24° C, разкъсана облачност
Резултатът - някои животни остават дълго време безплодни, което в никакъв случай не трябва да се допуска, казват специалистите по осеменяване и селекция на кравите от Съюза на говедовъдите-Запад в Рейн-Фестфалия, Германия
Заплождането на кравите се извършва до 80-ия ден след отелването, а на юниците - когато са достигнали 70% от живата маса и телесното развитие от средното за породата, към която принадлежат.
Установено е, че тези норми са биологично целесъобразни и икономически изгодни и са основният фактор за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на женските разплодни животни в говедовъдството.
Управлението на репродуктивния процес трябва да се съобразява и съчетава с биологичните закономерности на протичане на репродуктивните функции, които при добро здравословно състояние и правилно хранене и отглеждане протичат в следната последователност: настъпване на половата зрялост (пубертета), т.е. първа разгоненост (еструс) с отделяне на годни за оплождане яйцеклетки от 8 до 10-месечна възраст при отделните породи. Но тази възраст не е подходяща за заплождане, тъй като бременността ще задържи нормалното телесно развитие, затова трябва да се изчака още 4-5 месеца за достигане на стопанска зрялост (развъдна възраст) и заплождането се извършва на около 15-16- месечна възраст при жива маса 70 % от средната за породата, с което се постига
първото отелване да става на 24-месечна възраст.
След отелването в организма на майката протичат изключително интензивни физиологични процеси и сложно взаимодействие на нервната, ендокринната и репродуктивната системи, които обуславят възстановяване и нормално функциониране на репродуктивната система, изразяващи се в:
* през първите 5-10 дни има секреция на маточните жлези и контракции за очистване на матката от всички остатъци от бременността;
* инволуция на матката и другите полови органи, т.е. обратно развитие, намаляване обема и размерите до такива, каквито са били преди бременността, което се постига за период около 25-30 дни;
* възстановяване на нормалното функциониране на яйчниците, т.е. растеж и развитие на фоликули със зреене на яйцеклетки, отделяне на естрогенни хормони, еструс, овулация в периода от 22-ия до 30-ия ден след отелването.
Когато
първата разгоненост настъпва до 30-ия ден,
това е признак за нормално протичане на репродуктивните функции, но в този период не бива да се допуска естествено покриване или изкуствено осеменяване, тъй като репродуктивната система все още не е напълно възстановена след бременността. При здрави животни с нормално функциониращ полов апарат след първото разгонване еструсите се повтарят след 18 до 22 дни (средно 21 дни).
Периодът след 30-ия ден от отелването е изключително важен и отговорен за откриване на разгонеността и заплождането. на кравите през зимата
Известно е, че всяко неоткриване на разгоненост и пропускане на осеменяването крие опасност от удължаване на сервиз периода (периодът от раждането на приплод до новото заплождане на кравата). Всеки ден след 80-ия до заплождането се води безплоден и носи
загуби, равни на стойността на
1/365 част от стойността на един приплод
и средното дневно количество на млечна суровина от лактацията.
Върху нормалното протичане на репродуктивните функции силно влияние оказват факторите на околната среда, храненето и технология на отглеждането.
През зимния оборен период силно удължените - до 15 часа, нощи, престояването на животните неподвижни в неблагоприятна атмосфера в среда с висока влажност и наситена с вредни газове и изпарения от изпражненията и урината, храненето с консервирани фуражи (сено, слама, силаж и др.) оказват неблагоприятно влияние върху репродуктивните функции, респективно върху своевременното заплождане.
Ето защо грижите и вниманието в тази насока трябва да се повишат многократно и следва да се изразят в следното:
* Грижи за нормално протичане на отелването и бързо възстановяване на морфологията и функцията на репродуктивната система след отелването.
* Всяко трудно раждане с нараняване или разкъсване на родилните пътища е свързано с продължителни възпалителни процеси и затруднено заплождане.
* За стимулиране на функцията на половия апарат благоприятно влияние оказват всекидневното 2-3-часово движение на кравите на открито, както и храненето с фуражи, съдържащи витамини и минерални вещества, които стимулират ендокринната система и особено функцията на яйчниците.
Откриване на разгонеността
Всяка разгоненост е свързана със зреенето и развитието в единия или в двата яйчника на т. нар. графови фоликули, в които се развива по една яйцеклетка и се образуват естрогенни хормони.
Под действието на тези хормони започва секрецията на маточните жлези, хиперемия (повишено кръвонапълване) на половите органи и подготовка за приемане и създаване на условие за развитие на оплодената яйцеклетка. Също така те въздействат на централната нервна система за проява на външните признаци на разгонеността.
Това е много важно биологично явление, по което в природата мъжките разплодници откриват и заплождат разгонените животни, а при домашните условия стопаните организират естествено покриване или изкуствено осеменяване.
Външните признаци
протичат в следната последователност.
* Най-напред започват да функционират специфични жлези, които отделят както навън във въздуха, така и вътре в урината специфични ароматни вещества - феромони. Женските животни в този период все още не допускат покриване. След няколко часа започва секреторната фаза - от външния полов отвор започва да изтича на тънки нишки бистър секрет.
* Сред още няколко часа се преминава във фаза на възбуда, т.е. животните са възбудени, движат се постоянно между останалите животни, отказват да пасат, ако са на пасището, или да се хранят от яслата, мучат и най-важният признак - започват да заскачват останалите животни
* През тази начална фаза на възбуда разгонените животни не стоят и не позволяват да бъдат заскачвани. След известно време настъпва фазата на полово влечение (полова охота), при което разгонените животни стоят неподвижно при тяхното заскачване и позволяват да бъдат покрити от мъжките многократно.
* В края на разгонеността настъпва фазата на успокояване и възбудата изчезва. Това е фазата на овулацията, животните са покрити или изкуствено осеменени през фазата на половата охота и сперматозоидите са достигнали горната третина на яйцепроводите, където се срещат с овулираната яйцеклетка и става оплождането.
* Много е важно говедовъдите да знаят, че по време на зимно-оборния режим
неблагоприятният микроклимат в оборите
потиска външните признаци на разгонеността
и тогава протича т. нар. тиха разгоненост, която остава неоткрита от говедовъдите. По тази причина някои животни остават дълго време безплодни, което в никакъв случай не трябва да се допуска.
* Следващият важен момент е да се осигури своевременно заплождане чрез естествено покриване или изкуствено осеменяване. Основната цел и при двата метода на заплождане е да се постигне висока заплодяемост - над 75 процента още от първото покриване или осеменяване. При здрави крави и бици, отделящи жизнеспособни яйцеклетки и сперматозоиди, заплодяемостта от първо покриване понякога достига и над 90 процента.
Висококвалифицираните техник-осеменители, познаващи отлично анатомията и физиологията на половия апарат на кравите и владеещи перфектно манипулациите по осеменяването с дълбоко замразена семенна течност, постигат много висока заплодяемост.
Признаци на тиха разгоненост
Фермерите да следят за следните признаци:
1) Рано сутрин, докато кравите са в легнало положение, от външния полов отвор изтича локвичка течен секрет, а половият орган е набъбнал и отпуснат.
2) През деня трябва да се извършва 4-кратно наблюдение през 3-4 часа, като най-добре се открива разгонеността вън, на двора или по време на свободно движение за 3-4 часа.
3) Разгонените крави имат намален апетит.
4) Дневната млечност на разгонените крави понякога намалява до 30-40%.
Посочените признаци, съчетани с датата на отелването, дават възможност за безпогрешно откриване на всяка разгоненост.
Коментари