• Индустрията за храни за животни полага усилия за отдалечаване от практиката на широкото им използване
  • Но към днешна дата е наложително да се възприемат алтернативни подходи за поддържане на безопасно снабдяване с храна за потребителите

В много държави вече има нарушени доставки в хранителната верига. Дори може да се говори за недостиг и липси на определени видове – например протеинови храни. Голям е делът на търсене на продуктите от животни – различни видове млека и меса и др. Но в отговор на повишеното търсене на животински протеини и странични продукти, има и значително увеличение на употребата на антибиотици в животновъдната индустрия. Те се използват широко за предотвратяване, контрол и лечение на заболявания при животните. И отново

добавянето на антибиотици във фуражите се

превръща в обичайна практика
за насърчаване на растежа и превенция на болести при животните за храна. Но прилагането на антибиотици в ниски дози за продължителен период от време е свързано с глобалната здравна криза на антибиотичната резистентност. В резултат на това резистентните към патогени организми, размножавани в животни за храна, могат да бъдат широко разпространени в пресни месни продукти и да служат като резервоари за резистентни гени, които потенциално биха могли да бъдат прехвърлени към патогенни организми при хората.

Това налага международни юрисдикции да реагират с ограничаване на употребата на антибиотици за тези цели и изискване на ветеринарна рецепта за употребата на лекарства при животни за храна.

Антибиотичната резистентност (AR)
при животните за храна има пряко и косвено въздействие върху човешкото здраве. Преките ефекти са свързани с контакт с резистентни на антибиотици бактерии от животни за храна. Например, продукти от селскостопански животни, лекувани с антибиотици, причиняват повишен риск от резистентна колонизация или инфекция при хората. Консумацията на храни, замърсени с резистентни на антибиотици бактерии, води до избухване на резистентна диария и предизвиква резистентност в нормалната флора на човешкия стомашно-чревен тракт. Освен това има и косвени ефекти, които също са резултат от контакт с резистентни на антибиотици бактерии, които са били разпространени в различни компоненти на екосистемата (напр. вода и почва) поради прекомерна употреба на антибиотици в животновъдните ферми.

Насоки и препоръки

Като се има предвид значението на антибиотичната резистентност като проблем за общественото здраве, са разработени насоки и препоръки за ограничаване на употребата на антибиотици в животновъдните ферми. Тези препоръки имат за цел да помогнат за запазване на ефективността на антибиотиците, които са важни за хуманната медицина, като намалят ненужната им употреба във фермите. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва цялостно намаляване на употребата на всички класове медицински важни антибиотици при животните и замяната им с такива за рационална употреба, съчетана с ефективни мерки за превенция на заболяванията. Пълно ограничаване има при употребата на антибиотици за стимулиране на растежа и предотвратяване на заболявания без диагностика.

Здравите животни трябва

да получават антибиотици само

за предотвратяване на заболяване,

ако то е диагностицирано при други животни, птици или рибна популация. Когато е възможно, болните трябва да бъдат тествани, за да се определи най-ефективният и разумен антибиотик за лечение на тяхната специфична инфекция. Антибиотиците, използвани при животни, трябва да бъдат избрани от онези, които СЗО е посочила като най-малко важни за човешкото здраве, а не от тези, класифицирани като критично важни с най-висок приоритет. Антибиотиците могат да се използват само въз основа на диагноза на заболяването от ветеринарен лекар или друг ветеринарен специалист и само за разрешени показания. Болните животни трябва да бъдат лекувани с правилната антибиотична доза и продължителност и трябва да се избягва използването на антибиотици за групово лечение - особено чрез фураж.

Най-добри практики за смекчаване

на употребата на антибиотици

Стратегиите за намаляване на употребата на антибиотици включват документирана диагноза за наличието на патогена и избор на антибиотик, който е ефективен и задълбочен при елиминирането на инфекцията. За да се сложи край на повтарящите се бактерии от проби и грешки с антибиотици, бактериите трябва да са чувствителни към предписания антибиотик. Освен това

вирусното заболяване 

не трябва да се бърка с бактериалното

Намаляването на употребата на антибиотици за превенция на заболявания и насърчаване на растежа предлага възможност за намаляване на употребата на антибиотици в животновъдните ферми. Освен това, стратегиите за управление могат да се използват за поддържане на здрави животни, които могат да устоят на няколко инфекции, за намаляване на честотата на заболяването и по този начин употребата на антибиотици във фермата.

Тези стратегии включват осигуряване на строг контрол върху:

  • хигиената;
  • динамиката на популацията;
  • качеството на фуража;
  • условията на околната среда за предотвратяване или намаляване на стреса;
  • свободен достъп до чиста питейна вода;
  • добро качество на въздуха и подходяща температура;
  • изкореняване на специфични заболявания;
  • оптимизиране на храненето за повишаване на естествения имунитет;
  • хранителни режими като превантивна мярка за намаляване на последствията от резки промени в условията за животните;
  • отглеждане за генетично устойчиви на болести животни;
  • биосигурност за защита на животните за храна от инфекциозни агенти като цяло.

Биозащитата във фермата
се прилага както в стадото - при различните възрастови категории животни, така и спрямо наречената външна биосигурност, която има за цел да защити цялото стадо от проникване на инфекциозни агенти от диви птици, други животни или хора. Тук е мястото и на адекватните програми за ваксиниране, които могат да защитят стадото от специфични инфекции.

Намаляване на антибиотиците и системите за устойчиво животновъдство постигат баланс между посрещането на нарастващото търсене на животински продукти и намаляването до минимум на отрицателните странични ефекти за сектор животновъдство. Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации обяви, че международната хранителна система от втората половина на 21 век е по-устойчива от хранителната система от края на 20 век или началото на 21 век. Всички опити за смекчаване на антибиотичната резистентност и за намаляване на ненужната употреба на антибиотици в производството на храни за животни допринасят за устойчиво развитие на животновъдството.

Възприемане на алтернативни подходи

Тъй като индустрията за храни за животни – става дума за фуражопроизводство и различни видове хранителни добавки, се отдалечава от широкото използване на антибиотици за насърчаване на растежа и превенция на болести, наложително е прилагането на алтернативни подходи за поддържане и подобряване на здравето на животните. Необходимостта от използване на антибиотици при животни за храна е малко вероятно да бъде премахната напълно. Затова стратегиите са за разумна употреба на антибиотици. Това ще окаже положително влияние върху индустриите за отглеждане на храни за животни. Интегрираното прилагане на стратегии, които са за по-малко зависими от антибиотици, води до общо намаляване на честотата на болести.

В крайна сметка надеждата е, че безопасността на хранителните доставки за хората ще бъде подобрена чрез намаляване на неблагоприятните последици от прекомерната употреба на антибиотици. А същевременно ще се поддържат високи стандарти и за здравето на животните и хуманното отношение, а оттам и производството на качествени храни за потребителите.

Необходимостта от използване на антибиотици при животни за храна е малко вероятно да бъде премахната напълно. Затова стратегиите са за разумната им употреба.
Необходимостта от използване на антибиотици при животни за храна е малко вероятно да бъде премахната напълно. Затова стратегиите са за разумната им употреба.