26° C, разкъсана облачност
На 90 на сто от площите реколтата от кайсии, праскови и череши е унищожена
Лилия АЛЕКСАНДРОВА
Студовете в началото на годината попариха надеждите на овощарите за добра стопанска година. Възможност за оцеляването на фермерите в този тежък период е, да бъдат подкрепени със средства по de minimis заради пропадналите си площи. За това обаче се очаква разрешение от Европейската комисия, но от своя страна Министерство на земеделието и храните не показва готовност да организира бързото изплащане на помощта, разказват стопани пред „Български фермер".
„Почти на 90% няма реколта никъде в страната. Кайсии, праскови и череши съвсем няма, може би ще има символични количества ябълки и круши", обясни Димитър Рачев, член на УС на Съюза на Дунавските овощари. Той допълни: „Държавен фонд „Земеделие" започна проверките през април, но все още не е ясно кога ще се изплати помощта. Наскоро минаха в трайните насаждения, предстоят лозята. До началото на юни служителите на ДФЗ казват, че все още няма издадена заповед за изплащане на помощта. Някой бави тази заповед. Ние питаме защо? Защо не се организират максимално бързо и да изплатят помощта на фермерите в кратки срокове?
Фермерите сме в неведение, какво се случва,
а темата постепенно излезе извън дневния ред. На практика няма позиция на Министерство на земеделието и храните, от която да стане ясно какви мерки ще се предприемат, за да знаем какво да очакваме. Това мълчание създава подозрение, че може би нищо няма да се случи.
Ако говорим за дохода на фермера, това е най-малкият проблем във веригата. След него спират да работят други системи – преработвателни фабрики, търговци на поливни системи и на торове и препарати за растителна защита. Субпродуктите, които се произвеждат от кайсии и череши, също ще поскъпнат, защото на практика плодове няма да има. Ако не вземем мерки, догодина ни очаква същото.
Има заложени средства във фонда
за бедствия и аварии,
и той трябва да се задейства. Има запитване до Европейската комисия за помощ de minimis и все още се очаква отговор, но са необходими допълнителни средства от този и други фондове, които са от порядъка на 200 млн. евро."
В края на май овощарите получиха плащания по интервенцията за Запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП), при ставка 39,09 лв./ха. От 2025 г. няма да има никакъв интерес към тази мярка, по думите на Димитър Рачев, тъй като размерът на подпомагането не е достатъчно атрактивен за стопаните.
„Фермерите вече са направили разходите за градините си и в момента нямат средства да преживяват. Проблемът е в това, че ще трябва да направят същите разходи следващата година – за пръскания и обработки. Орязват се субсидии след проверки със сателит. Получава се параграф 22: наказват ни за това, че нямаме пари, а ние нямаме средства, за да се погрижим за насажденията", отбелязва стопанинът и допълва:
„Административният натиск е огромен за нас през настоящия програмен период.
Около 30% от моето работно време
са заети с работа с документи
Един час всеки ден ми отнема попълването на трудови договори. Социалната условност, която ще бъде въведена от 2025 г., също допълнително утежнява нещата. Ние не можем да назначим един работник на граждански договор, а може за една чистачка в детска градина. Съгласни сме, че хората трябва да работят на полето с осигуровка и при добри условия на труд, но конкретиката е съвсем различна, тъй като ние работим с хора, които дори не знаят български език.
В Съюза на Дунавските овощари имаме около 400 членове. Има още една подобна голяма организация на овощарите в страната. По 6 члена във всяка, общо 12 за страната, са в организации на производители. Честно казано, досега не съм забелязал интерес към сдружаването. Ако някому дават пари, той няма да бяга от тях, но доколкото знам от колеги в други организации, административната тежест там е огромна.
Не мисля, че един кооператив
може да бъде достатъчно силен,
за да устои на натиска на една търговска верига. Когато една верига ти каже: това е положението, ти нямаш избор и се съгласяваш, защото те от друго място ще вземат стока.
Свободното движение на хора, стоки и капитали, за съжаление, не е в интерес на българския производител. Румънците си платиха наказателни 200 000 евро, но задължиха всички търговски вериги да продават плодове и зеленчуци от местни производители. Овощарството и зеленчукопроизводството там са в подем. У нас на практика се получава така, че българският потребител храни фермерите в други държави."
Текат последни проверки и остойностяване на щетите от измръзванията
В края на май Държавен фонд „Земеделие" съобщи, че са обработени близо 80% от подадените заявления за обследване на земеделски площи, пострадали от измръзване и слана в цялата страна. Направени са общо 5 052 заявления за 32 095 хектара засегнати площи, от които са обработени 3 880 заявления за 24 668 хектара.
На места, където е необходимо, се извършват повторни огледи, с цел по-прецизно определяне на степента на пропадане на площите с култури. Изготвени са 478 констативни протокола за площи със 100% щети от измръзване или слана, обхващащи 3 427 хектара.
След като комисиите към Областните дирекции „Земеделие" приключат окончателно огледите на пропадналите площи, се извършва обобщаване на резултатите и изпращането им в Министерството на земеделието и храните за последваща обработка и остойностяване на размера на щетите. След изчисление на засегнатите площи в цялата страна се издава заповед на министъра на земеделието и храните за обявяване на събитията, унищожили на 100% земеделската продукция.
Размерът на държавната помощ за пострадали на 100% площи, заети със земеделски култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, приравнени на природни бедствия, указанията за прилагане на помощта и сроковете за изплащане се определят с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие". Фондът определя индивидуални компенсации на всеки земеделски стопанин.
Коментари