Отговорите на Венелин Делгянски, Агробизнесмен на България за 2021 г., на най-често задаваните въпроси за технологията
No-till технологията предлага решения, различни от тези в традиционното земеделие. В отговор на множество запитвания на читатели за същността на плитките обработки поискахме експертното мнение на Венелин Делгянски, зърнопроизводител от гр. Раковски, Агробизнесмен на България за 2021 г. в конкурса на в.“Български фермер“. В първата си публикация (от три) той разказа за успешния път на фамилното си стопанство в тази земеделска практика. Във втората се спря на някои машини, използвани в ивичестата почвообработка (Strip-till технологията).
Сега предлагаме третата публикация. В нея Венелин Делгянски дава отговори на конкретни въпроси за същността на No-till технологията. Получил е тези въпроси от колеги и съмишленици. Решил е да ги събира и да ги систематизира.
В отговорите Агробизнесмен ’21 обяснява компетентно на прохождащи нотилъри особености, най-важни елементи и правила във философията на No-till технологията и защо тя е дългогодишен процес, а не еднократно агротехническо мероприятие.
-----------------------------------------
- Каква е философската същност на No-till технологията, която печели нови привърженици сред нашите фермери?
- С отговора на този ключов въпрос искам и да приключа моята поредица от публикации на тема No-till, в която разглеждам и анализирам най-популярната система за отглеждане на полски култури. Защото
No-till е любов и още нещо...
Мисля, че на всички е ясно какво означава това понятие. Затова няма да се спирам на самото значение на думата, а ще се опитам да навляза в самата същност и природа на този тренд. По същество това е един цялостен процес на трансформация освен на основните подходи и начини на правене на земеделие, но и на мисленето на самия земеделец. Разбира се, този процес е дълъг като време и ако някой си мисли, че в рамките на две или три години ще постигне стабилни резултати, изпада в заблуда. В много от наблюдаваните от мен случаи съм отбелязвал наличието на голям ентусиазъм в началото, но с течение на времето нещата добиват реалните си размери и се вижда, че нито е толкова лесно, нито е толкова рентабилно.
За да се занимава (и то успешно) един стопанин с тази щадяща почвата технология, трябва да си отговори на един основен, първичен въпрос: Каква е основната причина, за да стартира в това начинание? Отговорът не е еднозначен, състои се от няколко важни съставки, зависими от различни фактори:
* промените в климата и недостатъчната;
* влагозапасеност в стопанството;
* сравнително по-ниските текущи производствени разходи на единица площ;
* екологичната гледна точка;
* защото е модерно и трябва да сме в крак с всяка новост.
- Как трябва да се направи този старт?
- Ще обясня как става това от моя гледна точка. На базата на точна информация всеки може и трябва да формира своите изводи, след като е преценил всички обстоятелства и проблеми. И, разбира се, е направил своята лична равносметка.
Промените в климата са налице и се усещат все по-осезаемо по нашите географски ширини, но ако се анализират последните десет години ще се види, че имаме не повече от две години с т. нар. валежи под нормата на годишна база. Наблюдаваме и поредица от безснежни зими, особено в Южна България, но липсата на сняг не означава непременно липса на влага. Просто поради затоплянето на климата преобладават валежи от дъжд, а не от сняг. Истината е, че в момента не страдаме от липса на валежи, а от тяхното неравномерно разпределение през годината.
- Но как No-till технологията ще помогне да се справим с този проблем?
- Самото нейно приложение в точните й измерения съдържа отговора на този въпрос. Нотил-ът има способността, като намалява до минимум обработките да урегулира влажността на почвата, нейната влагоснабденост и да опазва структурата на обработваемата земя.
- Какви са конкретните резултати от този по-различен от конвенционалното земеделие подход?
- Спирането на почвообработките неминуемо ще доведе до занижаване на разходите за производство на единица продукция и това е една от основните причини много от стопаните да се заглеждат по тази технология. Тук говорим за редуциране не само на обработките, но и за употребата на горива, и за значително
разтоварване на тракторния парк
измерено в моточасове на година. Оттам идва и намалена употреба на машините. А това води до удължаване на техния експлоатационен срок. По-малко трактори означава още и по-малко трактористи, а знаем какъв е проблемът с работната ръка в земеделието. Много е важно да се отчете и фактът, че понижените производствени разходи не винаги водят до същото количество произведена продукция. В повечето случаи има занижаване на добивите, но съотношението приходи/разходи на декар, в голямата си част изравнява нещата.
- С какво No-till допринася за спазване на екологическите изисквания, поставени от ЕС?
- Екологията е думата, с която всеки се заиграва в последно време на местно и европейско ниво. Разбира се, ясно е като бял ден, че безорната технология или, както е модерно в екосредите да се нарича, КОНСЕРВАЦИОННО ЗЕМЕДЕЛИЕ, води до намалена употреба на горива, оттам замърсяването на въздуха и отделянето на въглеродни емисии намалява в пъти, макар че новите машини вече са така конструирани, че през ауспуха им да излиза само пара. Разглеждането на тази технология включва също така и
намалената употреба
на пестициди и торове, но това е на теория. В практиката нещата изглеждат малко по-различно. Механичната борба с плевелите отпада, но това води до завишена употреба на тотални хербициди. Има значение и за борбата с неприятелите (полски гризачи, гъбни заболявания и др.), на които ларвите презимуват в растителните остатъци. Това са все неща, които тепърва ще се оценят и анализират при употребата на тази технология.
Стремежът на фермерите да се развиват ги кара да експериментират, така че във всеки аспект от живота да са в крак с модата. No-till е система, при която неразбирането й води до големи разочарования. Затова предлагам фермерът първо да получи достатъчно информация и сам да помисли върху отговорите на горните въпроси. Едва след това да се впусне и понесе по течението на No-till-а.
- Кои основни машини и дейности се прилагат при No-till? Предимствата и минусите им.
- В следващите няколко реда ще анализирам минусите на технологията, защото съм на мнение, че плюсовете в голямата си част са известни на хората, а и аз леко ги загатнах по-горе. Основната машина, необходима за безорната технология е сеялката. Качествените сеялки за No-till са доста скъпа инвестиция за едно стопанство.
Правилното полагане на основните фосфорни и калиеви торове в дълбочина е съществена дейност, характерна за технологията. No-till сеялките са с торовнасяне, но дълбочината на торене, особено при пролетници, е крайно недостатъчна. Не е правилно фосфор и калий да се полагат на дълбочина от 5-6 см. На растението те са нужни много по-дълбоко, за да го стимулират да развива корен в дълбочина, а това оказва пряко влияние върху дейността за справяне с летните засушавания и преодоляване на техните последствия.
- Говори се, че при No-till с времето се намаляват торовите норми с 30 и повече процента.
- Да, това е така, но има едно важно условие - органичната материя или т.нар. хумус да е над 7%. Не знам някъде в България да ги има тези нива. Ниво на хумус над 7% автоматично гарантира азот и фосфор в усвоими форми - около 9 кг азот активно вещество и фосфор около 6 кг. Това е
голям бонус на фона на цените
на торовете в момента. Обаче този бонус ще е наличен най-рано след 13-15 години при правилно прилагане на технолгията. Въпрос на избор...
- Какви са сроковете за извършване на агротехническите мероприятия при No-till?
- Основополагащо за добър добив е добрата сеитба. Ама не само чисто технически да се получи добре, а да се засее навреме, да се получи оптимално полагане на семената в дълбочина, да е отлично заровена браздата, където се полагат семената. Това е особено важно при сеитба на пролетни култури. При сеитба в необработена почва, особено при пролетниците, наличието на растителен остатък от предшественик или междинна култура възпрепятства отдаването на влагата от почвата. Налага се понякога да се изчака във времето около 20-30 дни, повече отколкото при конвенционалното земеделие. Но тогава, като се сее, има риск да завали и отново този срок да се удължи. Късните сеитби после влияят на нормалното протичане на фазите на развитие на растенията точно поради летните жеги и късното поникване.
- Какви други проблеми създава късната сеитба?
- Известно е, че
закъснението при сеитба
задължително води и до късна жътва на културата. От своя страна, това пък води и до късна сеитба на есенниците. А всеки земеделец знае каква мъка е да сееш пшеница във влажна почва, комбинирана с много растителен остатък.
- А как да се постъпи при No-till за правилното полагане на фосфорните торове?
- Докато при есенните култури е допустимо позиционирането му в слоя от 0 до 6 см, то при пролетните култури това води до развитие на плитка коренова система, която страда много през летните месеци. Особено това се наблюдава при слънчогледа. Ако се развали времето при силна буря, комбинирана със силен вятър, може да се стигне до полягане на растенията в късните фази на развитие.
Това са малка част от минусите на технологията. Разбира се, във всеки район на България е различно и не искам да налагам мнението си, но то е на базата на дългогодишно наблюдение, както в нашето стопанство, така е при наши клиенти в страната.
- Практически как да подберем машини за работа по No-till технологията?
- Относно избора на No-till техника препоръчвам да се взимат машини от производители с голям опит в това направление. Т.е. американски, аржентински и други където No-till не е мода, а начин на работа и философия за аграрно производство. Сеялката трябва да оставя минимална следа върху почвата и същевременно да си е свършила работата по полагането на семената и тяхното заравяне в почвата. При нас, като производители и търговци, е ясно - американското е номер едно.
Бих добавил и още нещо, което е съществено. Важно място в системата No-till заема употребата на покривни култури и изборът на правилния микс от тях е интересна и много дълга, богата с решения, тема. Ако имаме възможност ще я разгледаме в следващите месеци, когато дойде времето да се употребяват.
И накрая искам отново да подчертая, че особено важно е да се прави разлика между No-till и директна сеитба. Както казах по-горе едното е дългогодишен процес, а другото е еднократно агротехническо мероприятие.
Коментари