26° C, ясно небе
За повече внимание към маркетинга на храните призовават експертите, защото пазарът е най-важният стимул за отглеждането на животни
През последните години поголовието на Източнобалканска свиня у нас драстично намаля и към момента вече има само около 200 броя от тази традиционна за страната ни порода. Тревожните данни на националната администрация сочат, че стопанствата с тази уникална порода в страната вече се броят на пръсти, а някога у нас са се отглеждали близо 55 000 животни.
Африканската чума по свинете беше огромен шок за поголовието на Източнобалканската свиня у нас. Първото огнище беше през 2018 г. в област Варна, там бяха засегнати 7 свине, 4 от тях мъртви. Впоследствие пламнаха още огнища и през 2018 г. и 2019 г. Вододелът за тази порода беше 2020 г., която беше най-пагубната. През 2023 г. АЧС обхвана 5 ферми в Юнец, Старо Оряхово, Дебелец, Цонево, където бяха засегнати почти 1000 прасета. Така България остана със санитарния минимум от около 200 бройки, които се намират под селекционен контрол на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в областите Сливен и Кюстендил.
Национално богатство
С цел да се намери устойчиво решение за запазване и развитие на тази порода, която е наричана още „български диамант", Тракийският университет в Стара Загора беше домакин на първата по рода си международна конференция на тема „Източнобалканската свиня – богатството на България". Над 150 представители на науката, практиката и бизнеса, на образованието и местната власт, както и над 25 говорители показаха заинтересованост за запазване на генофонда на аборигенните породи в страната.
Представители на науката, на бизнеса и на местното самоуправление се включиха в конференцията с презентации и разнообразни теми, сред които: исторически маршрути на Източнобалканската свиня, действителна размножителна популация, текущо местоположение и тенденции в размножаването; тенденции при развъждането, храненето, отглеждането и наблюдението; иновации и нови подходи при опазване на здравето, безопасността и сигурността.
Предизвикателство днес, възможност в бъдеще
Събитието бе част от инициативите, които през последните години Тракийският университет стартира с основаването на Института за устойчив преход и развитие, и създаването на Института по зоонози. През май 2023 г. към учебното заведение е обособен Институт по продоволствена сигурност, чиято задача е да се запази генофондът на традиционните български породи, както и осигуряването на нови породи, които са готови да се справят в неблагоприятните условия при промените в климата.
„Конференцията беше организирана с цел да говорим за една изчезващата българска порода, но тази среща я пречупваме през осигуряването на продоволствената сигурност и качествена храна, полезна за здравето на хората. От друга страна, запазване на тази порода и нейните ценни гени е предизвикателство и възможност за тяхното ползване след време. Така, щото животните да бъдат устойчиви на резките климатични промени - дълги суши, рязко застудяване, проливни валежи", подчерта ректорът на Тракийския университет проф. д-р Добри Ярков и допълни, че университетът е лидер в това отношение.
Месните специалитети като
специфични регионални продукти
Аборигенните породи са важни и ще бъдат все по-важни за продоволствената сигурност, посочи пред медиите проф. д-р Ярков и обясни, че това се дължи на здравите гени, които носят и по отношение на приспособеност към местните условия, за оползотворяването на храната, за производството на качествена храна. „Тези аргументи са достатъчни, за да положим усилия като държава и Европейският съюз да подкрепи запазването на тази порода", отбеляза проф. д-р Ярков. По неговите думи учени на Тракийския университет разработват план за съхранение на породата Източнобалканска свиня през следващите 10 години. Стратегията включва производството на храни с много високо качество, както и тяхната защита като специфични регионални продукти.
От неговите думи стана ясно, че в страната има няколко бази за отглеждане на свине за семенен материал, прави се изкуствено осеменяване, прилага се развъждане в контролирана среда. Предстои и в Тракийския университет да бъде създадена такава база за запазване на генофонда. „Първата наша стъпка е да запазим генофонда, както и да го подобрим, да започне селекционна дейност, да подобрим продуктивността, плодовитостта и другият начин – да използваме гените за кръстосване, като така се произвежда по-висококачествено месо", обясни проф. д-р Ярков.
Усилия за запазване на националното богатство
Възможността за защита на продукти от Източнобалканска свиня чрез схемите за качество на Европейския съюз представи по време на форума Георги Събев, съветник по земеделие, рибарство и международна търговия в Европейския парламент и бивш зам.-министър на земеделието. Според него, за да се случи това, трябва да бъде преодоляно предизвикателството, причинено от Африканската чума по свинете. „Ако не се положат усилия за това, ние наистина ще загубим национално богатство. Породата е позната от поне 2500 години, като тя става емблема на своя регион. От месо от прасетата са се произвеждали емблематични продукти като Смядовска луканка. И най-важното - в региона на естествено обитание, където породата е била гледана от хилядолетия, тя е важна част от местната идентичност.
Местните пазители заслужват признание за това, че въпреки всички трудности през годините са я пазили. Затова е важно да бъде запазена и като поминък чрез естественото ѝ пасищно отглеждане в региона на областите Шумен, Бургас и Варна", отбеляза Георги Събев.
„За съжаление не липсват и злоупотреби с доброто име на породата и труда на хората, които са я гледали и я гледат. Липса на разбиране, че кратковременни икономически ползи могат да имат трайно негативни ефекти върху съществуването на уникалната порода", посочи още той.
Критични мерки за запазване
на аборигенните породи
По време на конференцията д-р Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, представи темата „Статус на породата Източнобалканска свиня след африканската чума". „Длъжни сме да укрепим загубените позиции по отношение на числеността на породата Източнобалканска свиня в България", каза той специално за „Български фермер" и допълни: „Ректорът на Тракийския университет организира наистина голям форум, който събра представители на организации, занимаващи се с различни автохтонни породи. Вярвам, че заедно с колегите учени направихме добра крачка за възраждането на тази порода."
„Ние в ЦОРХВ се постарахме да повдигнем темата за породата Източнобалканска свиня, като организирахме различни инициативи. Проведохме кръгла маса заедно с представители на Агенцията за развъждане и селекция на Източнобалканската свиня, Slow Food и колегите от Ветеринари без граници. След това заедно с тези организации, БАБХ и колеги от Сърбия и Гърция проведохме кръгла маса. Породата Източнобалканска свиня вече е с критичен статус според ФАО, Организацията по прехраната към ООН. Оттук нататък вече предстои да се предприемат критични мерки за запазване на тази порода", каза д-р Койчо Коев.
Промени и развитие
Спешни решения на проблема с Източнобалканската свиня могат да бъдат следните, по думите на директора на ЦОРХВ: определяне на подходящи терени за тази порода, промени в наредба 6, намиране на подходящи кланици, съхранение на семенния материал от мъжки животни. „България има проблем с криоконсервацията на семенен материал, така че специалистите по изкуствено осеменяване, репродукция и акушерство биха могли да помогнат да се запази семенен материал от тези мъжки разплоди", посочи д-р Койчо Коев. Друга мярка, според него, е патентоването на Смядовския суджук като местен продукт, за да може той да бъде търсен от българския и европейския потребител.
„Традиционно Източнобалканската свиня се отглежда в областите Шумен, Варна и Бургас, но там е съсредоточена и огромна част от промишленото свиневъдство в страната, формиращо голям дял от националното продоволствие. Ето защо, според мен, е необходимо ареалът на тази порода да се измести в подходящи области, разбира се при спазване на наредбата", отбеляза българският учен.
Стопанствата „заден двор"
съвсем не са в историята
Европейският съюз е на ранен етап от разработването на ваксина против АЧС за разлика от Китай, където работят със собствена ваксина, напомни д-р Койчо Коев и допълни: „Промишленият сектор у нас спазва изключително високо ниво на биосигурност. Стопанствата тип „заден двор" все още са голям проблем в България, огромен е броят на нерегистрираните животновъдни обекти. Доста облекчени са мерките, съвсем формални и неутежняващи, но трябва да продължим да работим в посока да постигнем по-висок брой регистрирани ферми, за да имаме предвидимост за това, какво ни очаква в бъдеще при едни нови случаи на АЧС в страната. За щастие в момента не е засегнато нито едно голямо промишлено стопанство, има само отделни бройки заразени диви свине. Така или иначе заплахата е постоянна и ние трябва винаги да сме нащрек."
Ограничение за отглеждане
Д-р Дамян Миков от Българска агенция по безопасност на храните в Стара Загора, взе участие в международния форум с презентация на тема „Как африканската чума се отразява на популацията на породата Източнобалканска свиня в България". Заради тази коварна болест в целия Европейски съюз е забранено традиционното пасищно отглеждане на свине на открити пространства, отбеляза той и допълни:
„БАБХ съблюдава спазването на регламентите и националните наредби, които са изработени във връзка с усложнената епизоотична обстановка. От друга страна ние се стремим да отговорим и на очакванията на хората, които се занимават с отглеждането на тази порода, за да се запази поголовието от болести, да се отглеждат животните според техните нужди, но и да не бъдат стопаните утежнени с различни разпоредби."
С нахлуването на Африканската чума по свинете силно се ограничи отглеждането на открито на породата Източнобалканска свиня и нейните кръстоски. Това ограничение все още не е отпаднало и е причина за драстично намаление на поголовието на породата в страната, тъй като изискванията свързани с ограничаването на заболяването са несъвместими с условията за отглеждане на тази порода. „Няма как да опазим животните без да се спазват тези изисквания", посочи д-р Дамян Миков и допълни: „В момента поголовието на породата в страната е разпределено в три стада на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Това са животни, отглеждани изцяло за генофонд с цел да се запази породата, докато се отстрани заболяването, както и за да се набележат конкретни нормативни изисквания и промени в наредба 6, за да могат да се удовлетвори желанието на хората да отглеждат породата."
Промени в Наредба 6
Министерство на земеделието и храните работи над промени в Наредба 6 за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканската порода и нейните кръстоски. „Целта е да се даде възможност на хората, които желаят, да отглеждат породата, а от друга страна да се предпазят от навлизането на болести. Проблемът тук е, че при пасищното отглеждане вероятността от заразяване от диви свине е много голям. Това е една от предпоставките да се ограничи отглеждането на Източнобалканската свиня на открито. Надявам се на по-добри времена от епизоотична гледна точка", посочи д-р Дамян Миков.
Всички усилия на БАБХ и институциите са насочени за облекчаване на режима, но същевременно и гарантиране на здравния статус на стадата, отбеляза също той и допълни: „Промените в наредба 6 се правят на базата на научни становища от европейски институции. След проучване на добрите европейски практики в биосигурността се е стигнало до убеждението, че някои мерки могат до известна степен да помогнат в предпазването от разпространение на болести от дивите животни към домашните. Такива мерки са например поставянето на двойна ограда, контрол на храната на животните, спазването на по-голяма дистанция между животновъдните обекти. Традиционното изхранване с трева също е от значение, защото тя трябва да престои известно време, преди да бъде дадена на животните. Тези мерки не дават 100% защита, но заложеното в законодателството е базирано на оценка на риска от разпространение на заболяването. Всяка от тези мерки намалява процентно възможността от заразяване и до голяма степен гарантира благополучието на развитието на тази порода.
Ролята на маркетинга
„Всички законодателни промени и изработването на стратегия за развитието на Източнобалканската свиня са немислими без участието на фермерите с техните виждания за развитието на тази порода. Също така, за да има смисъл от нашите усилия, тези животни трябва да се отглеждат по специфичен начин, при който се запазва качеството на месото. Това не е лесна работа, но похвална е инициативата на Тракийския университет, за да се срещнем, да обсъдим проблемите и да начертаем мерки занапред. Целта ни е да запазим популацията на Източнобалканската свиня и да създадем лесно изпълними правни норми, които не пречат на отглеждането на тези животни", категоричен бе д-р Дамян Миков и допълни:
„Смятам, че е необходимо да се обърне повече внимание на популяризирането и маркетинга на продуктите от Източнобалканска свиня, защото най-големият стимул за отглеждането на едно животно е пазарът. Други европейски държави вече са направили тази стъпка и вече търгуват с продукти от местни породи. Трябва да работим в тази посока, освен да се борим с Африканската чума по свинете."
Коментари