Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти, алармираха браншовите организации на производителите на мед.
Пчеларите у нас продължават да имат проблеми както с ниските изкупни цени, които търговците им предлагат на едро, така и с фалшифицирането на пчелния мед.
До края на седмицата - 22 септември, по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда.
Пред БНР председателят на Сдружение "Обединен български пчеларски съюз" Михаил Михайлов подчерта, че проблемът с фалшифицирането на меда е отдавна, но едва в последните години в страни от ЕС се повдига този въпрос. Той припомни, че тази година е създадена и Европейска асоциация, чийто първи приоритет е именно борба с фалшификаторите на меда.
Фалшифицирането на меда означава мед, който има физико-химични данни, различни от стандартните, обясни Михайлов по БНР.
По думите му на етикета задължително трябва да пише "пчелен мед", а не "мед от ...". Често пъти в тези медове пчелите са били подхранвани със захар и други подсладители по време на медосбор, подчерта той и добави, че при такова подхранване се стига до фалшифициране на меда. Самите пчелари правят това, отбеляза Михайлов и беше категоричен:
"Добросъвестни пчелари не биха допуснали това. Имаме Закон за пчеларството, в който има забрана за използване на подсладители по време на медосбор".
Фалшифициране на меда може да се извършва и при преработвателите, добави пчеларят.
Той апелира потребителите да изискват от продавача документ за качеството на меда.
Михайлов посочи и друг проблем - ниската изкупна цена на едро, която, по думите му, е 3-3,5 лв. за 1 килограм и тя е такава от десетки години. Според него това е основната причина пчеларите да се отказват:
"Дори да произведат мед, няма как да го реализират. Реализацията на дребно на по-висока цена става много трудно. Българинът не е научен да консумира мед", добави Михайлов.
Коментари