Вече трябва да сте започнали подготовката на посадъчните ямки
Засаждането на нови овощни дървета и храсти се извършва през невегетационния период. У нас се практикува както есенно, така и пролетно засаждане. Преценява се според климатичните условия за отделните райони на страната и вида на културата.
Засаждането на дръвчета може да се извършва в продължителен период от време - започва от ноември и трябва да приключи до 15-20 декември, преди настъпването на големите студове.
У нас практиката е да се засаждат дръвчетата, които вече са обезлистени и са преминали във фаза на покой. Най-често се предлагат с голи корени, по-рядко - с извадена почва около кореновата система и опаковани в зеблени чували.
Когато дръвчетата няма да се засаждат още същия ден, препоръчително е да се поставят в хладно помещение, а корените да се увият с навлажнена хартия или друг подходящ материал и да се опаковат.
Най-подходящото място
Предполага се, че вече сте избрали вида на дръвчетата, които ще засаждате. Сега трябва да прецените къде да ги разположите. За целта е необходимо да се съобразите с изискванията им към факторите на средата. Най-важните са: топлина, светлина, почва, надморска височина.
Надморска височина
Решаваща е за това дали даден овощен вид може да се гледа или не. Повечето могат да се развиват при нашите климатични условия, но има и такива като кайсии, праскови и други, които не стават да се отглеждат навсякъде, или поне трябва да се избере подходящ сорт за даденото място.
Топлина
Основният фактор, с който градинарите трябва да се съобразят. Любителите, чиито градини се намират в райони, където има късни пролетни студове, е важно да са особено внимателни при избора на сорт. Най-претенциозни са праскова, кайсия, дюля, бадем, който цъфтят по-рано и има опасност цветовете им да бъдат повредени.
Релеф
Определя кое дръвче къде да се разположи. Повечето от вилните места са с неравен терен, ето защо е добре да се знаят някои особености. На по-равно място се засаждат ябълки, круши, праскови, дюли, както и всички останал и видове. На по-хълмисти участъци стават сливи, джанки, череши, вишни, орехи, бадеми.
И още
Повечето овощни видове предпочитат слънчеви и открити места, но не и ветровити. По този начин цялата корона се огрява максимално от слънцето и растенията се развиват по-правилно.
Добре е почвата да е по-плодородна. Но дори да не е, това може да се коригира с помощта на подходящо торене както преди засаждането, така и по време на вегетацията.
Много от овощни видове се развиват при почва, която е алкална до с леко кисела реакция –рН 5.5-7.5.
Кои са основните акценти:
- Почистват се всички растителни остатъци от цялата площ, където ще е новата градина.
- Препоръчително е да сте взели предварително почвена проба за лабораторен анализ, който с точност да определи торенето.
- Почвата трябва да е риголвана на около 60-70 см дълбочина, като това трябва да е направено още през лятото.
- Преди обработката на почвата се внасят 4-5 тона оборска тор на 1 декар, както и останалите торове, за да може да се заорат.
- Ако овощната градина е на място с по-голям наклон, добре е да се терасира, за да може по-нататъшните дейности по отглеждането на дръвчетата да се извършват по-лесно.
Посадъчни ямки
Малко преди засаждането е препоръчително да се подготвят посадъчните ямки. Мястото им се определя в зависимост от това колко дръвчета ще засаждате и дали са няколко или цяла овощна градина. Когато са повече – засаждат се в редове или шахматно.
- При риголвана площ, посадъчните ямки са размер - 50/50/50 см, а на нериголваните - 100/100/60 см. Препоръчително е най-горният почвен пласт – от около 30 см да се отдели, а останалата почва да се постави на друго място.
- Когато мястото не е торено предварително, торовете се поставят в посадъчните ямки. Ориентировъчните норми са: една кофа разложен оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 50-60 г калиев тор. Торовете се разместват добре с горната пръст. С тази смес се запълва ямата до 30 см под почвената повърхност. За да се изолират корените от прекия допир с торовете, отгоре се насипва слой чиста пръст.




Коментари