Следете за първите симптоми по най-долните листа на растенията

Брашнестата мана е болест, която се среща по много от зеленчуковите видове. Причинителите може да са различни гъби - Erysiphe spp., Sphaerotheca spp., Leveillula spp. и Oidium spp. Всеки патоген напада само определени видове растения.
Зеленчуковите култури, които се засягат от брашнеста мана, са краставици, домати, пипер, патладжан, моркови, дини, пъпеши, както и други тиквови, а също грах, градински фасул, марули, салати, картофи.

За заразяване с брашнестата мана обикновено не се изисква капка вода, но има нужда от висока въздушна влажност и температура.

Заболяването е с голямо значение за сухите средиземноморски райони в Израел, Турция, Гърция, Испания и други, характерно е и за нашата страна през топлите месеци.


Краставичните растения са изключително чувствителни на болестта брашнеста мана. Почти ежегодно любителите се сблъскват със заразата и търсят ефективни решения, за да се справят с нея.
Симптомите на болестта се разпознават лесно, тъй като листата на краставиците се покриват с белезникави петна, които имат брашнен вид. Постепенно заразата преминава по стъблата, цветовете, а понякога и по плодовете.

В отделни години и при много силно разпространение на болестта, може да се стигне до сериозни загуби от краставичната реколта. Това се дължи на факта, че листната маса е силно засегната, вследствие на което растенията трудно се развиват и отслабват, а образуваните плодове съзряват по-рано и не са качествени.

Болестта се благоприятства от висока влажност, слаба осветеност и температурни колебания.
Заразата се причинява от гъба, която се разпространява чрез вятъра. Ето защо е възможно в една леха да има както болни, така и здрави растения, които може и да не се заразят.

Причинителят не се запазва в почвата, затова мерки като обработки, смяна на културите и т.н. не ограничават развитието му, но пък са важни като цяло за правилното отглеждане на културата.

Добри практики:

  •  Засаждане на устойчиви сортове.
  •  Добро проветряване между редовете, затова да се спазват разстоянията на засаждане, препоръчани при отделните сортове и хибриди.
  •  Да не се извършва едностранчиво торене с азотни торове, което излишно зашумява редовете.
  •  Дезинфекция на инструментите, с които се извършват процедури по растенията. Използва се оцет с по-високо процентно съдържание или белина в съотношение 1:10.
  •  Редовно преглеждане на по-старите листа за симптоми и отстраняването им.
  •  Третиране на растенията с подходящи фунгициди. Разрешени за употреба са: домарк 10 ЕК – 50 мл/дка, зоксис 250 СК – 70 мл/дка, карбикюр 300 г/дка, кумулус – 750 г/дка, кустодия – 50-100 мл/дка, нориус 510 – 70 мл/дка, сулгран – 500 г/дка и др.