11° C, предимно облачно
Осъществяват се фиктивни продажби от фермите, после се колят в незаконни кланици и никой не начислява ДДС, обяснява Кирил Михайлов, собственик на сертифицирана кланица и телеугоително стопанство в Петрич
„ У нас големите преработватели на колбаси работят с бракувани крави, никой не слага месо от угоени телета. Другият вариант е, че цената е много ниска – такъв е случаят със свиневъдството миналата година. С агнетата също има проблем – агнета за кланица никой не продава. Пример – фермерът има 200 овце, от тях трябва да изкара 220 агнета. Половината да останат за разплод – остават 110. От тях 60-70% се продават на частно. И съответно никой не начислява ДДС. Затова над 90% от този сектор е в сивия сектор“, казва Кирил Михайлов – собственик на сертифицирана кланица и телеугоително стопанство в Петрич.
Затова – обяснява той - когато една кланица тръгне да купува агнета, се конкурира с ихтиманските цигани, които имат незаконни кланици както в Ихтиман, така и на други места около София. Така че
за регистрираните кланици
не остава нищо за подбиране
нито като количество, нито като качество. Затова определено може да се каже, че целият бизнес с агнета е в сивия сектор. Според Михайлов същото се наблюдава и при говеждото. Нещата са ясни само и единствено в свинефермите. Там всичко е наред – и охраненост, и качество, спазват се всички нормативи и изисквания.
Защо и как се случва всичко това?
Случва се, защото, докато ветеринарните лекари, наблюдаващи всяка ферма, имат право да изтриват липсващите говеда в системата, нерегламентираните продажби ще продължат. Например в момента изискванията към говедовъдите са, ако имат например 100 крави, трябва да имат 40-50% приплоди и те да се реализират до края на септември. Но никой никъде не е посочил къде трябва да е тази реализация.
Прилаганата практика е единият стопанин прехвърля говеда на другия (или на жена си), т.е. прави се
фиктивна продажба, която се доказва
с приемо-предавателен протокол
И това се прави с една-единствена цел – този, който ги купува, така доказва, че не ги е откраднал. Плащат някакви 10% за парите, на които са ги „продали”, но всъщност животните не отиват в кланица. След това прехвърляне никой не търси сметка от фермера къде са телетата, угояват ли се или ги е продал някъде. Това е един малък пример, че по отношение на търговията с животни в момента държавата продължава да е като разграден двор. Така че направи ли се първата фиктивна продажба,
последващ контрол от държавата няма
И оттам нататък нещата се случват в сивия сектор. Никой не проследява къде отиват телетата. Но ако човек се поинтересува, ще установи, че у нас се върти доста сериозна по обем покупко-продажба на телета. Но тя не оставя след себе си никакви следи, защото няма никакви фискални документи.
В момента тази схема се прилага в огромни размери. И резултатът е, че нищо не влиза в държавата. Защото, за да влезе, трябва да мине през регламентираните кланици. На практика се осъществява
контрабандно прехвърляне на животни,
отглеждани с държавна субсидия,
за Гърция, Турция, и то в огромни размери в цяла България. Става дума за хиляди животни, напомня Кирил Михайлов.
„Само за сравнение – у нас са малко фермерите - да има около 20-ина души, които реално купуваме животни, за да угояваме. И след това плащаме данък. Но има още един абсурд, той засяга коректните стопани –
държавата не подпомага угояване на телета
Пари за мъжки телета не се дават по никаква програма или форма на подпомагане, за да има месо на пазара. И така се получава трети абсурд – как тогава да се осигури качествено говеждо месо българско производство, та дори и малко да е? Въпросът остава без отговор. Защо не се намеси Агенцията по храните“, пита Михайлов.
Самият той няма откъде да намери угоени телета. Затова угоява своите, за да може да затвори производствения цикъл. Защо у нас така и не се прилагат изискванията в европейските държави за месодайното говедовъдство - а те са едно животно да се заколи на 800 кг на18 месеца и да има 400-500 кг трупно месо, с 14-15% кости и др.? Отново няма отговор.
Към момента кланицата на Кирил Михайлов работи предимно с угояване на собствените телета. Но пък тук проблемът е, че в кризата има 30-40% спад в търсенето на говеждо месо.
Може ли да се влезе в правия път
Да, ако субсидията се обвърже с производството. И това засяга не само месодайното животновъдство, но важи и за другите браншове, убеден е Кирил Михайлов. Следващата стъпка – изключително строг контрол. Пример – ако имаш 100 крави, минимум трябва да имаш 80 телета. От тях 40 ще са женски и остават за разплод. Но към днешна дата коя инстанция следи и търси другите 40? Даже има абсурди, тъй като по документи има ферми в югозападния район, в които няма родени мъжки телета. Защо никого не учудва този факт, че кравите в Пиринския край раждат само женски телета. Дори селекционерите биха проявили научен интерес спрямо този феномен.
Всичко казано дотук ни води до следващата брънка по веригата –
как работят колбасарските ни цехове
Ами много лесен отговор – не работят с българско телешко месо, но не защото го няма, а защото няма необходимите количества. Качественият колбас се прави от хубаво месо – минава през кланицата, охлажда се и се преработва. И поради липсата на количества 90% от месната ни преработвателна промишленост работи със замразени вносни меса. И то с месото от кравите майки, които отпадат от разплод в елитните ферми в Западна Европа. За съжаление много са малко фермерите говедовъди у нас, които продават животните си на кланица, както би трябвало да бъде, казва Кирил Михайлов.
Коментари