В България условия за отглеждане на нар има в крайните южни райони на страната. У нас освен азиатски сортове нар (азърбайджански, ирански) се отглеждат и местни: № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.

Вегетацията на нара започва късно през пролетта, а цъфтежът – след преминаване на опасността от късните пролетни слани (през май). Цветовете на нара са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с форма на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено не формират завръзи. Тази култура се развива добре при температури от порядъка на 25-27ºС. Отрицателни температури от -14-15ºС, при по-продължително задържане, са критични за цветните пъпки на нара, а при по-ниски стойности измръзват и леторастите. В местата, където не се изключва вероятността за по-ниски отрицателни температури се препоръчва отглеждане на храстовидната форма нар.

Нарът предпочита леките, пропускливи, богати на органични вещества, почви с неутрална реакция. Този вид се отличава с голяма регенеративна способност. Растенията се размножават вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници) и чрез семена.

Нарът се засажда през есента и рано през пролетта. При създаване на масиви с нар е необходимо отглеждане на подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). Фиданките се засаждат в редове. Разстоянието между редовете и растенията в реда трябва да е 4-5м. Преди засаждане, в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40), се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор.
Нарът започва да плододава след 3-4 години. Периодът на плододаване е продължителен - над 25-30 години. Срещат се плододаващи дървета на възраст над 60-70 години. Грижите при отглеждане на нар включват: почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи). За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим.

През септември поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване на кората на плодовете.

Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, през есента (м.октомври). При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70кг. При подходящи условия за съхранение плодовете са годни за консумация в продължение на няколко месеца.

От нар се приготвят коктейли, витаминозни сокове, сиропи и вина. При храстовидните формировки нарът образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели, за създаване на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови).

Нарът e едно от най-старите културни растения и неговите лечебни качества са били известни на хората от дълбока древност. Плодовете на нара съдържат изключително много витамини. В народната медицина нарът се препоръчва за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата, при сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни разстройства. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е с доказано, ефикасно, средство срещу чревни патогени и паразити.