Знаем, че есента се свързва с огнени багри, но също така знаем, че синьото е най-редкия цвят в палитрата на природата. Любим и много специален за голяма част от градинарите, а и за нас.
До края на годината малко растения ще задоволят желанието ни да се радваме на морското и небесното, на дълбокото и нежното багрило, но който търси, намира.
Астрите са основните претенденти в тази приказка. Разсади от цветето се появяват все по-често в търговската мрежа. Цената е приемлива, а цветовете основно в синьо, лилаво, бяло и розово. При покупка избирайте растения с едва няколко отворени цветчета, за да сте сигурни какво купувате, а и за да цъфти по-дълго във вашата градина.
Препоръчваме веднага да ги пресадите. Имайте предвид, че астер обича хладните вечери и, ако се намирате в по-топъл район, мястото му е на шарена сянка. Обратно, ако локацията ви отговаря на изискването, разположете цветето на слънце.
Късният цъфтеж е ценен не само за окото и естетиката в градината. Безбройните цветчета дават последни сладки хапки за пчеличките и пеперудите преди зимната почивка.
Важна особеност, която не бива да пропускате е, че не бива да подхранвате допълнително почвата или да внасяте органика. С поливането също не бива да се прекалява, ако искате астерът да остане здрав. Напада се от болести, които поразяват също и зеленчуковите култури.
Бъдещи проекти в морски краски
Много по-лесно е да украсите пролетта в този цвят, отколкото който и да било друг сезон. А виновниците са ясни – луковичните цветя, но не само.
На първо четене се сещаме за поне 5 често срещани вида, в това число, минзухарите, мускарите, алиумите, разкошните анемонии, за които ще ви разкажем към края на месеца.
Каквото и да решите да отглеждате, запомнете, синьото има нужда от подчертаване, дори и в градината. За да го усилите като ефект, подберете подходящи по височина и цвят дуги растения.
Не забравяйте незабравката
Ако получавате дежа вю от това заглавие, не се учудваме. Всяка година още от месец август, вмъкваме в статиите по някоя и друга дума за тази невероятно нежна красавица.
Незабравката цъфти рано напролет и е чудесен съсед за луковичните цветя. Не случайно е тук и днес. Все пак темата е свързана със синята гама. А незабравката е именно такава. Е, вече има сортове и в розово.
За да я отгледате, засейте семена и не отлагайте много, защото подходящите срокове отминават. Ако пък не ви се занимава толкова, лесно ще намерите разсад на добри цени.
А за още по-големите лаици в градината предлагаме да обърнете внимание на каквказката незабравка.
Синчецът е в гамата
Нали не се учудвате? Името му подсказва, че няма как да го пропуснем.
Синчецът расте в диво състояние у нас предимно във високите планински части. Това, което малко градинари и цветари знаят е, че малкото цветенце си има много и различни лица.
Scilla mischtschenkoana например е ледена, изящно изрисувана принцеса. Цъфтежът ѝ започва още през януари при подходящи условия и може да продължи до два месеца. Всяко цветче е с диаметър до 2,5 см. Най-добре се чувства на шарена сянка.
Scilla luciliae пък може да се похвали с едни от най-едрите цветове сред събратята си. Те достигат 3,5 см в диаметър и противно на всички очаквания са обърнати нагоре, а не надолу. На всяко стъбло има не по-малко от 3-4 цвята в уникален светлосин, бледнеещ в центъра цвят.
Още две предложения
Тук ще хванем двете крайности – най-дребничкото и съответно едно от най-едрите луковични сред пролетниците.
* Хианодоксата е уникално мъниче, което ще ви изненада със своята издръжливост и приспособимост. Колкото и пъти да я местите, все ще се появява, където не ѝ е мястото. Това е едно от най-лесните за отглеждане растения. Цъфти дори и при сняг, обича слънчеви изложения.
* Хиацинтоидес звучи странно, но името идва от приликата с добре познатия ни хиацинт или зюмбюл. Основно в градините са разпространени два вида – английски и испански, а разликата между тях е само в аромата на цветовете и височината. Английската версия достига 16 до 30 см височина, а цветчетата имат нежен аромат. Испанската версия пък е по-висока и няма аромат.
Коментари