От незапомнени времена човекът градинарства. Отглежда растения за храна и красота, за пчелите, за почвата, във водата, а и във въздуха. Независимо дали заниманието е чисто в сферата на хобито или вече е придобило професионално ниво, много от порядките са останали от онези отминали дни. В поколенията се предават множество добри практики, но не са малко и онези, които само смятаме за добри, полезни и правилни, а всъщност не са.
С идея да променим някои закостенели и затвърдени, но грешни практики, днес ще си говорим за митове и факти, свързани с градинарството. Например скоро се запознахме с потомствен градинар. Майка му го научила, a нея я научила нейната майка. И наистина, лехите, които обработва се кичат с невероятни зеленчуци, хитри способи за опора на доматите и краставиците, разкошни цветя, зелена тревна площ и прекрасно място за отмора.
Звучи като сбъдната мечта, нали? Така е, но за да се поддържа, е необходим всекидневен труд. А най-силно впечатление ни направи, че плевелите от градината отиват в реката. Защо? Защото така се прави. Плевелите нямат място в градината. Да, ама не!
Та следващите редове ще бъдат посветени не само на цветарството, но и на всички останали растения в градината и дейностите свързани с тяхно благополучие. Продължете да четете, за да разберете колко пропуснати ползи вследствие на митовете сте допуснали, просто, защото така се прави…
Пясъкът „оправя“ тежката почва
Сред повечето градинари се шири митът, че тежката глинеста почва в градината се оправя мигновено, ако към нея се добави пясък. Не, не морски, а речен.
Всъщност добавянето на пясък и други сходни материали с естествен произход може да влоши положението, особено при продължителна суша.
Вместо това е много по-правилно да започнете да внасяте органика. Всички отпадни растителни остатъци от кухнята и градината, листата от дърветата през есента, окосената трева и още много други са отличен подобрител. Естествено, редно е първо да ги компостирате или да ги внасяте на порции, за да успеят микро и макро организмите в почвата да ги преработят.
И не забравяйте, дозата прави лекарството, но и отровата.
Капки вода + жега = пригори
Поредният мит е, че в жегите не се полива, защото капките вода, които попадат и остават по повърхността на листата се превръщат в нещо като лупа. Тя, от своя страна, увеличава слънчевата енергия и листата изгарят точно както хартия, ако концентрирате слънчевите лъчи в една точка.
Тук може да се спори, но истината е, че в жегата водата се изпарява прекалено бързо от листната повърхност, за да причини повреди. Да, поливките в обедните и следобедните часове е редно да се избягват, но помислете върху това:
Ако правите дъждуване в най-горещите часове, то температурата на въздуха, а също и тази на почвата ще се намалява. Това е добре за редица растения, сред които са доматите, краставиците, розите и др.
Опитно е доказано, че дъждуването има благотворен ефект в тези условия на непоносима жега, както за нас, така и за растенията.
Игличките на боровете ще вкислят земята
Още една криво разбрана истина е, че игличките от боровете, паднали на земята в гората, ще вкислят почвата дотолкова, че да я направят подходяща за ацидофилни растения, каквито са рододендроните, азалиите, боровинките, калуните и т.н.
В случая има не едно, а две „но“. Първото е, че в отмрелите и опадали иглички почти няма необходимите вещества, които да вкислят почвата. Второто се корени във микроорганизмите в почвата. Да, те ще преработят игличките, но не могат да ги превърнат по чудотворен начин в това, което искаме ние.
Ако сте решили да вкислявате почва, по-добре е да заложите на зелени, живи иглички под формата на мулч или компост. Имайте предвид обаче и съдържанието на смола.
Големите рани на дърветата не могат да заздравеят
Овощарската замазка, блажната боя и всякакви други помади на базата на свинска мас, восък, клей и какво ли още не се смятат за задължителни мерки, когато става дума за силна резитба при дръвчетата. Да, рязането на стари клони изисква особено внимание, но ако дървото е здраво и силно, няма нужда от допълнителна намеса.
Защо ли? Ами опитайте се да намажете мокра рана на коляното си например. Какво се случва? Сълзенето продължава, докато не се образува коричка, а медикаментът има нужда от постоянно нанасяне. Въпросната „коричка“ при дърветата се нарича калус.
Калусираните тъкани не са податливи на заразяване, навлизане на инсекти и т.н. въпросната тъкан се образува бързо и съхне бързо, а с допълнителна намеса от наша страна, процесът се забавя.
Коментари