Украйна избра България да произвежда агродронове

Страната ни даде терен на развитието на новите технологии, но е ред и на законотворците, казва Борислав Петков, управител на „Агрокоптер Европа“

Войната понякога ражда и добри новини. Поне за страната ни, на чиято територия вече е единственият за Европа производител на дронове, специализирани за селското стопанство. Преди това той е бил базиран в Киев, но след преговори с полските, румънските и българските партньори надделява предложението на Борислав Петков, официален представител за България, който ги убеждава, че тук е мястото, в което да се развиват. И то при едно условия - да бъдат под българска марка, което се случи.

Фабриката неслучайно

се намира в Пловдив, в промишлената зона

Градът има традиции в авиопроизводството и се надяват да намерят добри кадри. Да, голяма част от украинските специалисти и работещи са тук, заедно със семействата си, очакват и още десетина души да пристигнат. Но

ще се търсят и български кадри -

електро- и авиоинженери и пилоти, които да обучат. Обучението продължава около 3 месеца, всичко е на полето, за да придобият практически опит.

„Агрокоптер Европа“ произвеждат дронове изцяло за употреба в селското стопанство, бензинови и електрически, и покриват нуждите на целия сектор - овощарство, лозарство, зърнопроизводство. Машините могат да третират с препарати за растителна защита независимо от височината на растението, достъпността на терена или фазата на развитие на посевите.

При някои от моделите са възможни третирания с трихограми и ред още функции и умения, които предлагат технологиите на бъдещето. А производителят продължава с иновациите. Съвсем скоро фирмата ще представи и най-новия си продукт – 60-литров модел, който сее с разпръскващо устройство. За него Петков казва, че няма аналог.

По думите му техните дронове масово се предлагат в Украйна, Полша, Унгария, Чехия и от поне две години се пласират в България. Има огромен интерес от страна на земеделските производители, защото виждат ефекта, виждат колко много се спестява и като време, и като ресурси. Най-вече в намаляването на препаратите за растителна защита – с около 25 процента. Този ефект се постига с висока концентрация на работния разтвор.

Самите стопани се убеждават, че едно третиране с всички ресурси – препарати, хора, пръскачки, инвестиции в инвентар, им коства двойно по-малко с дрон. От позицията си на земеделски производител Борислав Петков може да прецени нуждите на своите колеги фермери. Така например едно стопанство от 10 хил. дка би могло да възвърне инвестиция за машина от 40 хил. долара само за една година. И то само от загубите, които би направила една пръскачка, а още повече и от днешните цени на зърнените култури.

Пръскането не е единствената функция на дрона в земеделието, той може да наблюдава посевите, а това засега е

най-лесният и интелигентен начин

за обследване за насекоми

преди третиране.
Като цяло тези нови технологии са един от способите да следваме директивата на ЕС за намаляване употребата на рз-препарати. И тук идва проблемният момент, че у нас няма ясен регламент за употребата на безпилотни летателни средства (БЛС) - дронове.
Третират ги под общия знаменател на авиационна техника, а това не е така, посочи Петков. Както самоходна пръскачка дронът пръска от 3 метра разстояние, за разлика от самолетния способ. Той пък изисква летище, писта и начинът, по който се пръска, е с голяма разсейване. При дрона го няма, пояснява Петков и визира хексакоптер, който има 6 клетки, и въпреки че пръска от високо, целият разтвор отива долу в растението.

„Повдигнал съм въпроса да се регламентира използването на безпилотните летателни средства в селското стопанство, и да стане възможна практика, както е във Франция, Италия, където пръскането на лозя, овощни градини и масови посеви става именно по този начин”, допълва Борислав Петков.

В Евросъюза действат директиви, ограничаващи използването на БЛС, но и там има изключения, разбираме от него. По стъпките на Франция и Италия ние винаги можем да поискаме дерогация. Още повече, че вече сме страна – производител.

Своя призив за промени в законодателството Петков е отправил до зам.-министър Иван Христанов и до парламентарната комисия по земеделието. Но не просто да бъде добавена липсващата дума „дрон“ в някои текстове. Зад един добър закон лежи цяла философия. Нужно е да се седне на масата, да се чуят мненията, защото има и други фирми, които дистрибутират дронове за селското стопанство; да се изработят правилата. И да може да пръскате с дрон, но в присъствието на агроном, който да следи за времето и препаратите и по този начин ще има контрол на всичко това. Задължително операцията трябва да се извършва от лицензирани пилоти, но тепърва трябва да се обсъди и кой ще ги сертифицира. Това може да става от фирми за обучения или от дирекция „Безопасност на полетите“, въпреки че те нямат опит в селското стопанство.

Не е необходимо да правим процедура, която да изисква куп документи, но

не бива да се спират тези иновации

в селското стопанство,

казва Петков. Нито пък да се създават бюрократични спънки, защото нали разбирате, че земеделецът има прозорец от 2-3 часа да напръска преди да е задухало и заваляло, напомня той.

Тези нови, прецизни технологии са бъдещето на земеделието и е време да погледнем по-напред във времето, заяви Петков. Защото можете ли да ми кажете как да третирате царевицата за царевичния стъблопробивач във фаза изметляване, задава риторичен въпрос. Досега самоходните пръскачки не дават 100%-ово решение, стопаните търпят загуби, тъй като се отъпкват около 10 процента от посевите. И пак няма този ефект, защото с дрон се пръска и най-долното листо на растението, а пръскачката няма това налягане, което е необходимо, за да стигне до долу. Съвсем различна е технологията и в същото време инвестицията в една самоходна машина е 500 хил. лева, докато за дрон е в пъти по-малка. За сравнение тези на Агрокоптер започват на цени от 8 хиляди долара и стигат до 42 500 долара, в зависимост от модела. Петков съобщава, че въпреки инфлацията продуктите им не са претърпели увеличение и такова засега не планират.

В България най-интересуващите се фермери са тези, които обработват между 5 и 20 хиляди декара, но разбира се големите стопанства проявяват интерес към по-големите им машини. Доста от стопаните са подали и проекти по инвестиционната подмярка 4.1 по Програмата за развитие на селските райони, желаещи да закупят дрон като иновация, която подобрява ефективността на стопанството.

Пред студенти и земеделски производители дроновете ще бъдат представени по време на демонстрация на опитните полета на Аграрния университет край Пловдив на 29 май от 11 часа. Надяват се тогава да представят и последния си иновативен модел. Планирани са и около 30 демонстрации в страната, за да покажат на земеделските стопани способностите на тези машини.

За да използвате дрон като земеделец у нас, в момента трябва да уведомите БАБХ за продукт „за авиационна техника“, въпреки че той не е такъв. Никъде в закона за пръскане не е записано, че може да става с дронове.

Дроновете предлагат много прецизно пръскане, с GPS, няма презастъпвания, избягва се и отъпкването на посевите – недостатък при самоходните машини.

В Украйна земеделските дронове са напълно регламентирани и голяма част от земеделските производители използват тези услуги. Доскоро там работеха около 30 екипа с по две машини, което прави 60 машини, за ден могат да покрият 60 хиляди декара.