Някои стопани в късната есен много се чудят какво да правят с падналите листа от градината. Събират в чували, изхвърлят или изгарят. А биха могли да си направят полезен компост от всички тези листни отпадъци, който ще е много добър подобрител за почвата и за повишаване на хумусното й съдържание.

Компостът от листа може и да ви изненада с това, че растенията реагират добре на него. Когато е узрял, той обогатява почвата с микроелементи. Отделно от това, помага и за подобряване на почвената структура и прави тежките и глинести почви по-въздухопропускливи.

Тъй като

листният компост намалява

нивото на рН на почвите,

той може да свърши чудесна работа там, където това е необходимо. В останалите случаи, за да не вкисели почвата, трябва да му се прибавят вар, креда или пепел.

Узряването на листния компост може да отнеме сезон-два, затова е добре да се заредят няколко компостера в двора, за да стават постепенно. Започва се с листа и пръст. Хубаво е това съдържание да се изгребе напролет и да се върне обратно или много добре да се разбърка, за да се насити с кислород, който е необходим на полезните микроорганизми и земните червеи, за да помогнат да се получи желания тор.

Днес се предлагат удобни готови контейнери за компост, изборът е богат. Но биха могли

да се използват и стари варели,

резервоари, вани,

на които да се направят странични отвори, за да влиза въздух в зреещата маса. Който е майстор, би могъл да си изгради и стационарен контейнер за компост с отделения от дъски. Тогава лесно ще се оставят отвори в стените. А би могла да свърши работа и много здрава мрежа.

За начало, след богатия есенен листопад, събраните листа се изсипват в големия съд и се посипват на няколко пъти с пластове пръст с дебелина 5-10 см.

Ако листата и почвата са сухи, трябва да се полеят с вода. Ако има окосена трева, може да се прибави и тя, както и остатъци от зеленчуци и други отпадъци от растителен произход.

Може да се добави и пресен птичи тор. Не забравяйте да прибавите и дървесна пепел, гасена вар или креда, които ще действат срещу вкиселяването.
Контейнерът трябва да има капак или да е покрит с плътен найлон с малки отвори, за да влиза въздух.

Напълно узрелият компост от листа, когато е готов, трябва да прилича на рохкава хомогенна маса и да има приятен, подобен на горски, аромат.

Не всички листа са подходящи за компостиране. Някои са много твърди и имат нужда от смилане, а листата на други дървесни видове съдържат танини и трябва да се избягат. Такива са листата от орех, дъб и леска.

Правилно подготвеният листен компост е полезен натурален продукт, подходящ за растенията в градината.

И от кухненските отпадни продукти

Компостирането е естествен процес, извършван от милиони малки същества - бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат кухненските и градински отпадъци до почвоподобен материал.

Това е процес на преработка на материали от растителен произход, извършвана последователно от различни групи организми. Всяка група създава подходящи условия за следващата.

Този сложен процес се проявява напълно естествено в горските почви и може съвсем лесно да бъде пресъздаден и в съда за компостиране.

Процесът на разлагане може да бъде условно разделен на три етапа - разграждане, превръщане и узряване.

Микроорганизмите участват в първия етап. Те се хранят и размножават, произвеждат топлинна енергия, загряваща разграждащия се материал.

Микроорганизмите, които се развиват добре при тази по-висока температура, поемат по-нататъшното разграждане на материала до момента, в който техните хранителни източници се изчерпят.

На втория етап идва ред на микроорганизми, които работят при ниска температура, те заместват другите, за да довършат процеса на разлагане.

На финала микробиалната активност замира, материалът се охлажда и става идеална среда за земните червеи, насекомите и ларвите да довършат процеса. Резултатът е компост - тъмнокафяв материал с наситена миризма на пръст.

По-голямата част от кухненските и градинските отпадъци могат да бъдат сложени в компостера - обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца. Избягват се сготвена храна, месо, риба, млечни продукти, котешки и кучешки изпражнения, кокали, заразени растения.

Малките организми, които правят компоста, се нуждаят от кислород, затова трябва с вила да се разбърка съдържанието на компостера, за да се пропусне въздух.

Полученият субстракт е добър органичен тор и подобрител на почвата, подобрява структурата й, помага й да задържа влага. Всъщност компостът е безплатен заместител на някои торове.