Загърбва ли се глобален екологичен проблем

Семейните свинеферми в Европа буквално се „задушават” от тора. Фермерите трябва да разполага с достатъчно земеделска земя, която да поеме отпадния продук – нормативът е 1 хектар (10 декара) за 2,2 свине-майки или за 11 угоявани прасета

Настоящите модели на потребление и производство на храни повишават качеството на живот, но в същото време, парадоксално, го излагат на риск. Такъв е

проблемът с оползотворяването на тора

в малките свинеферми - той може да обхване до 50% от общите разходи по отглеждането на свинете. Но също така може да се използва за торене в растениевъдството, за хранителни нужди в рибарниците, за добив на биогаз - топлинна и електрическа енергия.

Най-много разходи за труд има при ръчното почистване на постелъчния тор - 0,38 човеко минути/кв. м. Най-ефективни са водното почистване и с тракторна лопата, където производителността на труда се увеличава от 5,5 до 9,5 пъти. Широко приложение намира скреперната инсталация в открити канали. Производителността на труда се увеличава до 2,2 пъти, но се икономисват значителни количества вода. В зависимост от начина на отглеждане на животните и почистване на боксовете

в помещенията на свинефермите

се получават два вида оборски тор

- постелъчен и безпостелъчен. Постелъчният (сламест) тор се произвежда в по-малките ферми, където се извършва сухо почистване на торовете в помещенията, а торовият отпад, съдържащ слама, дървени стърготини или треви, се складира на подходяща площадка. На нея той се компостира - размесва допълнително с различни количества слама или торф. Когато влажността на компостирания тор намалее под 65%, настъпва ферментация, при която в продължение на 4-7 дни температурата достига около 78 градуса С. Извършва се биотермична дехелминтизация. За това обеззаразяване са необходими водонепроницаеми площадки, натрупване на тора на купчини и покриването им за изолация със слама, торф или обеззаразен тор. При температура 56-60 градуса С яйцата и личинките на хелминтите умират.

Продължителността на стерилизацията през топлите сезони е един месец, а през зимата при достатъчна покривка от слама или торф - два месеца. Складираната маса в продължение на 2-3 месеца намалява влажността си с 20%. След това

прегорелият (полуизгнил ) оборски

тор се разнася по нивите

В почвата част от въглеродния двуокис, който се отделя при доразлагането на органичното вещество, преминава в приземния въздушен слой и участва във фотосинтезата на растенията. В практиката торенето с постелъчен тор се смята като средство за торене с въглероден двуокис. Годишното количество на получения, ферментирал оборски тор от свиня майка, е 0,8 тона, а от угоено прасе 0,3 тона. По този начин се осигурява

екологичен кръговрат на веществата,

чрез който се поддържа балансът на биогенните елементи в биосферата. Във връзка с парниковия ефект, който се повишава от увеличаващото се съдържание на въглероден двуокис и метан в атмосферата, възниква глобален екологичен проблем, особено за метана от животновъдните ферми.Той се получава в по-големи количества при компостирането на тора.

Изнесеният от помещенията тор се събира в специални колектори - шахти, басейни от цимент, фолио, бетонни лагуни и различни видове неръждаеми силози. Съхраняваният тор се хомогенизира чрез помпи или миксери. Предлагат се специални покрития (пластмасови капаци), изградени от плаващо фолио, а също и миксери за торовите басейни. За по-големи количества торова маса се осигуряват силозни системи с капацитет до 1200 куб. м.

С уедряването на производството в свинефермите и особено на големите свинекомплекси не може своевременно торът да се заорава в бразди или да се разпръсква по повърхността на нивите. Установено е, че за да не съществува този проблем, свиневъдът трябва да разполага с достатъчно земеделска земя, която да поеме тора - един хектар (10 декара) за тора на 2,2 свине-майки или за 11 угоявани прасета.

При ограничени земеделски площи или липсата им, възможността за внасянето и обезвреждането му в почвата отпада. Налага се използването на специални съоръжения за преработване и оползотворяване на тора. Съществуват различни технологии в това отношение. При фермите на водно почистване количеството на безпостелъчния оборски тор, който се получава, се изчислява на базата на изходните количества твърди и течни изпражнения и количествата технологична санитарна вода, използвана при различните категории свине. С увеличаване на поголовието в свинефермите,

проблемът с преработването и оползотворяването

на торовия отпадък се задълбочава

Най-сериозен е проблемът в големите свинеферми. В свинекомплексите с около 10 000 животни този проблем е един от най-тежките. Получаваната приблизително 150 куб. м дневно торова течност (течната фракция), която изисква големи резервоари и съоръжения за съхранение и преработване. По принцип помещенията на основното стадо (нерези, свине-майки, ремонтни) се почистват ръчно (изриване, измитане, измиване, дезинфекция). В помещенията за подрастващи и угояване животните се отглеждат подово в боксовете с една трета скаров под. Над него са монтирани автопоилките. Боксовете се самопочистват от тора, който попада в каналите под решетковидната част на пода. Каналите се промиват периодично с водна струя под налягане по метода на т. нар. воден удар. По канали с наклон 1-2 градуса торовата течност се транспортира в шахтите и колекторите. Торовата маса в каналите освен хидравлично се придвижва и механично. При тези технологии работата по почистването на тора се опростява, но се усложнява проблемът с преработването, защото торовият отпад съдържа много вода. Използваните сега

пречиствателни станции са много скъпи –

увеличават разходите на фермите с 20-30%

За да се ограничи високият разход на вода, напоследък в много свинеферми в Европа освен "водните възглавници" се прилага рециклирането на водната фракция на тора, т. е. използването й за многократно (8-10 пъти) почистване на каналите и шахтите. Независимо от размера и строителството на фермите противоречието по отношение гледането на животните и опазването на околната среда е сериозен проблем за всички свиневъди. Събирането на много свине на едно място причинява натрупване на огромни количества торова маса, която ферментира. Освен замърсяването на околната среда отделят се много газове, които вмирисват въздуха.

Системи за обработка на тора

Безпостелъчният тор от свинефермите съдържа 8-12% сухо вещество. Системите за почистване, преработване и използване на тора са различни, но при всички се спазват следните процеси : 1/ разделяне на фракции (твърда, течна), 2/ обеззаразяване (стерилизация), 3/ хомогенизация, 4/ транспортиране.

Разделяне на фракции - осъществява се посредством гравитационни, механични, биохимични и др. методи.
Гравитационният начин на разделяне на тора на фракции представлява падане на твърдите частици на тора под действието на гравитационните сили. Използват се вертикални или хоризонтални утаители, а също и филтър-събирателни агрегати. Недостатъците на посочените устройства са големите площи и капиталовложения. При тези системи сезонът влияе върху производителността им. През летния период утайката се обезводнява за 2 месеца, а през зимния за 3-4.

Най-простата система за разделяне на тора

е “кривото сито”

Тя е сигурна за експлоатация. Единствено влажността на получаваната твърда фракция остава висока – 86%, поради което се налага допълнително обезводняване.
При механичния начин, торът се разделя под действието на външни сили, породени от вакумфилтри, центрофуги, преси или вибратори. Перспективно съоръжение е хидроциклонът, осигуряващ по-добро избистряне на течната фракция, лесно обслужване и получаване на утайка с ниска влажност.

Използването на термофилтър преса – предимствата: заема малка селскостопанска площ, получава се сух, стерилен, обезмирисен за пазара тор, пречистена вода 2-а категория, пълно извличане на тежките метали, намален с 40% разход на енергия, кратък срок за преработка - до 6 часа.

При биохимичните методи на разделяне се използват специални резервоари, цистерни, шахти, лагуни. Органичната материя на тора (протеини, въглехидрати и мазнини) под въздействието на аеробните микроорганизми се превръщат във въглероден двуокис, амоняк, вода и клетъчен материал от умрелите микроорганизми. В крайна сметка се получават отпадъчни утайки в по-разтворимо състояние, с умрели микроорганизми от една страна и добре прочистена течност от друга.

Анаеробната обработка протича без вкарване на кислород в съдовете за ферментиране. За анаеробния процес са необходими 30-35 градуса С при мезофилна и 50-55 градуса С при термофилна обработка. Торовата маса трябва да се подгрява и при двете обработки. Освен това, за да може пречистената течност да се изхвърли, без да замърси околната среда, анаеробната ферментация трябва винаги да бъде последвана от аеробна обработка, главно за обезмирисяване на тора.

Обеззаразяване на тора

Безпостелъчният тор с неговите фракции може да се обеззарази чрез дълго задържане, химично или топлинно въздействие. Методът на дълго задържане (10-12 месеца) на тора в специални торохранилища или подземни колектори се смяташе доскоро за нецелесъобразен. Освен многото средства за строителство на торохранилища, възможно е и разпространението на опасни инфекции чрез птици и гризачи. През последните години се използват специални съоръжения с много прецизно изчислен капацитет: колектори, цистерни, резервоари, а също закрити подови пространства и лагуни. Задължителни са периодичните прегледи, за да се отстраняват повредите на съоръженията. По този начин се избягват загуби от изтичане на торова маса и се предотвратяват замърсяванията на почви, питейна вода и др.

Химичният метод включва използването на формалин (40% разтвор на формалдехид) по 1 до 4 литра на куб. м торова течност. Прилага се и хлорирането на течния тор в карантинни резервоари в продължение на 6-8 дни и след това използването му за напояване. Засега тези методи са скъпи и свързани с големи разходи.

Термичният метод включва нагряването на обеззаразяваната торова маса с пара. Простотата на оборудване и автоматизацията на производствения процес дава възможност да се прилага в свинеферми с различен капацитет.

С увеличаване на поголовието в свинефермите проблемът с преработването и оползотворяването на торовия отпадък се задълбочава. Най-сериозен е проблемът в големите свинекомплексите с около 10 000 животни.