На 3 пъти в рамките на месец поставям темата с изравняване на нивата на директните плащания за българските фермери и европейските им колеги. Има шанс най-после да стане, казва в интервю за "Български фермер" министърът на земеделието и храните

ВИЗИТКА

Георги Тахов е роден на 7 август 1971 г. в Пещера. Той е доктор по икономика, специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка". Притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол" от ВФСИ „Д. А. Ценов", Свищов, „Право" от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий", както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред" от Академията на МВР.

Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. От 2022 година до април 2024 г. е заемал поста изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие".

Владее немски и английски език.

- Г-н министър, преди дни на заседанието на Съвета по земеделие в Брюксел предложихте нов инструмент за защита на фермерите при кризи. Разкажете какво предвижда той?

- Идеята е да имаме по-гъвкав инструмент за прогнозиране и управление на риска. Когато е наличен откъм бюджет, той да може да се активира при възникване на форсмажорни обстоятелства, на каквито сме свидетели в земеделието през последните 2 години. Това е в подкрепа на предложение на Хърватска и Словения.

- Тоест да е част от стратегическите планове и да се финансира със средства от тях, а не както е сега стопаните да се компенсират при кризи с държавни помощи и "де минимис" от националния бюджет.

- Точно така. Да могат да се ползват тези европейски средства. Изразих становище, че този механизъм ще допринесе за по-бързи действия при извънредни ситуации, които са предизвикани от неблагоприятни събития и процеси.

Предложението на Хърватия и Словения е за създаване на подобна интервенция в стратегическите планове, в самата Обща селскостопанска политика. Този механизъм да е "ад хок", тоест финансовата подкрепа да се задейства веднага. Предложих това да се реализира при следващото изменение на Регламента за стратегическите планове.

ОСП като цяло и в частност самият селскостопански резерв се нуждае от адекватен бюджет, който трябва да създава сигурност. Навремето той е формиран при съвсем друга ситуация и нужди,

не са предвидени средства

при кризисни ситуации като сегашните

И точно затова държим това се случи.

Отново поставих искането ни да има справедливост при подпомагането на фермерите. Използвах момента и казах пред Съвета на министрите това, което заявих и на еврокомисаря Войчеховски: Сега е моментът да работим за постигане на изравняване на нивата на директни плащания на старите страни-членки и новите".

- При посещението си в София Войчеховски се съгласи, че трябва да има такова изравняване на плащанията. Но това става в последните дни от мандата му. Ще има ли време да се случи?

- Мандатът му изтича ноември, има още 6 месеца. Няма момент, в който аз да не държа и да не настоявам това изравняване да се случи. Затова и използвах ситуацията, когато обсъждахме този механизъм за подкрепа, да повдигна отново темата с изравняване на нивата на субсидиите при директните плащания.  За съжаление тази тема не се е повдигала от едно известно време. А аз през последния 1 месец го направих на три пъти - в Люксембург, Брюксел и София. Така започва да се говори.

- Не е реалистично подобно изравняване да има до края на този програмен период. Но за следващия оптимист ли сте?

- Наистина има шанс да стане, което ще бъде много добре за българските фермери и това е нашето желание. Защото

при нееднакви нива на плащания се създава

доста напрежение сред нашите фермери

от гледна точка на това, че те работят на един пазар, с почти еднакви разходи, които в последно време се повишават страшно много, особено енергийните и логистичните. И когато твоята себестойност е покрита с по-високи нива на директни плащания и съответно е по-ниска, ти си с предимство на пазара, а останалите са неконкурентни.

- Миналата седмица премиерът подари на всички министри "Приказка за стълбата". Препрочетохте ли я? И къде сте повече "в свои води" - в министерството или във фонд "Земеделие"?

- "Приказка за стълбата" не беше нещо ново за мен. В последните 30 години я чета редовно. И не само аз, но и децата ми я знаят наизуст. Когато я получихме бях наистина приятно изненадан, но не е нещо, което да не го знам. И винаги съм се старал в моята трудова автобиография да не я забравям и да гледам нещата черно и бели, каквито са.

- Според премиера Главчев още в първите дни на служебния кабинет е трябвало да се "гасят пожари" в земеделието с липсващите пари за "украинската помощ". Защо се стигна до тази ситуация, след като още от февруари се знаеше, че в споразумението с протестиращите тогава земеделци, на което стои и вашия подпис, е записана датата 22 април за изплащане на помощта.

- Така е, съгласен съм. Сложил съм си моя подпис и това, което бях поел като ангажимент по този меморандум съм го изпълнил на 100%. Моят ангажимент беше като изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие": да осигуря безпроблемен прием на заявления, да организирам процеса по начин, по който те да бъдат обработени и всички алгоритми, които заложихме в новия модул да бъдат достатъчно коректни и правдиви и към 22 април фонд "Земеделие" да има готовност за плащане. Абсолютно всички тези етапи ДФЗ ги изработи на 100%.

Приехме над 52 000 заявления в цялата страна,

създадохме допълнителна организация за това, обработихме ги в регионалните структури, обобщаването на ниво Централно управление в София се случи по възможно най-добрия начин и към датата, на която трябваше да се изплати сумата, имахме абсолютна готовност за това. Така че моят подпис на 100% е уплътнен с действия.

- Само където нямаше пари за плащането...

- Аз не отговарям за парите. В меморандума имаше няколко други подписа...

- В момента обаче сте министър и отговаряте и за осигуряването на парите. ЕК одобри удължаването на временната рамка за "украинската помощ" до края на 2024 г. и фермерите очакват втория транш - по неофициални данни ще са нужни 600 млн. лв. Работи ли министерството по актуализация на бюджета, за да не се повтори ситуацията с първия транш?

- Ще започна отзад напред. Няма такава сметка, според която номиналната стойност, която се очаква да бъде изплатена през септември-октомври да се равнява на 600 млн. Може би това е сумарната цифра от двете плащания. В първия транш ние платихме малко над 300 млн. лв. и евентуално толкова се очаква да бъде и за втория.

Последната година и половина ЕК е оставила държавите членки сами да се справят с преодоляването на негативните последствия за бранпа от войната в Украйна. Парите, които плащаме по т.нар. украинска помощ са национални средства, а не европейски. Знаейки затрудненията, които изпитва сектора от насложените кризи през последните години, аз бих подкрепил дадената от ЕК възможност за втори транш по тази помощ в рамките на 2024 г. Но отново казвам, че това не са европейски средства. И за да бъде взето такова решение, то трябва да има актуализация на бюджета, която минава през Народно събрание. Да има дебати в пленарна зала

Трябва да мине през пленарна зала в НС, дебати и да се заложат в план-сметката на ДФЗ, за да не се получи ситуацията отпреди месец: едни голи обещания без абсолютно никакви финансови инструменти. Просто тогава на един лист хартия се подписаха най-важните държавни мъже на страната, но когато трябваше да има изплащане парите наистина ги нямаше. Използваха се всички резерви на фонд "Земеделие".

- Това означава ли, че по този начин на практика бяха "изядени" парите за интервенциите по стратегическия план за 2024 г. и приеми по инвестиционни мерки няма да има?

- Не, разбира се. Първо подобна безотговорна стъпка няма как да бъде предприета от никого, най-малкото от мен. Тези пари, които се изплатиха през редукция на план-сметката на ДФЗ, те по никакъв начин

няма да се отразят на плащанията,

които фермерите трябва да получат

до края на годината

Това го гарантирам на 100%. И по никакъв начин няма да се отразят на всички интервенции, които ние сме амбицирани да отворим като мерки през стратегическия план до края на годината.

- Откъде ще се вземат парите?

- Парите ги има. Те не бяха използвани за плащането по "украинската помощ", беше преструктурирана план-сметката на ДФЗ. Това е едно нелесно действие, при което трябваше да бъдат съобразени всички тенденции към края на годината от гледна точка на реализация на вече стартирали мерки и подмерки по ПРСР и по стратегическия план. Беше направена комуникация с бенефициерите на какъв етап на изпълнение са техните инвестиционни проекти и какви очаквания на заявки за плащания ще има ДФЗ до края на годината. И след този анализ се осмисли каква част от средствата биха могли да бъдат ползвани сега, за да не бъдат загубени към края на годината. Това е едно осмислено действие, в което лично съм участвал. И то няма да породи никакви забавяния в плащания или да е причина за нереализиране на инвестиционни проекти.

- Искането ви към комисаря Войчеховски за удължаване с 12 месеца на срока за разплащания по ПРСР обаче може да се тълкува именно като "за тази година няма повече пари, ще платим следващата".

- Както се казва няма ненаказано добро. Това искане към Войчеховски по никакъв начин не е свързано с преструкурирането на план-сметката на ДФЗ за изплащане на "украинската помощ". То се базира единствено на реалната икономическа ситуация в момента в страната ни и в Европа като цяло. Имаме пълен анализ на проектите, които към момента са на база изпълнение. И имаме непрекъсната комуникация с бенефициерите кога те ще приключат тези проекти. Над 60% от стартиралите проекти по 4.1 и 4.2 не могат да се реализират, не заради отказ от тях, а заради затруднения във веригите на доставки. Давам пример: закупуване на дълготраен материален актив по 4.2. Тъй като България не е производител на такива активи, той трябва да се достави от друга страна-членка - обикновено това е Германия, Нидерландия, Италия. Бенефициерът иска да го закупи сега и веднага, понеже е изтеглил кредит обаче има потвърждение от доставчика си от чужбина, че по-рано от март догодина тази стока не може да му бъде изпратена. И всички тези документи са входирани във фонда. И именно на база на тях е преструктурирането,

първо, за да не останат излъгани самите

бенефициери и второ - да не загубим европари

Защото тези инвестиции са заложени в бизнесплановете, има средства за тях, но поради това форсмажорно обстоятелство няма как доставчикът да му достави самото съоръжение. И това е истината.

- Какво ви отговори еврокомисарят, ще одобрят ли удължаване на сроковете?

- Впрочем, това не е само наше искане, а и на много други страни-членки. Ние не искаме нещо, което да затормозява Комисията и по някакъв начин да нарушава принципи на конкурентноспособност и бизнесклимат. Нашето искане е дефинирано на база фактическа обосновка, която е заради затрудненията в доставките, но притиснати от правилото N+3, което за 2021 г. приключва сега, търсим тази симбиоза - хем да не загубим средства, хем да не откажем стопаните от инвестиции. И да бъдем адекватни към тази трудна геополитическа ситуация. Наистина, всичко това е на база много анализи, а не е просто: взехме парите от фонда и затова сега искаме удължаване. Дори не ми е минавало през главата, че мога да го направя по този начин.

- Другият горещ "картоф" в земеделието е закъснението и тази година на кампанията по директните плащания започна. Все още не работи очертаването в Системата за електронно управление - кога ще тръгне?

- Първо малко данни. Регистрираните в ИСАК заявления към 27 май са

23 874 броя със заявена очертана

площ от близо 2 млн. хектара

Това е наистина една добра тенденция за по-нормалното протичане на приема. В контекста на това направихме и много мащабна информационна кампания. В рамките на 10-ина дни зам.-министри, директори на дирекции, експерти се срещнаха с над 3000 стопани от цялата страна.

- Кои схеми и изисквания затрудняват най-много земеделските стопани?

- Най-честите въпроси бяха свързани с прилагането на националните стандарти за поддържане на земята - т.нар. ДЗЕС-ве и за интервенциите в сектор Животновъдство - най-вече тези, които са свързани с доказване на реализация на продукция и за хуманно отношение към животните. Затруднения се изпитват и от допълнителните ограничения, които произтичат от изискванията на екологичното законодателство. Там имаше известни дерогации от ЕК, но е един процес, който продължава.

- Имаше декларации от ЕК и за намаляване на административната тежест към фермерите, вие също го поискахте при срещата си с еврокомисаря.

- И продължавам да го искам. Защото знам, че когато административната тежест е прекомерно голяма, това отнема сериозна част от времето на земеделските стопани от една страна, а от друга - те нямат яснота кога ще получат подпомагането си. Винаги съм казвал, че едни

пари дошли навреме като подпомагане

са средствата, които носят

най-много принадена стойност

Затова е много важно парите да постъпват навреме.
От гледна точка на забавянето на кампанията през призмата на изп. директор на ДФЗ преди месец и настоящ министър казвам, че обявените дати в индикативните дати, които ДФЗ публикува през януари се изпълняват без никакво закъснение към днешна дата. А от гледна точка на това, че тези дати са чувствително по-късни от предходни години, това се дължи изцяло на забавянията на наредбите и подзаконовите нормативни актове през 2023 г., което се случи от МЗХ.

Държавен фонд "Земеделие" е правоприлагащ орган, няма как да изплати нещо, което не е подкрепено от норматив. Последното нещо, което ще направи ДФЗ е да изплати нещо незаконосъобразно. И затова понеже знам нещата и от двете страни - от ДФЗ и МЗХ и колко те са взаимосвързани и съотносими към днешна дата се опитвам да създам именно тази симбиоза на действие, която да доведе до най-добър и бърз ефект. Защото едно забавяне на МЗХ от гледна точка на изготвяне, съгласуване и обнародване на наредби, неминуемо оказва влияние върху изплащането на самите суми по индикативния график. В структурите на ДФЗ, при вече утвърдени наредби, се създава организация за залагане на контроли, алгоритми и модули, които да доказват законосъобразното харчене на тези средства. Затова аз и екипът ми

ще дадем всичко от себе си тази година

да минимизираме щетите,

въпреки че инерцията е много силна

Как да изпълниш индикативен график, като всички наредби трябваше да бъдат готови до края на май миналата година, а ние към ноември-началото на декември във фонда още ги получавахме - например за предварителната условност, за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, където сме най-атакувани за закъснение в плащанията. Е, да де, но там декември излезе наредбата. Затова нашата амбиция е тази седмица наредбите по директните плащания на 99% да са обнародвани. Също и наредбата за СЕУ, за да може от другата седмица до 24 юни да приключим заявленията. И индикативният график, който ще заложим в ДФЗ за изплащане на подпомаганията да бъде адекватен на очакванията на фермерите.

Това е амбицията ми, но това, което заварих, не беше никак добро. Наредбите не бяха доникъде, бяха в една първоначална фаза и може би щеше да се повтори схемата да ги правим пак до октомври. Миналата година до 25 юли се удължи срокът за прием на заявленията.

- И сега има очаквания за удължаване.

- По-скоро не. От тези изходни данни, които имаме с над 2 млн. хектара очертана площ, означава, че ИСАК се използва. Ще отпушим чисто нормативно и СЕУ другата седмица и имаме плътни още 20 дни до приключване на кампанията. Имаме вече и официалното одобрение от ЕК на първото изменение на стратегическия план.

- При вашия предшественик - министър Вътев бяха формирани множество Консултативни съвети, за което в бранша имаше критики, че се губи време в празни приказки, но също така и одобрение. Ще продължат ли работа и под каква форма?

- Нямах и една минута за адаптация. В деня на клетвата в Народното събрание вечерта имах среща с 60 представители на браншови организации в Министерски съвет. И още от същия ден започнахме много усилена работа.

Много ми се иска да върна диалога в бранша. Но Консултативните съвети не са единствената форма за комуникация с бранша. И не би трябвало. Въпреки тях това, което заварих е, че

наистина браншът е много разделен

Моята основна цел от първия ден беше да покажа чрез работата си, чрез действията си, че аз не деля браншовиците на близки и на не чак толкова близки, а държим на всички по един и същи начин. Това е труден процес, защото разделението беше много осезаемо.

А от гледна точка на продължаване на Консултативните съвети - аз съм фен на по-оперативната работа, на по-смислената, която да възпроизвежда резултати и действия. Просто съм такъв като характер. Всичко добро, което е направено, естествено, че ще го продължим, но Консултативни съвети, които продължават по 7-8-10 часа или с дни, това нещо няма да се случва. Ще търся комуникация с различните браншови организации и дали е на Консултативни съвети или с преки разговори с тях, е чисто техническия прийом, и ще го решим впоследствие.

- Вътев намекна, че не може да работи с някои от зам.-министрите, които останаха. Вие планирате ли смени и нови зам.-министри?

- Не. Аз мога да работя с всички. Особено, когато съм си поставил цел и знам, че действията ми са правилни, аз по-скоро гледам да заразявам с работа, отколкото да деля зам.-министрите на добри и лоши. Екипът ми е добър.

Най-интересното е, че от четиримата зам.-министри в момента - двама са от стария екип и тях вече като министър мога да ви кажа, че ги преоткрих - от гледна точка на експертиза, комуникация, на неща, които, ако преди са се случвали за 7-8 месеца, сега се получават в рамките на 15-20 дни. Явно посоката, която задаваме и целите, които търсим са правилните, и това ги мотивира за работа.

- Фонд "Земеделие" логично има нов шеф след вашето назначение. Ще има ли промени обаче и в други ключови структури на министерството? Доволен ли сте от тяхната работа?

- Моят мандат е ограничен. Аз съм служебен министър с ограничен във времето хоризонт.

- Най-много промени в земеделието обаче са правени именно при служебни правителства.

- Всички, които работят по начина, по който аз изисквам, и който спомага за по-добра среда в бизнеса на земеделците, разбира се, че ще останат. Но във всеки един момент, ако видя някъде, че темпото, което се задава и принципите, които се изповядват не се спазват: да, ще има промени, но само в тези случаи.

- Ще продължите ли работата по законодателната част - бяха обещани закони за браншовите организации и аграрната камара, за агрохранителната верига, за кооперациите, за регулиране на рентите и т.н.?

- Да, имаше дори и много странни идеи. Министерството не е спирало да работи по законодателната част. Но отварям една скоба -

ако разчитаме, че само чрез закони,

наредби и правилници ще си решим

проблемите, това няма как да стане

Защото аз все пак познавам бизнеса, човек на бизнеса съм, и знам, че колкото по-малко намеса има на държавата, толкова по-добре се случват нещата. Казвам го от собствен опит. От гледна точка на регулации, когато е необходимо, те си имат своята роля и всичко, което е започнато за промяна на законодателство на база обосновани искания на браншови организации, към момента работата не е спирала. Даже сме си поставили за цел във ваканцията на Народното събрание за изборите, да наваксаме с текстописането и да може още в първите седмици на новия парламент ние да имаме готовност да внесем няколко законопроекта.

- Подкрепяте ли искането за регулиране на рентите?

- Има доста примери "за" и "против". Има държави в ЕС, които са формирали през законодателството подобна регулация на ренти и това е довело до една предвидимост при земеделските производители и сигурност за бъдещи инвестиционни действия от тяхна страна. Но има и други тенденции, които също са в немалко европейски страни, и които пък показват, че тази пряка намеса в договорни отношения по никакъв начин не влияе положително върху бизнесклимата. Ще се опитаме да мултиплицираме добрите практики при нас, но не е решение, с което се ангажирам за 1 месец. Това трябва да мине и през комисия по земеделие и наистина ще ми бъде любопитно да чуя тяхното мнение по тази тема, защото народните представители са извадка и на обществото ни. Продължаваме по този закон, но с всичките му условности.

- Ситуацията в животновъдството е тежка. Ще има ли допълнителна подкрепа за сектора извън обвързаното подпомагане?

- Животновъдството наистина е много труден бизнес. То изисква постоянни грижи - 365 дни в годината по 24 часа. В животновъдството откъм подпомагане има доста какво да се желае. Най-малкото заради това, че ние сме на единен европейски пазар и се конкурираме с подпомагането, което имат съседните страни като Гърция и Румъния.

- Според еврокомисаря Войчеховски при нас дори е по-високо.

- Не съм съгласен. Аз не обичам компенсаторните плащания да ги слагам към подпомаганията по директните или обвързана подкрепа. Едно компенсаторно плащане по принцип е подпомагане откъм ликвидност. Да, така че случи, че заради войната в Украйна, заради Ковид кризата, през национален бюджет се изплатиха едни пари на животновъдите. Те обаче са на база форсмажор и те по никакъв начин не влизат в подпомагане на себестойност, а на ликвидност. И те са временни. Ние допреди 10-ина дни не знахме дали ще имаме правна рамка за втори транш по украинската помощ. Така че, ако се концентрираме в цифрите за прякото подпомагане, а не компенсаторните, нашите животновъди в никакъв случай не са с най-голямата и добра подкрепа.

Комисарят Войчеховски цитира едни значими суми за България, но в тях той слага и компенсаторните плащания. За съжаление, последните 2 години основното подпомагане на животновъдството у нас минава през тях от национален бюджет. И при едно недобро бюджетиране, както беше в края на миналата година, когато парите не бяха заложени, предизвика тази драма с "украинската помощ".

- А може и да създаде проблем за бюджета и то когато имаме националната цел за членство в еврозоната.

- Абсолютно. При тези компенсаторни плащания, които се правят именно заради желанието ни за влизане в еврозоната, те по съвсем пряк начин могат да нарушат Маастрихтските критерии. Защото тази парична маса като влезе,

тя би напомпала инфлацията и

би било негатив за изпълнение на критериите

Конкретно за животновъдството извън обвързаната подкрепа беше платена "украинската помощ", а миналата седмица ДФЗ преведе близо 6 млн. лв. по агроекологичните интервенции - опазване на местните автохтонни породи. Сумата се разпредели между 400 фермери.

УС на ДФЗ одобри критериите за хуманното отношение към свине и птици. Предстои в най-скоро време изплащане и по това направление.

- За животновъдите голям проблем са ограниченията за паша на животните в националните паркове. Планирате ли разговори с МОСВ за решаването му?

- След неосигурените финансови средства за Украйна и другата "бомба" с кампанията по директните плащания и забавата в индикативния график, това е третият голям проблем, с който се сблъскахме. А това е проблем от 2 години и е предизвикан от екологичната оценка за въздействие, която е върху националните паркове. И която предивдика редукция на средната гъстота на животните за паша до 0,3 при 0,8 преди, или почти 3 пъти намаление. Също се редуцира и надморската височина - от 1800 м беше свалена на 1500 м. Имам повече от 5 среши с екоминистъра по тази тема. И дебатът с МОСВ не е никак лесен.

- Има ли решение?

- Има един механизъм, който не беше взет предвид и това са природните паркове, които са под шапката на МЗХ. Ние в националните паркове много трудно може да се намесим, защото винаги тяхната ответна реакция е: "ама вие какво искате, да нарушим закона ли? Така е написано, така ще бъде". Лично аз за себе си абсолютно не съм съгласен с тази постановка, понеже от столетия в тези места са пашували животни и то десетократно или стократно повече. И екоравновесието не се е нарушило. Но темата е много чувствителна за различни представители на екоорганизациите.

Това, което можехме да направим е

да видим какви свободни пространства

имаме в природните паркове

За да се опитаме да компенсираме тази редукция в националните паркове. И възможно най-бързо ще направим методика, по която да предоставим тези терени на животновъдите. Защото това е един нелеп проблем, който би отказал много хора, които се занивамат с този бизнес, и които осигуряват нашата прехрана да отидат и да заколят тези животни, защото държавата не може да се намеси адекватно. Да, МОСВ си имат тяхната гледна точка, а от МЗХ нямаме много механизми за въздействие. Включително съм запознал с тази тема и премиера Главчев.

- В началото на юни ще стартира жътвата. Каква реколта се очаква?

- Данните от пълното обследване на културите показват, че общото състояние на пшеницата и ечемика е много добро. По експертни оценки на областните дирекции "Земеделие" прогнозните средни добиви за страната се определят на 528 кг/дка за пшеница и 504 кг/дка за ечемик. Това са среднопретеглени стойности за страната, получени на основата на моментното състояние на посевите.
Реколтата се очаква да е в границите на 6,1 и 6,3 млн. тона пшеница и над 800 000 тона ечемик.

- Най-важна обаче е изкупната цена, за да се "вържат" сметките на зърнопроизводителите.

- Цената е борсова. Това е проблемът. Но има и друг. Както казах в Брюксел: Европа е един богат пазар, който се търси от много страни. Но нека да насочим малко усилия

да наложим тези всички екологични

стандарти за всички,

които искат да ползват пазара

Защо имаме висока себестойност? Защото всички тези тежести, които се налагат през регламенти я увеличават. И като дойде продукция от трети страни, която не е обременена с тези регулации, те стартират с близо 40% по-ниска себестойност.
Украйна е във война, но и тази година се очаква да добие около 62 млн. тона зърно и тяхната себестойност е много по-ниска.

Това наистина унищожава и демотивира нашите земеделски производители. Ние като лоялни и пълноправни членове на ЕС спазваме всички екологични стандарти - забрани за пръскане с определени препарати, спазваме гъстота, чувствителни периоди и т.н. Това първо ни предопределя по-нисък добив и по-високи разходи и съответно себестойност.

- С коя от украинските земеделски стоки има най-голям проблем в момента?

- Все още при житните култури нашите производители не получават цената, при която биха искали да реализират. И още в складовете ни има стара пшеница, която сега преди жътва, ще им създаде проблеми. От гледна точка на чувствителните сектори към днешна дата най-обостреният проблем са яйцата. Статистиката е стряскаща. За първите 4 месеца на миналата година са внесени 247 хил. кг яйца, а за тази година са 1,5 млн. Това е

около 6 пъти увеличение

на вноса на яйца от Украйна

И тук пак стои въпросът - дали това яйце е снесено по стандартите в България и ЕС. Защото това убива нашето производство. Спазваме стандарти, но трябва да продаваме на пазар, в който има и продукция, която не го прави. И това е най-голямата драма на нашите фермери.

- На последните няколко заседания на МС при редовния кабинет бяха отпуснати милиони, за да придобие държавата частната лаборатория на ГКПП "Капитан Андреево", както и т.нар. златен гьол. Платени ли са вече парите и с това окончателно ли приключва казуса с частници по границата или ще има продължение...?

- Всичко продължава по начин, както е било планирано и се изпълнява решението на Министерски съвет.

- През Министерски съвет мина поредното изменение на старата ПРСР, за да се прехвърлят средства за нови приеми. Какво предвижда то?

- С изменението на ПРСР, което мина през Министерски съвет, се осигуряват допълнителни средствата по мярка 4.1 по приема от 2021 г. за 216 проекта, получили от 34 до 15 точки, включително. Осигуряват се допълнителни средства от около 30 млн. евро и за подмярка 7.2 "Инвестиции в създаване и подобряване на всички видове инфраструктура", или това са общинските мерки от приема през 2022 г. По този начин ще покрием всички общински проекти, които са обработени от ДФЗ.

И ще стартираме целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компоненти на околната среда, включително ВЕИ по подмярка 4.2 за По този начин оборваме целия скептицизъм и слухове, че парите сме ги взели от план-сметката на ДФЗ и сме ги дали за "украинската помощ". Тук ще разпределим над 150 млн. лв.

- Ще останете ли в редовен кабинет, ако ви поканят след изборите? Или ще се върнете обратно в ДФЗ?

- Това не ми е тема към днешна дата. Знаете народната поговорка: "Времето е най-добрият съдник". Нека да свърша това, което съм си поставил за цел, и което мога в този ограничен хоризонт, който имам. И след това бих могъл да разсъждавам.