Затова тя е едно от най-обичаните и често срещани животни в дворовете

Козата се нуждае от по-малко храна в сравнение с кравата. При добра млечност от една коза млякото е достатъчно за едно семейство. Но, за да бъде млечността висока, трябва да се осигурят необходимите грижи.

Започваме с раждането на ярета. Още след първия ден се препоръчва козата да се дои 5-6 пъти, на втория ден - 4-5 пъти. А от 3 до 6 дни – доенето е четирикратно, след което се преминава на 3-кратно доене. Три пъти на ден козите се доят в периода на доене (т.е. в периода на увеличаване на добитото количество мляко) и запазват максимални млечни добиви. А високопродуктивните животни – при тях млеконадият е до средата или дори края на лятото. В същото време честотата на доене не влияе върху производството на мляко от козата. Плюсът за стопаните е, когато успеят да избегнат мастита и заболявания на вимето.

През първите 5-10 дни след раждането козата се храни с „ограничена” диета: дава се много добро сено, метла от твърда дървесина веднъж на ден, но трябва да й се осигури и чиста топла вода. А по отношение на сеното през този период, запазете най-доброто: от всичко, с което разполагате – листно и зелено, и то сушено на сянка.

Веднъж на ден, когато козата пие вода,

добавете трици:
за половин кофа вода - шепа трици (пшеница) или овесени ядки. Полезно е да се дава и коприва, изсушена през лятото (възстановява силата след раждане и се избягва маститът), жълт кантарион (противовъзпалително и укрепващо имунитета средство). Водата може да бъде частично заменена с инфузия на сенен прах от натрошени цветя и листа.

През първите няколко дни на козата обикновено не се дава зърно, комбиниран фураж или хляб (за възстановяване на работата на стомаха след окозване) и сочни фуражи (кореноплодни култури, силаж), за да се избегне подуване на вимето и развитие на мастит. Козата се прехвърля на нормална диета постепенно, в продължение на една седмица.

По време на доене, преди появата на зелена трева и паша, на козата се дава:

  • сено - 2,5-3 кг на ден (добре е да се дава обилно, колкото изяде);
  • сочни фуражи (цвекло, моркови, зеле, тиква);
  • 2-3 кг зърнен фураж - в размер на 400 грама на коза (с добив на мляко до 2,5 л / ден) плюс 400 грама на литър добив на мляко над 2,5 л (но не повече от 1,5 кг на ден).

От зърнените храни най-добри

са овесените ядки,
а на второ място - жито, царевица и трици. Ечемикът се яде по малко, а и той допринася за натрупването на мазнини в тялото (което е нежелателно за млечните кози). Ръжта също се яде, но не много, защото се смила лошо. А грахът и бобът се смесват с други зърна (до 1/3).

Важно! Желателно е зърното да се дава в натрошена форма. Като цяло козите много обичат каша от различни фуражи. Те се приготвят от:

  • трици, натрошено зърно, ситно нарязани кореноплодни растения, зеле, варени картофи, както и фуражни добавки, сол се добавят към сено или сенен прах, нарязани във фуражна мелница или фуражна машина. Ако кашата се окаже суха, добавете малко вода, а още по-добре суроватка.
  • добри млечни фуражи са кръмното цвекло, ряпата, кръмното зеле.

Не трябва да се пренебрегват фуражните добавки, тъй като те осигуряват на тялото на козата макро- и микроелементи. Витамини и биологично активни вещества само с помощта на конвенционален фураж е трудно да се осигурят. Освен това, поради неправилното съотношение на хранителните вещества в диетата, често има прекомерна консумация на фураж, така че спестяването на добавки е до голяма степен самоизмама. С помощта на добавки може да осигурите на козата витамини, калций, фосфор, сяра, микроелементи. Препоръчително е да поите козата три пъти на ден, докато се напие.

Още е рано, но след 2 месеца наближава времето за паша. Въпреки това, при първото пускане на зелена трева трябва да бъдете много внимателни: животните, които копнеят за буйна зеленина през зимата, могат да се сдобият с тимпания (известно като подуване), а и лошо храносмилане. Затова отначало, сутрин преди паша, козите се оставят да ядат сено, метли и едва след това се водят на пасището.

Не пасете козите върху роса или мокра трева

Този съвет важи с пълна сила и сега! Така че не си струва да бързате да „отворите сезона” на пасищата: трябва да оставите земята да изсъхне, тревата - да се укрепи, и да израсте достатъчно.

По-скоро трябва, преди пускане на пасище, да прегледате копитата на козите и да подрежете копитния рог. За да направите това, козата се поставя настрани (предварително повдигната), копитата се почистват от мръсотия и се изследват. Опакованият рог се нарязва с градински ножици, клещи или резачки за тел, след което ръбовете се подрязват с остър нож. Ако рогът не е отрязан, тогава може да се развие изкривяване и ставни заболявания, козата бързо ще се уморява, а има и повишен риск от гниене на краката.

Къде да пасе и къде не

За предпочитане е козите да пасат в тревиста ливада или по склонове и гори. Не допускайте паша в блатата: козите могат да се заразят с опасни паразити (например чернодробен метил или фасциолиаза), които се предават на хората, както и от копитно гниене. Още повече, че тревата от блатисти места е с многократно по-ниска хранителна стойност от добрата ливада. И още нещо: за съжаление все още често се срещат кози да пасат край пътищата. Това е недопустимо! Защото тревата (и земята) е наситена с олово, други тежки метали и вредни вещества. Цялата тази отрова ще бъде в козето мляко!

Друг сериозен проблем: едно от най-опасните и често срещани заболявания е маститът.

Ако не се лекува, маститът 

може да доведе до смърт
на козата или най-малкото до необратими промени във вимето и загуба на по-голямата част от млечния добив. Болестта започва с възпалено виме, което постепенно и изведнъж се втвърдява, става горещо на пипане, козата изпитва болезнено усещане при допир. Ден по-късно в млякото се появяват люспи, забележими при прецеждане през марля. Вътре във вимето се развиват абсцеси, вместо мляко започва да се отделя мукопурулентна гъста смес с примес на кръв, на вимето се образуват гнойни фистули, последният етап е развитието на гангрена.

Превантивни мерки, които намаляват

риска от развитие на заболяването:

  • поддържане на вимето чисто;
  • цялостно (пълно) издояване;
  • използване на специални кремове с противовъзпалителни и регенериращи свойства за грижа за вимето;
  • да не се допуска силно подуване;
  • на козите се дава отвара или инфузия от семена от копър (1 супена лъжица на чаша вода 1-2 пъти на ден), листа от боровинка (също), отвара от бобови шушулки (3-4 пъти на ден) , семената се добавят към фуражния кимион, в помията - ябълков оцет (1 чаена лъжичка за около 4-5 литра вода).

След взетите мерки първите струи мляко се изсипват в купа с черно дъно (люспите на мастита са ясно видими);

Лечението – при първите признаци

В повечето случаи не е възможно да се лекува развит мастит само с народни средства. Предписват се антибиотици и сулфатни лекарства: свържете се с вашия ветеринарен лекар или ветеринарна аптека. Но помагат и народните средства - върху вимето се слага каша или алкохолна тинктура от прясно нарязани листа от алое. Може да дадете на козата 2 сурови яйца, както и растително масло – изсипва се в устата й, някои стопани дават вода с краставици или домати. Сочната борова кора и брезовите метли помагат за възстановяване на дъвченето, което също е нарушено, а половин час след хранене козата може да пие вода с разтворени 4-6 таблетки аспирин.