Листните зеленчуци се нападат от опасни болести, които могат да компрометират реколтата

18 април 2025, 10:30

Ваня Велинска

3091

Листните зеленчуци също се нападат от болести, които трябва да се следят и при нужда да се контролират

Кои са най-честите зарази по видовете салата, маруля, ендивия, спанак и рукола

Салата, маруля, ендивия

0 Брашнеста мана

Болестта напада основно напреднали във вегетацията растения. Развива се и от двете страни на листата. Те са хлоротични и деформирани, без пазарна стойност. При силно нападение тъканите некротират и загиват.

0 Сиво гниене

Напада растенията и в култивационни съоръжения, и на полето. Болестта се проявява още в ранните фази под формата на сечене. Заразените растения полягат в лехата и се покриват със сиво-кафяв налеп. По-късно се появяват и петна, които пожълтяват и се образува налеп. При силна зараза растението загива.

При висока въздушна влажност спорите се разнасят и заразяват нови растения. Патогенът се запазва в почвата.

0 Антракноза

Болестта е особено опасна в дъждовни години. Първите симптоми - дребни и воднисти петна, се забелязват по най-външните листа. При повече влага по тях се образува розовееща слузеста материя. Върху нападнатите части се заселват микроорганизми, които водят до мокро гниене.

Спорите на патогена се пренасят с водни капки. Той се запазва в семената, растителните остатъци и в диви гостоприемници.

0 Черно кореново гниене

Болестта може да засегне много растения и да унищожи цялото насаждение. Симптомите се проявяват по корените под формата на кафяви петна, които постепенно нарастват и почерняват. Малките корени често загиват.

Заразата може да се прояви по растения още от началните фази до вече възрастните такива. Патогенът се запазва продължително време в почвата.

0 Бактериоза

Болестта напада всички растителни части. По корените, в основата на листните дръжки, се появява кореново гниене. По листата се образуват воднисти петна, наподобяващи V, които стават хлоротични. По-късно те покафеняват, наблюдават се пригори и растенията загниват. Нападаната главеста салата не завива розетка.

Бактерията прониква чрез рани. Запазва се в почвата. Развива се при хладно и влажно време.

0 Мозайка

Това е болест, която в отделни години може да причини значителни щети по реколтата. Заразените растения изостават в развитието си. Листата им са мозаично прошарени, жилките са по-светли.

Заразата се активира в по-хладно време. Вирусът се запазва в семената и в някои плевели, пренася се от листните въшки.

0 Мана

Още през пролетта, в условия на хладно и дъждовно време, листните видове, отглеждани в парници и оранжерии, се нападат от болестта. По листата се забелязват хлоротични петна, които са ограничени от нерватурата. От долната страна се образува налеп – спорите на гъбата. Нападнатите тъкани некротират.

Заразата се запазва до следващия сезон, когато се провокира при температура около 10-15 градуса и наличие на влага.

Спанак

0 Сечене и кореново гниене

Първите симптоми се изразяват в проблемно поникване или загиване на младите поници. При по-късна зараза долните листа пожълтяват. Растенията имат слаб растеж, изсъхват и загиват. Корените на болните растения са воднисти, кафяво-черни, със загниващи участъци.

Болестта може да нападне културата във всяка фаза от развитието ѝ, като по-податливи са младите растения. Заразата се наблюдава на хармани в насаждението.

Гъбата, причинител на болестта, се запазва в почвата, тя предизвиква първичното заразяване. Вторичното е от спори, които се разнасят от вятър и дъжд. Благоприятни условия са: висока почвена и въздушна влажност, облачност, температури под 24 градуса.

0 Мана

Болест, която може да причини много сериозни загуби. Първите симптоми се наблюдават по горната страна на листата - жълтеникави петна. При висока въздушна влажност долната страна се покрива с виолетов налеп - спорите на гъбата. По-късно петната прегарят.

Спорите се разнасят от вятър и при наличие на капка вода и температура между 8-18 градуса се осъществяват нови зарази. Запазват се в почвата.

0 Антракноза

Симптоми се наблюдават и по младите, и по старите листа. Те са под формата на малки петна, които са кръгли, тъмни и воднисти. По-късно нарастват, като покафеняват и изтъняват, обхващат целия лист. Върху тях се появяват малки черни образувания, които са характерен симптом на болестта. При силно нападение се стига до окапване на заразените листа.

Заразата се запазва в семената, почвата и растителните остатъци. По-късните заразявания са със спори, които се пренасят по въздушен път.

0 Листно петносване

Първите признаци се забелязват по най-старите листа, а след това и по по-младите. По листната петура се образуват дребни петна, които са кръгли, бели или жълти, очертани с по-тъмен ореол. Постепенно те се свързват и се образуват некротични участъци. Върху тях се развива черен налеп. По-късно старите листа отмират.

При благоприятни условия за развитие на болестта - температура 15-22 градуса и относителна влажност над 80%, всички листа на културата могат да бъдат засегнати.

Спорите на гъбата се разнасят чрез дъжд и вятър, запазват се в растителните остатъци.

Рукола

0 Стъблено и кореново гниене

Наблюдава се завяхване на надземните растителни части, може да се стигне и до загиването им. По централните корени се развиват петна, които са тъмни, надлъжни, некротични. Страничните разклонения загиват напълно.

Болестта се развива в преовлажнени участъци или в условия на повишена почвена и въздушна влага.

Причинителят на болестта се запазва в почвата много дълго време. Заразата се разнася от водата и вятъра. Подходящи условия за зараза са температура 25-32 градуса и висока почвена влажност.

0 Мана

Опасно заболяване, което влошава качеството на листата и те стават без пазарна стойност. Симптомите са под формата на малки петна, които са с неправилна форма и оцветени в тъмнокафяво до черно.

0 Бактерийни листни петна

По листата се развиват малки петна, които са ъгловати и воднисти. Те са видими и от двете страни на листната петура. Постепенно петната нарастват и стават кафяви.

Добри практики:

Избор на място - слънчево, проветриво, с добре дренирана почва.
Спазване на 3-4-годишно сеитбообращение.
Засяване на здрави, обеззаразени и сертифицирани семена и посадъчен материал.
Спазване на оптимална гъстота на растенията.
Начинът на поливане да е съобразен с вида. За повечето да се избягва дъждуването.
Поддържане на оптимална относителна почвена и въздушна влажност в култивационните съоръжения.
Редовно проветряване на парниците.
Балансирано хранене, включващо органични и минерални торове, съдържащи макро- и микроелементи.
Редовна борба с преносителите на вирусни болести – неприятели, както и други гостоприемници.
Унищожаване на растителните остатъци след края на вегетацията на културите.
Прогноза и контрол на вредителите, вземане на превантивни мерки, при които е възможно.
Третиране с продукти за растителна защита, които са с различни активни вещества и различен механизъм на действие.