Дистрибуцията на пресни продукти е доста сложен свят, а динамиката, която го регулира, не се ограничава само до баланса между търсенето и предлагането, който наистина е важен елемент, но е редуциращ в рамките на една глобализирана система.

Alifresca е идеалният пример за това - изцяло швейцарски холдинг със седалище в Базел и два офиса във Верона и Валенсия. Дистрибуцията се извършва основно в седем различни държави от групата Coop, като Швейцария е за голямата верига за търговия на дребно като цяло, Cash & Carry и сектора на хранителните услуги, Франция - за хранителните услуги и Испания, Германия, Полша, Румъния и Австрия - за сегментите Cash & Carry и хранителните услуги.

Владимир Коб, главен изпълнителен директор на Alfresca, който е посетил Сицилия през последните няколко дни, съобщава как Италия е стратегическа страна за снабдяването и също така обсъди как компанията се подготвя за протичащите исторически промени.

„В географско отношение Италия е много близо до Швейцария, така че имаме привилегировани отношения с нея. Да не забравяме, че италианският е един от трите официални езика на Конфедерация Швейцария, а също така има връзка, когато става въпрос за социални и кулинарни традиции. Ето защо 35 % от обема ни идва от Италия, като 25 % от него е биологичен. Това е пълен асортимент, който включва плодове и зеленчуци, като единственото ограничение, наложено от Швейцария, е в определени периоди от годината, т.е. когато е налично местно производство", казва Владимир Коб.

Колко удобно е да се внася от Италия?

„Ние не работим с Италия заради цените, а по-скоро заради високото качество на италианското селско стопанство. Особеността на Италия е огромното биоразнообразие на нейните територии, което швейцарците познават много добре. За сметка на това Испания се разпознава в родовата си сложност, независимо от производствените райони. В края на краищата, Италия и италианството създават много положителен имидж в световен мащаб, но да мислим, че се основаваме на стереотип, би било голяма грешка. Ние работим с Италия и Сицилия, защото с течение на времето сме установили отношения, основани на доверието към нашите доставчици и високото качество на продуктите, а не само на цените. Това, което Италия губи, обаче, е разнообразието на нейните сортове, които стават все по-стандартизирани. Особеностите, свързани с териториите - истинското богатство на Италия - трябва да бъдат преоткрити, в противен случай кайсиите, кивито и костилковите плодове ще загубят позиции," обяснява Коб.

„Производителите, които успяват да запазят отличителните си италиански черти, се справят много добре при нас, включително защото никога не се доближават и се открояват благодарение на професионализма си, който се превръща в добавена стойност. Основните продукти са цитрусовите плодове, десертното грозде и доматите, а освен това се наблюдава преоткриване на черешите, костилковите плодове, зелените култури и - изненадващо - аспержите, които тази година завладяха швейцарските и европейските потребители," разказва Владимир Коб.

Бъдещи предизвикателства
„Следващите ни предизвикателства са основно извън Италия, поради липсата на работна ръка и климатичните промени, които се превърнаха в значителен проблем. Само за няколко седмици преминаваме от суша към наводнения. Производствените разходи винаги се увеличават, а банковите кредити стават все по-малко достъпни за средните и малките предприятия. След това трябва да добавим преките и косвените спекулации, свързани с геополитическата ситуация на международно ниво," казва още Коб.

Според него Италия, която произвежда в значителна степен за вътрешния пазар, като цяло има предимство пред Испания, която се фокусира основно върху износа. Въпреки това италианският износ рискува да се забави поради нови играчи като Турция, Македония и Гърция, в допълнение към исторически конкуренти като Испания и страните от Магреба.

„Доста променливата ситуация в световен мащаб и особено глобалните промени означават, че сме изправени пред необходимостта да намерим алтернативи за интегриране на обществените поръчки, които стават все по-сложни. Очакваме да направим нови инвестиции в този нов сценарий, които в момента се обмислят", казва още Коб.

Следващият нов играч за компанията, макар и да не играе основна роля, е Албания - страна извън ЕС, подобно на Швейцария, и страна, в която бюрокрацията по думите на Коб е по-опростена.

„Това не е случайно, тъй като, макар че италианският език наистина е официален в Швейцария, той всъщност е след албанския, който е третият говорим език. Coop Швейцария ще инвестира в съоръжения, обучение и производство в съответствие с приоритета й да бъде водеща устойчива компания, притежаваща най-важните международни сертификати," казва Коб.