Всъщност не е никак трудно, технологията е както при останалите видове зеле

Кейлът е познат още като къдраво зеле. В последните години се превърна в една от най-модерните храни за здравословно хранене. Все още обаче се среща рядко в магазините у нас. Разбира се, тези, които го харесват могат да се пробват да си го отгледат сами. Всъщност не е трудно, подобно е на другите видове от сем. Зелеви.

По принцип повечето сортове са със зелен цвят на листата, но има и такива, които са със сиво-зелени, както и с виолетови.

У нас се предлагат по-малко хибриди, така че може да отгледате тези, които предлагат семенарските компании.

Кейлът, както и останалите зелеви представители, издържа на ниски температури, затова може да се рекултира есен и пролет. За да имате реколта от листа през есента, трябва да засеете семената сега.

Производство на разсад

Кейлът се отглежда чрез разсад. Семената могат да се засяват в доста продължителен период от време – от края на май, през юни, чак до края на юли.

Най-лесно е да засеете семената в разсадни табли, в които се отглежда по едно растение. Разбира се, може да се направи и гъст разсад, който обаче после трябва да се прореди.

Препоръчително е да използвате обеззаразена торопочвена смес, за да се избегне опасността от развитие на почвени патогени.

Може да се приготви и домашна смес, която съдържа почва, компост, торф, пясък.

Грижите за разсада са както при всички култури – поливане и подхранване с листни торове, тъй като се усвояват по-лесно от младите растения.

Според развитието на растенията те са готови за засаждане на постоянно място след около 4-6 седмици, трябва да са във фенофаза 3-4-и лист.

Засаждане в лехата

Тъй като при есенна реколта, кейлът се явява втора култура, трябва много добре да почистите лехата от предходната. Важно е да няма растителни остатъци, а почвата да се наситни добре.

Кейлът се засажда на разстояние, което е посочено на етикета, препоръчано от производителя на семената.

Все пак имайте предвид, че растенията развиват голяма листна маса, т.е. трябва им пространство. Така че разстоянието между тях да е поне 40-50 см. Зелето може да се разполага и шахматно, така разстоянието е по-малко.

Важни грижи:

0 Напояването е сред основните фактори за получаване на качествени листа. Ако влагата в почвата не е достатъчна, растенията ще страдат и ще образуват по-твърди листа, които са по-груби.

Все пак между отделните поливки повърхността на почвата трябва да просъхва.

Поливането става чрез капкова система, но е подходящо и дъждуването.

0 Подхранването е другата грижа, която не бива да се пренебрегва. Извършва се няколко пъти, като се използват подходящи торове – и почвени, и листни.

0 Честа практика при западните градинари, за които кейлът е задължителен зеленчук в градината, е да мулчират почвата. Ако се използва мулчиращо фолио обаче, то трябва да се положи заедно със засаждането на растенията, тъй като е най-лесно. Може и по-късно докато растенията са все още малки, но операцията вече е по-трудна.

Подходящо покритие за почвената повърхност е и сламата. Тя се разхвърля, както се прави при ягодите. Чрез мулчирането не се допуска най-долните листа да допират почвата. Така от една страна те не се замърсяват, а от друга – предотвратяват се някои болести по растението.

Кейлът се нарежда сред съвременните суперхрани. Зеленчукът се е консумирал масово през средните векове, макар че е познат много преди това.

Къдравото зеле е богат източник на витамин К, който играе важна роля за регулиране на много процеси в човешкия организъм. Има детосикиращо действие върху клетките. А съдържанието на фибри го прави подходяща добавка за здравословен хранителен режим.

Кейлът се използва при приготвяне на салати, супи, смутита и други храни както самостоятелно, така и в комбинация със зеленчуци, а също и с плодове.

Виолетовият кейл е много атрактивен и подходяща украса за много ястия
Виолетовият кейл е много атрактивен и подходяща украса за много ястия