19° C, предимно ясно
В сметките за таваните по СЕПП синдикатите ще защитават да се отчита реалната, а не средната работна заплата
Радина ИВАНОВА
От 1 април минималният осигурителен доход (МОД) на земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се повиши от 420 лв. на 710 лв. - колкото ще бъде и минималната работна заплата за страната.
Това предлага законопроект на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г., който подплаши мнозинството от засегнатите от тези промени и се заговори, че промяната още повече ще тласне земеделието към сивия сектор. Но да видим..., тъй като досега многократно се е предлагало повишение на осигуровките на фермерите, но винаги среща отпор както от земеделската общност, така и в пленарната зала на Народното събрание, напомня ни Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.
Още повече, поради двойния ефект от многогодишното задържане на ниско ниво и изравняване с осигуряването с всички останали, сега
МОД за фермерите скача с почти 60%.
Това само по себе си поражда още колебания и съпротива. В момента задължителните осигуровки на земеделски производител (извън майчинство и по заболяване) възлизат на 27,8% от 420 лева, което прави 116,76 лева. При условие, че бъде приет минимален осигурителен праг от 710 лв., минималната осигуровка ще бъде 197,38 лв., повишението е около 80 лв., пресмятаме с Василева.
Но съвсем логично е, след като се променя минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, да се променя и за земеделските стопани, казва тя. Още повече, че се повиши и минималната пенсия до 370 лв., а средният осигурителен доход за страната е 1171 лв.
При плащане на МОД от 420 лв. в никакъв случай не се покриват осигурителните права за минимална пенсия, поясни тя. Независимо, че в годините назад е плащал дори и по-ниска осигурителна вноска, при навършване на осигурителен стаж и възраст земеделският производител ще получи определената за страната минимална пенсия. Това е така, защото осигуряването на неговата пенсия е
за сметка на солидарната осигурителна система.
На всички останали, които навършват осигурителен стаж и възраст, пенсията им се определя на база на техния действителен осигурителния принос. С други думи, земеделските производители и тютюнопроизводители са изключение в осигурителната система и години наред плащат минимални осигуровки, които не покриват осигурителните права дори за минималната пенсия, обясни синдикалистът.
В действителност осигуряващите се лица на минимална или ниска заплата, при пълен осигурителен стаж, получават минимална пенсия наравно със земеделските производители, които години наред са се осигурявали почти на половината на минималната работна заплата. Доста неравностойно, но солидарно. Смятам, че не може повече да се разчита само на солидарност, споделя Василева.
Тя е наясно, че увеличението на осигурителните вноски със сигурност ще засегне най-уязвимата част стопани. Те и сега
плащат трудно определената вноска,
което е видно от средния осигурителен доход. Но когато се обсъжда МОД, се говори само като парична такса. Няма анализ, заявява Василева, колко са тези земеделски производители и тютюнопроизводители - само синдикатите сме искали такава справка, допълва тя - от кои сектори са, от колко години се занимават със селскостопанска дейност, какви политики и финансиране могат да се насочат към тях. За да преодолеем дисбаланса, е необходима повече активност от страна на земеделското министерство, асоциациите, а не само да се настоява как да задържим или намалим МОД, както обикновено протичат обсъжданията в парламентарните комисии.
Що се отнася до риска от влизане в трудовия сив сектор, само след година горната граница на директните плащания, както и социална условност ще бъдат пречка за това.
За първи път ОСП поставя по-голям акцент върху социалната условност, която ще обвързва плащанията по първи и втори стълб (в частта екологични ангажименти, специфични ограничения, необлагодетелствани райони, плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите) с трудовите условия за селскостопанските работници. Те са разписани в три директиви на ЕС – „Прозрачни и предвидими условия на труд“; „Мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците“ и „Минимални изисквания за безопасност и здраве на работниците при използването на работно оборудване от тях“.
Социалната условност обаче не бива да плаши
земеделската общност. Напротив, поясни Василева, тя не трябва да се приема като форма, чрез която инспекцията по труда ще търси нови начини да санкционира. Защото според хоризонталния регламент за ОСП всички санкции трябва да бъдат с превантивен характер и в никакъв случай да не водят до създаване на прекомерно висока степен и тежест на нарушения, които по същество не биха представлявали сериозен риск за здравето и безопасността на работниците.
Все още от незнание и недостатъчен диалог между заинтересованите страни произтича страхът по тази условност, смята тя. Затова ролята на Националната служба на съвети в земеделието, както и на синдикатите е да създадем достатъчно предпазни и предварителни механизми, както и информираност за изискванията, които фермерите - работодатели трябва да спазват спрямо работниците си, съобщава Василева. С това ще трябва да гарантираме, че социалната условност е защитен механизъм както за работници, така и за работодатели, и че техните права и задължения ще бъдат по достоен начин защитени чрез съответното законодателство.
Предстои и още една важна задача – създаване на Методиката за определяне на проверките, на степента на нарушенията, както и процента на санкциите, които Държавен фонд „Земеделие“ трябва да налага на база предоставената от „Главна инспекция по труда" информация при установено несъответствие на трудовото законодателство. Въз основа на оценката на несъответствието Разплащателната агенция може да намали плащането с от 1 до 100%.
Все още България не е взела и решението откога ще прилага социална условност: доброволно прилагане от 2023 г., задължително от 2025 г., или компромисен вариант, който за Василева е най-добър - активно включване на НССЗ от 2023 г. и стартиране на санкционния механизъм от 2025 г.
С приспадане на разходите за труд
таванът изсветлява сектора
Горна граница на субсидията по СЕПП от 100 000 лева с приспадане на Фонд „Работна заплата“ (заплати, данъци и осигуровки) с коефициент 2,5 по средната стойност на стандартните заплати, свързани със селскостопанска дейност на национално или регионално равнище. Този засега е най-вероятният вариант на тавани по директните плащания. За синдикатите той е добър, но в него има и някои слабости. Като например обобщените 950 лева средна заплата, които са актуални за 2019-20 г., взети от НСИ. Но таванът ще се прилага от 2023 г. нататък, напомня Василева и тогава тези цифри ще са други, само до третото тримесечие на 2021 г. те са около 1000 лева. Според нея, за да определим най-добрия от 10 варианта на тавани, трябва да има задълбочен анализ, не само статистика. А тя е следната:
* най-висок среден осигурителен доход имат ръководителите -1631 лв.;
* специалистите – 1259 лв.; техници, приложни
* специалисти – 1131 лв.; машинни оператори -1093 лв.;
* всички останали - от 700 до 900 лева.
Средният осигурителен доход за сектора е 842 лв. за 2021 г. За съжаление най-голяма група наета работна ръка са нискоквалифицираните - 27 109 от общо наети 66 056, техният СОД е едва 512 лева при минимален у нас 650 лв. Това показва, че голяма част от посочена група условно се наема на четири часа.
ФНСЗ винаги е приветствала въвеждането на таван на плащанията, както и сега
с компенсиране на реално платени заплати,
данъци и осигуровки, защото това е социален елемент. С годините той е доказал положителния си ефект. От 2015 г., от когато синдикатите следят приспадането на разходите за възнаграждения и труд, те наблюдават увеличение както на броя на фирмите, така и на усвоените средства. Това е изключително полезна практика, която удостоверява регламентираната работна ръка, изсветлява сектора и най-вече действа като стимул за повишаване на работните заплати, стимулира се регионален пазар на труда, твърдят синдикатите. От изготвения анализ на земеделските стопанства у нас и последващата категоризация на земеделските стопанства е видно още, че от компенсиране на разходите за труд след 2023 г. ще се възползват не само големите, но и средни земеделски стопанства - над 1200. В сравнение със сега действащия таван на плащания, едва 320 стопанства са декларирали такива разходи. (По данни от фонд „Земеделие“ за 2015 г. броят на бенефициентите с признати разходи за труд са 210, а получената сума е 33 015 861 лв.; за 2016 г. бенефициентите са 344 и 62 503 519 лв.; 2017 – 315 души и 162 786 345 лв.; 2018 - 322 бенефициенти и 169 106 021 лева). Какъв ще е ефектът на новоизбрания таван, не е ясно. Все пак, той трябва да се води от целта икономическа и социална устойчивост на стопанствата.
Убедена съм, че със разширяване на обхвата на броя на земеделските стопанства, ползващи признаване на разходи за труд при прилагане на таван на плащанията, както и въвеждане на социалната условност, ще доведе до спад на високия процент на недекларирания труд, обобщава председателката на ФНСЗ. По синдикални данни над 40% от заетите в сектора са в нарушение на трудовите и осигурителните права.
Коментари