Не давайте вкиснала храна

Има голям риск за здравето и аборт за бременните животни

В малките ферми и в домакинствата животните се хранят с най-различни фуражи - заводски комбинирани, самостоятелно или смесени със зърнени фуражи, зеленчукови отпадъци или саморъчно направени смески. Те се предоставят на животните и птиците навлажнени, сухи или смесени. От значение е стопаните да знаят

кой метод е най-подходящ и най-изгоден,

както за животните, така и за тях, като се имат предвид материалните разходи.

Ще започнем с влажното хранене. Даването на храната в навлажнен вид на трохи, в състояние на пръхкавост, е най-близко до естественото хранене на птиците и на някои домашни животни. Те се забъркват с вода, суроватка, пълноценно или обезмаслено (бито) мляко, млекозаместители, месни бульони, витаминни добавки и други (до 30-40 на сто течност) така, че да не залепват за човките им.

Важно! Навлажнената храна се дава в количество, което да бъде изконсумирано за около 60 минути. В навлажнената храна много бързо се развива, ферментационни и гнилостни процеси. Те вкисват бързо и предизвикват хранителни разстройства или заболявания на стадата. След изяждане на храната

хранилките се измиват

старателно преди следващото хранене. При влажното хранене всички животни се хранят едновременно. В всяко стадо има установен йерархичен ред, при който по-силните индивиди надделяват, а по-слабите и по-страхливите гладуват. Това налага да осигурите

предостатъчен фронт за хранене,

често и повече храна, която да се изконсумира от отблъснатите животни. Към влажното хранене се причисляват

накисването и набъбването

на някои фуражи, които поради някои техни качества не може да се сдъвчат добре. Те преминават през храносмилателния тракт без да се смелят, с което се губи хранителната им стойност (предимно много сухите и твърди зърна). В навлажнен вид се дават насипните, особено ситно смлените брашнести комбинирани и зърнени фуражи.

Но влажното хранене е свързано с разход на труд,

понякога и на електрическа енергия. Затова се използва в по-малките стопанства, тъй като то позволява да се изхранват най-различни фуражи и суровини от хранителната промишленост.

Добре е стопаните да знаят, че

попарването на фуражите не повишава

хранителната им стойност,

с изключение на картофите, тиквите и бобовите зърнени фуражи.

Сухото хранене: Честа практика е в малките стопанства за икономия на фабричните и концентрираните смески да се включват зърнени храни - царевица, пшеница, ечемик, овес, бобови зърна, произведени от стопаните, или закупени от пазара на по-ниски цени. Тук възниква въпросът - по какъв начин и

до каква степен трябва да бъдат смлени

- ситно, едро или начукани, което е свързано и с някакви разходи. При използване на много ситно смлени фуражи се увеличават разходите и в повечето случаи се намалява хранителната им стойност. Целите зърна може да се използват предимно от по-младите животни, които имат добре развити зъби като телета и прасета. Те сдъвкват много добре почти всички видове зърна, докато свинете и кравите не могат и се предпочита за тях те да бъдат смлени. За птиците това е без значение, стига да нямат осили (овес, ечемик).

Комбинираните, зърнените или саморъчно направените фуражни смески се дават смесени, забъркани със сочни фуражи, зелена трева, цвекло, моркови, тикви, силажи, кухненски отпадъци и други.

Препоръчва се зърнените фуражи да бъдат по-едро смлени за кокошките, агнетата, млечните крави и прасетата, защото имат по-висока хранителна стойност от фино смлените.

Често зеленчуковите и другите градински отпадъци са силно замърсени с пясък, кал и пръст от почвата, в които се намират огромно количество микроорганизми, кърлежи, червеи, яйца и спори от различни болестотворни паразити.