Пролетният дебит на реките е най-нисък от началото на регистрирането на данни през 1992 г.

Лято 2025 може да е с продължителни топли вълни и наднормени температури

Според Службата за промени в климата „Коперник" (C3S) на ЕС, месец май тази година е бил вторият най-топъл месец, регистриран някога, надминат само от май 2024 г., което доведе до необичайно сухи условия в Северозападна Европа.

Данните показват, че средната глобална температура на въздуха на повърхността е била 15,79 °C миналия месец, което е с 0,53°C по-високо от средната температура за периода 1991-2020 г.

Май е бил с около 1,4°C над средната стойност за 1850-1900 г. - периодът, използван за определяне на средната стойност отпреди индустриализацията. Това прекъсва една жестока гореща вълна, при която 21 от 22 месеца са надхвърлили прага от 1,5°C, макар че учените от ЕС казват, че е малко вероятно това да продължи.

„Май 2025 г. прекъсва безпрецедентно дълга поредица от месеци с температури над 1,5°C над прединдустриалните", казва Карло Буонтемпо, директор на C3S цитиран от Еuronews.

Дали светът ще надхвърли целта на Парижкото споразумение да се задържи глобалното затопляне под 1,5°C се измерва в десетилетия, а не в отделни месеци, което означава, че технически то все още не е надхвърлено.

„Макар това да дава краткосрочно облекчение за планетата, очакваме прагът от 1,5 °C да бъде превишен отново в близко бъдеще поради продължаващото затопляне на климатичната система", добавя Буонтемпо.

През последните няколко месеца високите температури бяха съпътствани от сухо време в голяма част от света. В Европа май донесе по-сухи от средните условия в голяма част от Северна и Централна Европа, както и в южните региони на Русия, Украйна и Турция.

В части от Северозападна Европа бяха отчетени най-ниските нива на валежи и влажност на почвата от поне 1979 г. насам. А продължителните сухи условия доведоха до най-ниския пролетен дебит на реките в Европа от началото на регистрирането на данни през 1992 г.

Според данни на Европейската обсерватория за сушата, повече от половината от територията на Европа и Средиземноморския басейн е била засегната от някаква форма на суша в периода от 11 до 20 май. Това е най-високото ниво, регистрирано за този период от годината от началото на наблюденията през 2012 г.

Земеделските производители в Северна Европа изразиха опасения за реколтата си, тъй като необичайно сухото време забави поникването на пшеницата и царевицата. В Обединеното кралство Националният съюз на земеделските производители предупреди в началото на май, че някои култури вече са загубени поради най-сухата пролет в страната от повече от век насам.

В края на май Европейската централна банка предупреди, че недостигът на вода поставя под риск почти 15% от икономическата продукция на еврозоната. Ново проучване, проведено с експерти от Оксфордския университет, установи, че водата е най-големият риск за икономиката на еврозоната, свързан с природата.

Нарастващи щети и рискове

Поради недостига на валежи, високото изпарение и ниския речен отток през май, проблемите за природата, селското стопанство и снабдяването с питейна вода в Нидирландия например се увеличават. Неотдавнашните дъждове и очакваните валежи предлагат само временно облекчение. Според Инге де Грааф и Лизан Наута от Групата за земни системи и глобални промени към Университета във Вагенинген, за трайно възстановяване ще са необходими продължителни валежи.

Недостигът на вода се е увеличил с рекордна скорост. До средата на май в региона са паднали едва десет милиметра дъжд – значително под дългосрочната средна стойност от около 60 мм. В същото време, поради комбинацията от обилно слънце, високи температури и вятър, ежедневно се изпаряват от четири до пет милиметра вода.

Според Кралския нидерландски метеорологичен институт (KNMI) май 2025 г. вече се нарежда сред трите най-сухи месеца от началото на наблюденията. Настоящият дефицит на валежи е около 130 мм – повече от двойно над средната стойност (40–50 мм). По този начин тази година се доближава до прословутия рекорд за суша от 1976 г.

„В Лобит река Рейн в момента изтича само 1300-1700 м³/сек – значително под дългосрочната средна стойност от около 2000 м³/сек и дори по-ниско отколкото през сухия май 2018 г. В екстремен сценарий притокът може да спадне до 700 м³/сек това лято. Река Маас също има нисък дебит, само половината от обичайния обем," обяснява Инге де Грааф.

Причината се крие главно в горното течение на двата речни басейна. В басейна на река Рейн – особено в Швейцария и Южна Германия – тази зима имаше изключително малко снеговалежи. Пролетните валежи също останаха значително под нормалните за региона, което доведе до ниска влажност на почвата и ограничен отток. Същото важи и за басейна на река Маас в Арденските планини и северна Франция: малко сняг, ограничени валежи и силно изсушени почви.

Нов приток на вода не се очаква до по-късно през юни, когато се очакват значителни валежи. Въпреки това, настоящите сезонни прогнози на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) и KNMI не дават много поводи за оптимизъм: изглежда вероятно да остане сухо в по-голямата част от горните части на реките.

Подпочвените води на критични нива

Под земята се появява фундаментален проблем: нивата на подземните води са „силно до изключително ниски" в големи части от Нидерландия. Само в части от Южен Лимбург и по склоновете на моренните хребети нивата на подземните води са приблизително средни за това време на годината. В тези райони подземната водна система реагира по-бавно и ефектите от влажната есен и зима все още са видими.

Плитките подземни води са особено важни: те захранват потоци, езера, природни резервати и служат като жизненоважен резерв за селското стопанство и питейната вода. Без попълване от валежите този буфер изчезва, което се отразява пряко на екосистемите, културите и наличността на прясна вода.

Възстановяването е бавно. Дори при значителни валежи, отнема седмици до месеци, за да проникне водата достатъчно дълбоко, за да възстанови нивата на подземните води. Дъждовете в края на май и началото на юни, както и предстоящите валежи, ще осигурят само краткосрочно облекчение.

Какво показват прогнозите?

„Нашата изследователска група допринася за дългосрочните прогнози на ECMWF, като се фокусира специално върху речните оттоци в Европа през следващите месеци. За май и юни прогнозите показват, че в голяма част от Европа речните оттоци ще бъдат под дългосрочната средна стойност. Това важи особено за горните части на реките Рейн и Маас, където сухата зима, ограничените снеговалежи и слабите пролетни валежи водят до рязко намаляване на притоците," обяснява Лизан Наута.

„В Южна Европа - особено в Испания, Португалия и части от Италия - наблюдаваме малко по-високи дебити, главно поради локализирани и интензивни валежи", добавя Наута. „Те обаче са ограничени в регионален мащаб и не компенсират по-широката картина на сушата в Централна и Северозападна Европа."

„Анализът на „терцил-перцентил", който сравнява очаквания отток с историческите разпределения, потвърждава, че в момента сме значително под нормалното ниво. Макар моделите да предвиждат леко подобрение, няма индикации за структурно възстановяване. Вероятността за по-влажно време засега остава малка," допълва Де Грааф.

Малки надежди за възстановяване

Според Де Грааф и Наута сезонните прогнози не дават много поводи за оптимизъм. Напротив: дефицитът на валежи вероятно ще се увеличи още повече. Лятото на 2025 г. рискува да бъде белязано от продължителна суша, повишена вероятност от горещи вълни и покачване на температурите. Това означава, че 2025 г. може да се окаже дори по-суха от прословутата суша през 2018 г., която се разви едва в края на сезона.

Стресът от сушата вече е видим в природните резервати. Загрижеността нараства и в селското стопанство. Младите култури са под натиск; на някои места вече са въведени забрани за извличане на вода. Ако сушата продължи, ще бъдат неизбежни щети по реколтата, което ще доведе до трайни загуби на добив.

В крайбрежните райони съществува опасност от засоляване, тъй като солените подземни води проникват в системата за прясна вода.

„Това, което наблюдаваме, не е просто временен дефицит на валежи, а симптом на структурна суша в условията на променящ се климат. Нашата изследователска група, която работи в областта на хидрологията, климата и адаптацията, разпознава ясна тенденция: по-дълги сухи периоди, по-бързо изпарение, по-екстремни пикове и едновременно недостиг както на подземни, така и на повърхностни води," казва Де Грааф.

Прогнозите за лятото на 2025 г.

сочат, че Европа ще се сблъска с поредица от екстремни климатични явления, включително интензивни горещини, продължителни периоди на суша и повишен риск от горски пожари. Тези прогнози се основават на различни метеорологични модели и анализи на климатичните тенденции в региона.

Ще бъде по-топло от обичайното, с температури, надвишаващи средните стойности за сезона. Особено засегнати ще бъдат Централна и Източна Европа, където се очакват чести горещи вълни и температури над 30°C. В Германия, например, се прогнозира, че температурите ще надвишават 30°C почти всеки ден, което представлява значително увеличение спрямо предходните години.

Очаква се големи части от Европа да изпитат по-сухи от нормалното условия. Особено засегнати ще бъдат Централна и Източна Европа, включително Балканският полуостров и районът около Черно море. Тези региони вече страдат от значителен дефицит на валежи, който вероятно ще се задълбочи през летните месеци.

Съчетанието от високи температури и засушаване увеличава риска от горски пожари. Особено уязвими са южните части на континента, но се очаква повишен риск и в Централна и Източна Европа.

Континентът се затопля по-бързо от глобалния среден темп, което води до по-чести и интензивни екстремни климатични явления. Според доклад на Европейската агенция по околна среда, без спешни мерки за адаптация и ограничаване на климатичните промени рисковете за здравето, икономиката и околната среда ще продължат да нарастват.

в България се очертава да е

едно от най-горещите и сухи

в последните години. Анализът на различни метеорологични прогнози и климатични тенденции показва, че страната ще бъде изправена пред сериозни климатични предизвикателства. Валежите ще са под нормата за Югоизточна Европа, показват дългосрочните прогнози чрез метеорологичния модел ECMWF. Летният период с голяма степен на вероятност ще сух по нашите географски ширини.

Очакват се продължителни горещи вълни с температури, достигащи до 40°C, особено в Пловдивска, Старозагорска и Русенска област. Юли се очертава като най-горещият месец, с температури над нормата. Броят дни с температури от над 35 градуса ще е доста голям.