Размерът на кучето трябва да съответства на размера на дома. В предишен броя описахме 10-те най-малки породи, сега е ред на големите. „Мечоците“ освен защита, спокойствие и имуществена неприкосновеност, гарантират притока на любов, грижи, нежност, добродушност и лоялност в семейството.

Големите любимци са с големи сърца, меки и гальовни като плюшени мечета, но както всяко куче доста игриви, а предвид размерите си тази игривост може да се струва необуздана или непосилна за някои стопани. По отношение на недостатъците могат да бъдат включени голям разход за храна, причиняване на повече щети от малките кучета и по-кратка продължителност на живота.

1. Кавказка овчарка 

Тази порода е една от най-старите и както се подразбира е от Кавказ. Ръстът и теглото на животното варират съответно от 64 до 75 см и от 45 до 90 кг.

Характеризират се със силна конструкция на костите, дебела и еластична кожа, физическа издръжливост и бърза адаптация към по-студени климатични условия. Нрава на овчарката е решителен и смел, в същото време проявява недоверчивост към непознати. По предназначение е овчарско или караулно куче, със силна податливост към професионално обучение, но и силна своенравност при домашна дресировка. Има добре изразена активно-отбранителна реакция или настървеност, при приближаването на непознати. Зъбите са слабото ѝ място, възможно е да липсват основни видове като резците или моларите.

2. Нюфаундленд 

Названието на породата в буквален превод означава „новонамерена земя“ - всъщност родината им е североизточна Канада. Те притежават вроденото умение да плуват. Първоначално били използвани за работни кучета от рибари, но благодарение на ципестите си лапи и водонепроницаема козина се превръщат в морски спасители към френските служби.

Теориите за произхода им включват кръстоска между мастифи и овчарски кучета. Теглото спрямо пола е 60-70 кг за мъжки и 40-50 за женски индивид. По характер са кротки и благи, като се уравновесяват с възрастта – палетата са игриви и палави. Много са нежни и интелигентни, способни да вземат самостоятелни решения. Дебелата им козина изисква ежеседмично разресване против сплъстяване.

3. Алабай 

Алабаят или средноазиатската овчарка се среща още от древни времена в централна Азия. Достигат до 80 кг и са отлична охрана за дома или горското стопанство. Въпреки че изглежда тромав и бавен, като мече, всъщност кръвта му кипи и има отлични реакции, подкрепени от буен характер и мускулесто тяло. Изцапванията с кал падат сами от козината след засъхване, което прави необходимостта от грижа по външния вид минимална – през пролетта, когато козината се сменя е хубаво да се разресва от време на време. Алабаят се нуждае от редовно изразходване на енергията, така че е най-подходящо да живее в къща с двор. Лесно разбира какво се изисква от него, но е възможно да прояви инат по време на тренирането. Той е горд, затова няма да прояви интерес към обучение с лакомства – мотивацията му за изпълнение на команди е да угоди но стопаните си, а не да получи поощрение. Над 60% от менюто му включва термично обработени местни продуктни.

4. Комондор 

Това е кучето, с което бихте не само уплашили, но и изумили недоброжелателите си. Сред овчарските кучета, унгарският комондор е един от най-необичайните на външен вид. Това се дължи на покритието на тялото му от дълга бяла козина, оформена на фитили, визуално увеличаваща още повече внушителните размери на породата. Средният им ръст е около 70-80 см, а теглото им варира около 50-70 кг. Височината при холката от 70 см ги прави второто най-високо куче в света, след ирландския вълкодав. Предимно са използвани за пазачи, но усвояват факторите на градската среда без затруднение. Въпреки, че са страховито изглеждащи на големина, техният характер ги прави уравновесени, предани и гальовни, обичащи децата и стопаните си. Безстрашна и сговорчива, унгарската овчарка лесно се дресира.

5. Бурбул 

Ако си търсите предан и жертвоготовен любимец, това е Бурбул. Тези кучета са добранамерени и сълно привързващи се към стопаните си, готови да пожертват живота си за тях по всяко време. По произход се смята, че са кръстоска между древноевропейски и южноафрикански кучета. Теглото им варира между 70 и 90 кг. Те са силни, подвижни и имат бързи реакции. Нуждаят се от повече от внимание, ласки и грижи, отколкото от упражнения и обучение.

Бурбул имат масивни глава и челюсти и здрава костна структура. Козината им е къса и блестяща, обикновено тъмнокафява, но може да варира до рижаво, тигрово и златисто оцветяване, както и с окраска от малки бели петна по крайниците. Всички други разцветки са отклонение от стандарта на породата.

6. Неаполитанско дого 

Неаполианското дого или още неаполиански мастиф, се развива като порода в Неапол, както се подразбира от името. Те се използват за кучета-пазачи с векове. На вид имат груба структура, мускулесто телосложение, по-издължено тяло предвид ръста и великолепна осанка. На размери, мъжките екземпляри достигат 70 кг и ръст от около 75 см. Имат отпусната кожа около главата и устата, а гъстата им козината варира в нюансите синкаво, кафеникаво, сивкаво, черен и пъстър. Освен добри защитници, вербални и физически, са много игриви, бъбриви, средно лигави.

Обичат дълги и активни разходки, които трябва да са поне час, може да се наложи да бъдат допълнително обучавани за съжителство с деца или други животни. Стомасите на представителите от тази порода често се подуват, за предотвратяването на този проблем трябва да им се дава храната на малки порции и на често, въпреки ненаситния им апетит. Друг здравословен проблем, който неаполитанските любимци често развиват са нарушения в зрението.

7. Тибетски мастиф 

Семейството на мастифите не би било пълно без тибетския си представител. Той стартира кариерата си на пазач на монасите в Тибет още от древни времена. Ако желаете спокоен, но същевременно защитнически настроен любимец, то това би бил един от най-подходящите избори. Тибетският мастиф е кротък и послушен, в същото време отличен и предан пазач на дома и стопаните си. Характерна черта от характера им е тяхната чистоплътност. Атлетичната му структура с тегло 60-80 кг излъчва пъргавина и достойнство. Имат дълга козина, с особена гъстота около шията и раменете.

8. Леонбергер 

Леонбергерите се зараждат като порода през 19 век в гр. Леоберг, Германия, при кръстоската на санбернар, ландзийр и пиринейски мастиф. Те стават символ на града. Височината на мъжките индивиди варира до 80 см, а теглото им между 50-80 кг. Темпераментът им е на уравновесени и добросърдечни кучета, идеални за отглеждане в семейна среда. Забавни и грижовни, те се отличават и с любовта си към децата. Те са отлични пазачи, интелигентни, предани и лесно обучаеми.

9. Ротвайлер 

На тази порода се носи страховита слава, заради качествата, които използвани по правилния начин ги правят удивителни пазачи и защитници. Може би не е най-семейното и гальовно куче, но никога няма да позволи косъм да падне от главата на член на семейството или непознат да припари до територията му. Постига това, чрез смелото си и самоуверено поведение, здрава захапка и настървен, боен дух. Не се плаши от сблъсък с по-едри противници, проявява самобитност и единоборство, а нервната система е изключително стабилна и уравновесена. Неговата цел номер едно е да защитава любимите си хора и затова е надежден и предан домашен пазител. Често влиза в употреба на полицейско, стражево или овчарско куче. Освен завидната си сила е изключително пъргаво, бързо и повратливо куче. Мъжките представители достигат ръст от 70 см и тегло около 50 кг.

10. Пиринейско планинско куче 

За десерт се запознаваме с френската порода, пазила стадата на овчарите в продължение на стотици години по пиринейските стръмни склонове. Въпреки, че са големи плонинари със здрава конструкция, ръст до 80 см и тегло 40-60 кг, са изключително нежни и с елегантен външен вид. Те са интелигентни и добродушни, в началото на опитомяването си били самоуверени и войнствени, но към момента представляват търпеливи, храбри и благородни домашни любимци. При заплахи за територията си, проявяват отбранителен характер и не е подходящо куче за отглеждане в градски условия, поради големите си размери и предпочитанието за близост с дивата природа. Изобилието от козина ги прави изключително пухкави и елегантни, тя е съставена от два слоя - бял надкосъм и вълнист подкосъм, с особена гъстота в долната част на крайниците.