инж. Рашид Узунов, Агробизнесмен на България 2023 г.: Дигитализацията на агромашините ще привлече младите в земеделието

Преди 30 г. над 100 фирми у нас правеха агротехника, сега мога да ги преброя на пръстите на едната ръка, казва главният инженер на „Раломекс", който е и професионален пчелар със 180 кошера

CV

• Роден е на 21.10.1973 г. в Разград.
• Инженер по технология на машиностроенето и мениджмънт от Русенския университет.
• Има специализация по изграждане, управление и одит на Системи по управление на качеството и околната среда, както и допълнителни квалификации по „Управление на проекти", „Мениджмънт на продажбите", учителска правоспособност.
• Работил е като технолог-конструктор и ръководител отдел „Техническа подготовка на производството".
• От 2003 г. до момента е главен инженер и директор по развойната дейност, подготовка и реализиране на проекти и връзка с клиентите на „Раломекс" АД.
• Женен, има син и дъщеря.

- Честито, г-н Узунов! Какво е чувството да сте „Агробизнесмен на България" за 2023 г.?

- В интерес на истината не съм очаквал. Чувството е на благодарност и удовлетвореност от постигнатото след толкова много труд в дадена област. Нещо като облекчение, когато човек си вземе изпита като студент.

- Защо избрахте агротехниката?

- Аз съм свързан с фирмата още от годините, когато бях ученик, по-старото поколение помни времето, когато имаше бригади. Като малък бях активен в самодейната дейност на читалището и ние ходихме на отделни бригади по фабрики и заводи, извън общите бригади на училището. Бил съм в тогавашния машиностроителен завод в Завет и още оттогава съм свързан с фабриката. Всичките ми практики като ученик и студент са минали тук. Така че щеше да бъде неестествено, ако се бях занимавал с друго. Имам много идеи в каква посока да се развива „Раломекс", какво да се развива, остава само да можем да ги реализираме. Що се отнася до мечти - наскоро станах на 50 години и си направих равносметка какво съм искал, какво съм гонил, какво съм постигнал. Установих, че всичко, от което имам нужда, го имам. Единственото, което ми трябва, е здраве, за да продължа да развивам целите си и себе си.

- Кои са най-запомнящите се моменти в кариерата Ви?

- След 1996 г., когато фирмата стана частна, по мои идеи и по мое настояване се реализираха много промени и проекти. За един млад инженер, тогава започващ работа, е много полезно да има такава свобода на действията си. Това е най-впечатляващото, иначе в моята кариера винаги съм се водел от това нещата, които се създават във фирмата, да са от полза на крайния потребител - земеделските производители. Всичко при нас, което е реализирано като идеи, като проекти, като технологично обновление, е било в интерес да може фирмата да произвежда и предлага на земеделските производители възможно най-нова, качествена и надеждна техника.

- Какви са вижданията Ви за вашия сектор и неговото бъдеще в България? Кои са най-големите предизвикателства в агромашиностроенето у нас?

- Машиностроенето в България като бранш, е на добро ниво, но нашето – селскостопанското, е тясно специализирано. Просто през годините то в България не беше подкрепяно от държавата и продължава да не е. Тъй като аз съм от доста години в бранша, преди 30-ина години фирмите, произвеждащи земеделска техника бяха над 100, а сега мога да ги преброя само на пръстите на едната си ръка, което е много тъжно. Защото, за да се задържат тези фирми и изобщо да се развие този бранш не може да се разчита само на инициативата на техните ръководства, на развойната дейност вътре във фабриките, за да се разрастват. Според мен тук е мястото и на държавата, и не само, на самите технически университети, като Русенския например. Но тяхната роля в момента не е толкова активна, колкото би трябвало да бъде. И не на последно място,

абдикацията на държавата от този бранш

много осезателно се чувства

Например в България няма лаборатория или акредитирана изпитателна станция, изобщо институция, която да извършва изпитването на машините и съответно да дава сертификат за това. Най-близката е в Букурещ. Не се направи достатъчно и тези стари техникуми да бъдат запазени, да бъдат подкрепяни по някакъв начин, за да могат те да създават истински кадри за нашата дейност. В повечето от тях сега специалностите са все във сферата на бизнес, мениджмънт, но примерно кадри като заварчик, леяр, монтажник, стругар все повече ги няма. И тъй като нямаме откъде да вземем тези кадри, ние се принуждаваме да търсим млади момчета, които имат някакво желание да работят нещо и ги обучаваме при нас на място на всеки няколко месеца, година. И само който успее и се научи, остава на работа. Това е много труден процес, защото в нашия регион освен, че няма кадри като специалисти, тях ги няма и като хора. Просто се налага ние да се борим като футболните отбори – ако намерим някъде кадър, започваме да наддаваме кой ще му даде най-голяма заплата, за да започне да работи при него, което е странно.

- Преди дни се върнахте от най-голямото в Европа изложение за земеделска техника Agritechnica в Хановер. Какви нови тенденции забелязахте?

- Това, което прави впечатление на всички посетители, е, че степента на дигитализация на всички машини, включително и на нашия тип, все повече започва да се прилага в производството. Всички фирми, за наша радост и ние сме сред тях, предлагат машини, които отговарят на новите изисквания по Националния план за възстановяване и устойчивост - с минимално плитки обработки, щадящи почвата. Смело мога да твърдя, че на този етап не изоставаме по никакъв начин от нашите западни конкуренти.

Все повече в машините има някаква автоматизация, електрификация. Желанието на фирмите е да опростяват и улесняват физическия труд и да привличат младите в модерната професия механизатор. Проблемът, който аз виждам тук за България е, че в близките 5 години няма кой да работи с тези машини, които ще бъдат с такава висока степен на дигитализация, автоматизация и т.н.

- Въпреки това, открихте ли идеи, които да въведете за своите продукти?

- Мен лично трудно би ме демотивирало нещо, включително липсата на кадри, защото в крайна сметка, който търси намира. Ние си имаме наш вътрешен план за развитие в тази област, в момента дори изпълняваме един план със Земеделския техникум в гр. Исперих. Имаме 5 момчета от там, които са на дуално обучение при нас през тази и следващата година. Като начало виждам, че някои от тях проявяват интерес евентуално да останат да работят при нас. Общо взето това е начинът, с който можем да намерим кадри, но си имаме и наша вътрешна програма за обучение и преквалификация. Например

кадри, които в дадена в дейност са ни

повече, ги преквалифицираме в друга

дейност на производството

Това е начинът, по който се справяме на този етап, така че гледам оптимистично на нещата.

Иначе като идеи, нали знаете, занаят не се учи, той се краде. Ако погледнем нещата по такъв начин, мога да кажа, че ставаме по-добри занаятчии.

- Какви са прогнозите Ви за развитието на пазара на агротехника у нас в следващите години?

- Добавената стойност, която ни остава от един продукт, става все по-малка и по-малка и, ако не се овладеят по някакъв начин тези инфлационни процеси, не са само в България, но и в целия ЕС, догодина сигурно ще има в много сфери повишаване на цените на крайните продукти. Прогнозата ми е, че оптимистичните прогнози за инфлация от 3% и изобщо за някакъв ръст на икономиката, няма да се случат. Аз не виждам такива индикатори, които да ми подскажат че 2024 г. ще бъде по-добра от сегашната. Единствено се надявам да няма някаква промяна в управлението, в смисъл да имаме правителство. Ако пак влезем в някакъв кръг „служебно правителство-избори-служебно правителство-избори", нещата наистина ще станат много сериозни и тежки като цяло за икономиката на държавата. Ние бизнесмените си правим дългосрочни и средносрочни планове. Като не знаем какви ще са данъците, ние не можем да направим никакъв план. Минималната работна заплата я вдигат без някакво международно основание, за държавния сектор това е добре, обаче за частния не е точно така. Но се надявам, че ще бъдат разумни нашите политици и няма да допуснат да се случват тези лоши неща.

- Какви новости да очакват от „Раломекс" земеделците през 2024 г.?

- Имаме 3 вида машини, които се правят. Самите им прототипи трябва да минават изпитания преди да ги покажем на пазара. Това ще са машини в сектора, който по плана за възстановяване е допустим и подкрепян. Това ще са машини от типа no-till, strip-till. В момента с това се занимава нашият конструктивен отдел и с подготовката на производството. Да се надяваме за началото на следващата година, примерно за изложението АГРА в Пловдив, да успеем да покажем нещо. Но процесът не е толкова лек, както беше преди години.

Затова в последните 2-3 г.

нашата политика по пускането на машини

в продажба става след много сериозен

анализ, изпитания и проверки

Така че през следващата 2024 г. наистина ще има такива машини, иновативни, отговарящи на новите изисквания. Надяваме се през есента да покажем и нашата сеялка за директна сеитба - no-till, готова за продажба и експлоатация.

- Призванието ви в свободното време е да отглеждате пчели. Къде и колко пчелни семейства имате и как реализирате продукцията? Може ли пчеларството да бъде успешен агробизнес в България или е по-скоро хоби?

- Това занимание от малко хоби стана професионално - 180 пчелни семейства отглеждам. Пчелинът е в липова гора, изключително хубаво, чисто място, няма никакви замърсители. Затова мога да твърдя, че медът, който произвеждат моите пчели, е изключително чист, натурален. Самата пчеларска ферма е и биосертифицирана. Продуктите, които произвеждаме, основно мед, са с много добро качество.

За съжаление, наистина в пчеларството има много големи проблеми. В момента изкупната цена, която се предлага от прекупвачите, е изключително ниска. А и който реши да продаде на ниска цена, пак няма кой да му купи меда. В момента българският мед се явява суровина за подобряване на други медове. Тази година беше успешна за пчеларите като реколта, за съжаление обаче тя застоява по складовете на всички производители. Член съм на организация на производителите на пчелни продукти. Близо 30 пчелари заедно търсим пазар на нашата продукция, от няколко години досега успешно. Тази година нещата са по-трудни заради безмитния внос от Украйна в ЕС. Това са все проблеми, които ние не можем да решим, но сме ги поставили пред хората, които могат да вземат някакви решения.

- Държавата подкрепя ли достатъчно пчеларите?

- Нямаме достатъчно подкрепа засега. Има различни помощи от типа de minimis, помощ заради войната в Украйна, но сумите, които получаваме, не стигат за нищо. Мога да ви дам пример с моето стопанство –

помощите, които съм получил,

покриват само основни разходи

за лечение, препарати, за подхранване. Но, че съм наел еди колко си човека да изкарат меда, някой да дойде да окоси, за гориво, за ток, тях още не съм ги покрил със сумата, която съм получил като помощ.

Ние в момента като организация имаме и проект, който се очаква да реализираме с изграждането на предприятие за производство на пчелни продукти. Това се надявам да стане през следващата година.

Това е допълнителното ми занимание. Медът, който произвеждам за мен е удоволствие да го раздавам на приятели, на клиенти, на колеги, за да могат да усетят те един наистина уникален вкус на липов мед от Лудогорието. Защото при нас липата е най-разпространената паша и медът е с много добри вкусови и ароматни качества.

- Планирате ли да разширите пчеларството и да увеличите кошерите?

- Засега в такава икономическа ситуация - да има мед, но да няма цена и достатъчно помощи или някаква подкрепа, не планирам да го разширявам. Дори планирам, ако нещата през 2024 г. не се променят в положителна посока, да намаля броя на семействата и ще следвам нивото, каквото беше преди да стана професионалист - едно хоби да произвеждам пчелни продукти за семейството ми и за приятели. Е, има някакви индикации, че през следващата година ставките за подпомагане ще са малко по-различни. Дано се случат!

Инж. Рашид Узунов на последното изложение АГРА в Пловдив