9° C, разкъсана облачност
Там произвеждат храната си, както едно време, организират летни лагери за деца, връщат ги във викторианската епоха
Кой каза, че в Новия свят са загубили корените си и нямат традиции? Да, дори и да не са точно техните, тъй като по-голямата част от жителите са с европейски произход, важното е, че съхраняват и възраждат част от миналото си. И то доста умело. Ще се убедите в това, ако видите какво селище са сътворили в Канада. Наричат го Upper Canada Village, в превод - Горно канадско село.
Основано през 1961 г., Upper Canada Village е най-голямото и концентрирано място с жива история в страната. То ни връща в 19-и век и показва живота в провинциална английска канадска обстановка. Пресъздадени са над четиридесет исторически сгради - домове, мелници и занаятчийски работилници, в които времето е спряло.
Обиколката на Upper Canada Village е магическо изживяване, което ни пренася назад във времето, така както у нас са Етъра и Боженци. Но тук, освен автентичните сгради и дейности като в отминалата епоха, ключова част от изживяването са хората, които живеят и работят там, облечени през цялото време с дрехи от 19-и век.
Производство на храни по вековни методи,
но в синхрон със законите
Няма смарт приложения или цифрови машини в мандрата на Ким Маклийн „Юниън“. Тук тя прави сиренето чедър, както се е правило преди два века и половина.
„Отнема цели седем до осем часа на ден. Млякото идва около 7:30 сутринта, добавяме нашата закваска, запалваме огъня и се опитваме да го нагреем до необходимата температура“, разказва майсторката за Отавската CTV телевизия.
Кам си партнира с местен фермер, който ѝ доставя млякото. След като 400-те литра се загреят до необходимата температура, започва производството на междинния млечен продукт и суроватката. След това Маклийн, заедно с още един работник, започва да ги разделят на части.
„Не разполагаме с модерно оборудване“, отбеляза Маклийн. „Трябва да машини, които отговаря на съвременните стандарти на здравния кодекс, но все пак го правим по начина от 1866 г. - ръчен труд, огън, двоен котел, пот и сълзи.“ Единствената новост, ако може така да се нарече, е, че Маклийн е първата жена производител на сирене в историята на селото от 19-и век насам.
След това продуктът се поставя за една нощ да престои в преса.
„На сутринта ще го извадя от пресата и помощник на фермера ще дойде да го вземе, за да го отнесе извън обекта, за да отлежава“, каза тя. Целият процес удивява гостите на селото, които посещават фабриката през целия ден.
След като 40 килограмовата пита е готова, са необходими още осем седмици, преди да може да бъде продадена. Сиренето се предлага и в селското кафене, заедно с пресен хляб, приготвен на място, за гурме сандвичи на скара.
„Посетителите нямат представа, за тях е шок, че 400 литра мляко се превръщат в 40 кг чедър. Всъщност никой не се замисля колко мляко е необходимо, за да се направи сиренето“, каза Трейси О‘Гилби, уредник на селището. По думите ѝ през 90-те години фабриката е трябвало да затвори, за да приведе целия процес в съответствие с разпоредбите на здравните власти.
„Начинът, по който го правим, отворени вани, посетители, които влизат в сградата и имат достъп да гледат в тези вани, видът метал, който е бил използван в казаните, всичко това трябваше да бъде променено. Така че работихме в тясно сътрудничество с OMAFRA (Министерството на земеделието и селските въпроси на Онтарио)“, каза О‘Гилби. „Отне около шест години, за да си върнем лиценза, за да можем да правим сиренето, което правим сега, и да го запазим възможно най-подобно на 1860-те.“ Сега всичко се инспектира редовно всяка година от здравното звено на Източно Онтарио.
В мандрата пазят и наблюдават статистически данни за производството от 19-и век насам. През 1867 г. повече от 450 хил. кг сирене е изнесено от страната, като 93% от него са били насочени към Великобритания.
Още от живота и дейностите
Организират се летни лагери за деца, според възраста и интересите. Групите имат различни и интересни имена - “Младши разказвач“, “Старши разказвач“, „Назад във времето“. Предлага се разходка с влакче за най-малките, дневни турове за посетители, организират се и празници и събития като Рождения ден на кралица Виктория, стригане на овце, изложения на селскостопански животни, конни надбягвания, фермерски пазари, концерти, постановки, възстановки на исторически събития и др.
Коментари