Лозарският регистър да заработи, а Министерството на земеделието да си спази обещанието за дългосрочна визия за сектора. За това настояват от Национално сдружение на българските лозари, които организираха брифинг в БТА. 

По думите им най-късно през март 2023 г. електронният регистър трябва да бъде готов, иначе са застрашени евросредства, с които би трябвало да се изготви. 

Изпълнителната агенция по лозата и виното трябва да води регистъра, но той в момента е само екселска таблица, което го прави манипулируем. 

Нито ИАЛВ знае колко сме, нито МЗм, заявява председателят на НСБЛ Атанас Василев. Според ИАЛВ лозовите масиви са 630 хил. декар, но според браншовата асоциация едва ли са над 200 хиляди. "Искахме 2023 г. да има работещ публичен лозарски регистър, за да се преброим след битките за оцеляване. Много колеги изгубиха тази битка – зарязаха си лозята и търсят финансиране, за да ги изкоренят."  Колегата му Марин Калнев даде за пример 3500 декара, които вече са изоставени в Свиленград. А какво се случва с останалата част на държавата, зададе риторичен въпрос.

Василев посочи още, че им била обещана национална стратегия за сектора, която да обхваща 25-годишен период, колкото са годините на един масив. Искаме да знаем на какво да разчитаме и да имаме предвидимост.

Регистърът обаче е основополагащ, за да има и секторна стратегия, но и вътрешен контрол и справедливо разпределение на субсидиите. "Защото МЗм казва, че сме много, но не е така, ние сме по-малко от овощарите", заявяват те. "Трябва да се почне от регистъра, за да се знае потенциалът и да се разработят стратегии. На кои пазари ще пробием, кои лозари ще финансираме по места…"

От асоциацията апелират за спешна среща с министерството. Те искат да знаят и по какви критерии се изчисляват кризисните мерки.  Изчисленията разходи - приходи, каквито се изготвят с технологичните карти по сектори, също не се спазват. 

Нямаме целенасочена политика, за който и да е сектор, всички се спасяваме поединично, казва председателят на НСБЛ Атанас Василев.

Според лозарите Стратегическият план няма да помага, а ще задълбочава проблеми. Дадоха пример с тематичната екосхема, свързана с тревостоя между редовете.  За тях е необяснимо, откъде е условието да бъде с определени тревни смески, а не с естествени. Ние и сами можем да си произведем зърнени култури, които могат да бъдат насети, да подстискат развитието на плевелите и точно юли месец те естествено умират. Така обогатяваме почвата, правим зелено торене, подпомагане развитието на микроорганизмите в почвите. Но не, ние трябва да вземем точно определен продукт с фактура и може би от точно определена фирма. И така не можем да кандидатстване по тематичната екосхема, допълва Калин Йорданов.

Той посочи, че лозарството е единственият бранш, който няма директно подпомагане и няма право за зимни пръскания. А това би била малка помощ, но постоянна и сигурна.  По тяхна инициатива  и настояване, след повече от половин година в БАБХ направили работна група, където да се определят препарати. Но ще се изпусне срокът за нотификация на тази програма. 

Пари за препарати вече нямаме, цените им са с 10-15% нагоре, допълни още председателят на съюза. 

Той напомни и думите на еврокомисаря Януш Войчеховски от срещата им преди година - рамките, които дава ЕС, са достатъчно широки, за да се възползват повече земеделски стопани. Но това у нас не се случва, напротив, връщаме средства. 

Същата Европа обаче не желае да подпомага нещо, което не е продоволствие, била защитната реакция на държавната ни администрация, според която виненото грозде е суровина. Само че, казва Марин Калнев, собственик на стопанство със 150 дка, гроздовият сок, който се продава у нас, не е от десертно грозде, а от винено. "Технологичната карта е много добра, но тя реално не е изпълнима за хора, които нямат страничен бизнес, с който да си помагаш. Как да имаме парите, когато се разрешават винени продукти да бъдат на пазара без съдържание на българско грозде", допълва той.

От МЗм заявявали и друго противоречиво твърдение -  че производителите на грозде не могат да постигат високи добиви, с което да имат по-добра себестойност и към това трябвало да се преориентират. В същото време обаче енолози и технолози от избите казвали: ако имате повече от 850 кг/дка виното става некачествено и няма да ви го искаме.

Крайно време било лозарите да се преориентират към атрактивни сортове, съветвали ги от агроведомството. както и да изкореняват лозя, независимо че са финансирани от ЕС. Какво обаче би последвало, ако го сторят: реално 3-4 години ще гледат лозя без продукция и едва след 8-мата година ще могат да я продават, защото избите не изкупували от по-млади насаждения.  И тогава излизало, че лозарите гордо могат да кажат: "ето сега сме с тези атрактивни сортове, които бяха търсени преди 10 години..."