Раздробените земи и липсата на напояване висят като дамоклев меч над земеделието. Успех за БАСЗЗ е, че се заложиха интервенции в Стратегическия план не само за ремонт на частни напоителни системи, но и за изграждането на нови.

- Г-н Стайков, председател сте на Управителния съвет на една от най-старите браншови организации в българското селско стопанство, а именно на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Какво е състоянието на поземлените отношения и в частност на основния производствен ресурс - земеделската земя?

- Възстановяването на земеделската земя в реални граници доведе до раздробяването ѝ, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди (по неофициални данни), собственост на всички български граждани (в качеството им на собственици или наследници на собственици).

По данни от окончателните резултати за заетостта и използването на територията на България (МЗм 2021) площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. е 5 227 350 ха (52 273 500 дка), което представлява около 47,1% от територията на страната. Обработваемите земи (площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите) през 2021 г. заемат 3 486 748 ха (34 867 480 дка) или 69,1% от използваната земеделска площ. Необработваемите земи, тези, които не се включват в сеитбообращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години, по данни от аграрния доклад на МЗм през 2020 г., заемат около 1,63% от площта на страната.

Според данни, изнесени на научната конференция с международно участие на тема „Екология и агротехнологии – фундаментална наука и практическа реализация”, организирана от Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР „Н. Пушкаров“), се очаква към 2050 г. населението на Земята да мине 11 млрд. души. Земеделската земя е ограничен природен ресурс, който седи в основата на продоволствената сигурност, продоволствена верига и за изхранване на населението.

Допълнително влияние оказват и променените хранителни навици на източните гиганти.

На 16 юни миналата година БАСЗЗ организира форум на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“. Участваха доказани експерти и уважавани представители от държавната власт, неправителствения сектор, академичните и научни среди, бяха дефинирани ключови проблеми пред българското селско стопанство, сред които е необходимостта от изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения.

Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие, влияят негативно върху почвеното опазване, плодородие, сеитбооборот и т.н. Все по-ясно изразени са климатичните промени. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента.

Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място, прекъсната е връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор и, като цяло – науката не се очертава като държавен приоритет.

За справянето с тези проблеми е необходимо изготвянето на изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения, в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и с подкрепата на академичните и научни среди.

В хода на дискусията се очертаха следните

приоритети за развитието

на земеделието в България:

  • Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения, в частност – на базата на анализи, прогнозиране и планиране;
  • Неправителствените организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара могат да бъдат представителен партньор на законодателната и изпълнителната власт в България, да защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес и да бъдат равнопоставени партньори на своите европейски колеги. В този контекст държавата трябва да създаде предпоставки и правила, чрез които да стимулира обединението на неправителствения сектор, а на следващ етап – да осигури средства, с които да обезпечи административната самостоятелност на Националната земеделска камара;
  • Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели;
  • Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, вкл. недопускането кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.;
  • По отношение на хидромелиорацията необходимо е спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Също така, необходимо е да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
  • Науката да бъде изведена като държавен приоритет, като се увеличат значително публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрните науки и осезаемо да се увеличи заплащането на труда на учените и преподавателите в университетите. По този начин ще се увеличи привлекателността на научния сектор и ще се предотврати загубата на съществуващия научен капацитет и приемствеността. Ще бъде улеснено привличането на млади изследователи и учени. Необходимо е, също така, да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.

- Какви бяха тенденциите на пазара на земеделска земя и рентните отношения през 2022 г.?

- Цените на основния производствен ресурс са стабилни. Запазват се тенденциите от предни години за липса на предлагане на първичен пазар и за все по-голямо търсене на вторичен.

Фермерите продължават

да бъдат основни купувачи

Влияние за това оказват и световните турбуленции, кризи, несигурност и т.н. Земеделската земя е отличен хедж (застраховка) за подобни времена, тъй като има обратна корелация спрямо цените на основните класове инвестиционни активи.

На пазара и рентите влияние оказват различни фактори. Такива са плодородността на почвата, възможностите за напояване, подреждането и групирането на парцелите, до колко са развити арендните отношения, нивото на конкуренция, нивото на предлагане, климатичните промени и т.н. С други думи където има комбинация от гореописаните положителни фактори, цената на актива и рентите се вдига, а там където няма - обратното. Там, където има най-добри условия за развитие на селскостопанско производство, можем да говорим за приблизително повишение на цената на актива между 5 и 15%.

От друга страна рентите/наемите са функция от стойността на основния производствен ресурс. Що се отнася до рентите, то в Южна България те са между 20 и 80 лева на декар и продължават да изостават от нивата в Северна България. Това се дължи донякъде и на глобалния риск за продоволствената сигурност и изхранване на населението, който доведе до моментни резки ръстове в продажните цени на продукцията (цените на пшеницата, ечемика, рапицата и слънчогледа скочиха с над 100 %).

- Какво е мнението Ви за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) за 2023-2027 г.?

- Важното за бранша е, че България има вече одобрен Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-27 г. (СПРЗСР). Няма идеални планове. Би било неестествено всички да харесват даден инструмент, особено толкова сложен и всеобхватен. Положителното е, че има срок от две години, през който ще могат да се отстраняват проблеми, да се преразглеждат и адаптират текстове, напасва, изглажда и т.н.

В Стратегическия план са разработени три интервенции, включващи възможности за инвестиции в напоителни системи. Горд съм, че успяхме да се преборим в работната група да има отделени средства не само за ремонт и модернизация на напоителни системи, но и за изграждането на нови на ниво стопанство. Това се случва за първи път!

Интервенциите са следните:

  • II.Г.1.1. – Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда

По интервенцията са допустими и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 105 810 991 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.

  • II.Г.1 – Инвестиции в земеделските стопанства

По интервенцията също са допустими и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които водят до нетно увеличение на напояваната площ (изграждане на нови напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 246 892 313 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.

  • II.Г.5 – Инвестиции в инфраструктура
  • за напояване

По интервенцията са допустими само дейности за инвестиции в напоителни системи извън земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 100 000 000 евро публични средства. Кандидати по интервенцията могат да бъдат: сдружения за напояване, юридически лица, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“ и „Напоителни системи“ ЕАД.

За съжаление отново виждаме липсата на визионерство и как липсват не само политики, но и предвидени средства за установяването на собствениците, пренареждането и групирането на земеделските парцели.

Важно бе, че 48-мо Народно събрание гласува на първо четене Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), което ще позволи законното изпълнение на СПРЗСР.

Но да не забравяме, че има още чакащи за приемане законови и подзаконови нормативни документи, за да стане възможен приемът по схеми и мерки за подпомагане. Респективно от 01.01.2023 г. да започне и предоставяне на финансиране на земеделските стопани.

- Какво мислите за политиките и ресурса за земеделие, заложени в Националния плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на Република България?

- В рамките на НПВУ е планирано да бъдат реализирани два проекта в областта на селското стопанство. Те целят активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо и технологично обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“. Те ще се изпълняват до края на 2025 г. Има предвидена и една реформа „Актуализация на стратегическата рамка на аграрния сектор чрез разработване на „Национална програма за действие”, допринасяща за постигане на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г. Програмата ще очертае рамка за управлението и опазването на околната среда и природните ресурси в областта в периода до 2030 г. Срокът за подготовка на документа е 31.12.2023 г.

За съжаление първоначално предвиденият ресурс за хидромелиоративни съоръжения в НПВУ от повече от 800 млн. лв. бе загубен. В момента има предвидени 119,7 млн. лева с ДДС за „Инвестиции, свързани с ефективното използване на вода в земеделските стопанства” част от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“.

Раздробената поземлена собственост в комбинация с липсата на напояване висят като „домоклев” меч над българското селско стопанство. Заедно с глобалните рискове, климатичните промени и несъразмерното подпомагане на стопаните в старите и нови страни членки (разликите са пъти в ущърб на българския фермер), създават неравнопоставеност, липса на конкурентни предимства и са интегрален риск пред бъдещето на целия бранш.

- Тази година БАСЗЗ навърши 15 години. Какви са вашите равносметка и идеи за бъдещето?

- През тези години се учихме, набирахме опит и експертност. Асоциацията съзря, разви се и се разрасна. Утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции. В момента нейни членове са и едни от най-успешните фермери в България. БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българската стопанска камара (БСК).

Пътят бе труден, но защитата на правата и интересите на членовете на сдружението, на собствениците на земеделски земи за развитие на модерни поземлени отношения и земеделие, през призмата на обществения интерес, ни мотивираха и даваха надежда.

Реализирахме успешно първите шест комасационни проекта с частно финансиране в новата история. Осъществихме различни хуманни каузи в помощ на науката, образованието, в подкрепа на изпълнителната и местната власт, на лечебни заведения, на социални институции, на културни т.н. От две години БАСЗЗ вече има свое периодично издание – „Алманах за земята“.

Горд съм с постигнатото от

членовете и екипа на сдружението.

В бъдеще ще продължим да надграждаме постигнатото и да се развиваме. Да разчитаме на нашите членове и на всички, които милеят за българската земя и българското. Ще продължим да подаваме ръка и да бъдем обединители. Не на последно място да бъдем съзидателни. Да продължим да развиваме нашите хуманни инициативи в помощ на нуждаещите се и подкрепяйки национално значими каузи.

Има редица проблеми от години, решението на които не търпи отлагане. Такива са проблемът с комасацията по ползване (т.н. бели петна); липсата на държавни политики за установяване на собствениците, пренареждането и групирането на земеделските парцели; възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура на национално, общинско ниво и на ниво стопанство; обработването на земя без правно основание; грешките ощетяващи собствениците при пренасянето на информацията от картата за възстановена собственост в кадастралните карти и кадастралния регистър; загубите за собствениците при отчуждаванията за национални и общински инфраструктурни проекти; не на последно място липсата на обединение на неправителствените организации в селското стопанство и т.н.

- Какво бихте пожелали на членовете на БАСЗЗ, собствениците на земеделски земи и фермерите за 2023 г.?

- Нека вперили поглед в бъдещето с надежда да бъдем човечни, да бъдем състрадателни и грижовни с всяка мисъл, с всеки жест и постъпка. С вяра в доброто, в себе си и в бъдещето.

Всеки край е и ново начало.

Приемете моите най-искрени пожелания за мир, здраве, късмет, споделени мигове с най-близките, благоденствие и обич през новата 2023 г.

БАСЗЗ, 15 години с грижа за българската земя!

Материалът има информативно-аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Цитираните данни в интервюто са към 11 декември 2022 г.