В южните райони на страната условията са подходящи за отглежданто му

Хинапът (Zizyphus jujuba), известен още с имената китайска фурма и жожоба (jujuba), принадлежи към семейство Rhamnaceae. Част от дивите форми на хинапа се срещат и сега в Китай, Кавказ, Сирия, Иран, Индия и др. Те се отличават от културните видове по силно трънливите си клони и дребни плодове.

Този вид е познат на азиатските народи от дълбока древност. Хинапът като културно растение започва да се отглежда в Китай преди повече от 4000 - 5000 години. Китай е най-големият производител и износител на хинап в света.

Хинапът е листопаден вид. Растенията достигат височина до 6-7 метра, а някои видове надвишават 10-12 метра. Листата на хинапа са с дължина 2-4см, с яйцевидна форма. Цветовете са двуполови, жълто-зелени. При нашите климатични условия те цъфтят късно - през месец юни и не са застрашени от късните пролетни слани. Цъфтежът е продължителен - 20-25 дни. Плодовете са с продълговата (сферична) форма, с дължина над 2-3см. Те встъпват в беритбена зрялост в края на септември и през октомври. Узрелите плодове на китайската фурма придобиват червено-кафяв цвят.

Хинапът е топлолюбива култура, но през периода на покой се отличава с голяма студоустойчивост. През зимата растенията издържат без проблем въздействието на ниски отрицателни температури от порядъка на минус -25-30ºС.

Хинапът се развива добре на слънчеви места. Той е сухоустойчив и се отличава с дълбоко разположена коренова система. Развива се успешно на различни типове почви, но предпочита тези с неутрална и алкална реакция. Растенията има дълъг живот, над 100 години, а в някои азиатски странни се срещат видове и над 200-300 години. Този овощна култура е устойчива на болести и вредители.

Хинапът се размножава със семена и вегетативно (чрез коренови издънки и резници). Той е подходящ и за декоративни цели, тъй като притежава способността да образува много издънки.

У нас хинап се отглежда в Югоизточна България и по Южното Черноморие, предимно от любители градинари. Фиданките се засаждат през есента или рано през пролетта. При отглеждане на хинап прилаганата агротехника не се различава съществено от тази при останалите овощни култури. При засаждане разстоянието между растенията в редовете не трябва да е по-малко от 5-6 метра. Преди засаждане, ако не е извършен почвен анализ, в предварително изкопаните за целта дупки (50/50/50), се препоръчва внасяне на комбиниран тор (NPK). Корените на фиданките преди засаждане се опресняват. След като се засадят дръвчетата трябва добре да се полеят.

Хинапът започва да плододава след втората-третата година след засаждането. Плодовете на китайската фурма се прибират преди да паднат първите есенни слани. Те могат да се консумират пресни и сушени. Традиционно хинапът е част от кухнята на източните народи.

От плодовете се приготвят компоти, сладка, сладкарски изделия.

Освен за кулинарни цели хинапът в Китай намира приложение и във фармацефтичната промишленост. От листата, кората и корените се приготвят чайове и отвари с доказано антибактериално действие. В нетрадиционната медицина те намират приложение за лечение на възпалителни процеси. Плодовете съдържат пектин и влияят благоприятно при стомашно-чревни проблеми. Хинапът се отличава с високо съдържание на витамини, на микро и макроелементи, на антиоксиданти и се препоръчва за укрепване на имунната система.