7° C, облачно
Заболяването е една от най-опасните болести, предавани от животните на човека
Трихинелоскопирането на всички домашни и диви свине е задължително
Д-р Валентин Иванов, квмн
Трихинелозата е сред най-опасните зооанторополози (болести, предавани от животните на човека) и там, където се появи, обикновено се засягат голям брой хора. Опасността от появата на трихинелоза нараства многократно поради повишената консумация на свинско месо.
Причинителят на опасната инвазия - Trichinella spiralis се отнася към хелминтите (кръгъл червей) от семейство Trichinellidae. Смята се, че тази болест е най-опасната хелминтоза в културните страни от умерения пояс и има най-голямо обществено-здравно значение.
В червата се намира чревната зряла форма на паразита - кръгло малко червейче с дължина 1,4-1,6 м за мъжките и 3-4 мм за женските. Мускулната, незряла форма (нимфите) са с по-малки размери - 0,8-1,2 мм.
Естествените гостоприемници на незрялата форма са множество бозайници, домашната и дивата свиня, кучето, котката, лисицата, вълкът, мечката, мишката, плъхът, язовецът и др., а също така и човекът. Тази форма представлява хелминт, приспособил се да паразитира успешно и да се чувства комфортно в голям брой гостоприемници, при които предизвиква тежки смъртоносни заболявания
Чревната трихинелоза живее в червата, а незрялата форма - в скелетната мускулатура, където може да преживее десетки години. Когато обаче бъде погълната от друго животно или човек (при консумация на месо например), мускулната трихинела се развива в чревна форма и прониква в чревната лигавица на гостоприемника. Локализирана на това място, женската трихинела след оплождането си ражда от 200 до 2000 млади инвазиоспособни трихинели, които по лимфокръвен път достигат до скелетната мускулатура и проникват в мускулните влакна, където се завиват като спирала и обвиват с ципа, наречена капсула. Оттам идва и името на паразита - Трихинела спиралис. Именно тази форма е причина за появата на болестта при хората.
Най-често хората заболяват от трихинелоза след консумация на недопечено, недоварено, недопържено свинско месо, сурови луканки, пастърми и други месни продукти от свинско месо, в което има мускулни трихинели - ларвни форми.
Признаците на трихинелоза у човека са много различни и наподобяват признаците на коремния тиф, грипа, астмата, ентероколита, острия ревматизъм и др., а могат да бъдат и почти незабележими, което прави заболяването особено опасно.
Това е и причината понякога трихинелозата да не се открие навреме или да се диагностицира като друго заболяване.
Това е и обяснението защо преди 40 години в САЩ след изследване за трихинелни трупове на хора, умрели в болниците от различни болести, е установено, че 17% от тях са били заразени с трихинелоза, без приживе да са подозирали за това самите пациенти или техните лекари.
Днес въпреки задължителното, практикувано от много години, трихинелоскопиране на свинското месо за обществена консумация
у нас и в чужбина се констатират случаи на трихинелозни инвазии. Най-много случаи на трихинелозни епидемии има по време на война, което е резултат от недостига на месо и заниженият контрол.
Човек се заразява най-често чрез консумация на месо от трихинелозни свине. Заразяване, макар и рядко, се наблюдава и при консумация на месо от други видове месоядни и всеядни животни: мечки, кучета, лисици, котки и др. В Южна Италия, в планинските райони на Северна Италия и на остров Сардиния някои консумират лисиче месо. Италианските роми дори събират изоставените от ловците лисичи трупове и ги ядат. В провинция Трентино е избухнала трихинелозна епидемия след консумация на домашен салам, приготвен от странна комбинация месо на лисица и котка. В планинска Калабрия консумират дори месо на вълци и има съобщения за избухнала трихинелозна епидемия в гр. Сила вследствие употребата на месо от вълк. В Германия, северните страни и у нас са отбелязани заразявания на хора след консумация на месо от дива свиня и мечка, а така също и от язовец, бобър и морж.
Логичният въпрос е дали дивите животни не са резервоари и разпространители на трихинелозата в природата?
За лисиците и язовците това вече се знае със сигурност. Те представляват истински гостоприемници, защото между всички животни те са инвазирани в най-голям процент. Сега се смята, че мишките и плъховете, които се обвиняваха в миналото като поддръжници и разпространители на трихинелозата, всъщност не са истинските гостоприемници на паразита и не съществува самостоятелна трихинелоза на плъха, както се смяташе.
При белите мечки беше констатиран много висок процент трихинелоза - 59%, при вълците - 96,6%, както и при много други диви животни. Широкомащабни изследвания потвърдиха, а и самата практика показа, че резервоар на трихинелозата са дивите животни
Затова и заболяването представлява такъв голям обществено-здравен проблем.
Има и много други примери, доказващи това твърдение. В райони, където дори не е стъпвал човешки крак, съществуват природни огнища на такива болести като кърлежовия енцефалит, кърлежовия възвратен тиф, лайшманиозата и др., поддържани от съответните гостоприемници - резервоари и преносители. Човекът въобще не се явява фактор на инвазията, той може случайно да стане жертва на нея.
Най-важните гостоприемници са хищните бозайници
Едрите хищници (мечка, вълк и др.) се заразяват след изяждане на дребни и слаби хищници или чрез изяждане на себеподобни (канибализъм). По хранителната верига надолу дребните и слаби хищници се заразяват чрез канибализъм или чрез изяждане на труповете на едри хищници (мършоядство). Мършата може да стане храна и на насекомояди и на гризачи. Още повече че някои видове животни се заразяват след изяждане на месо с много малък брой трихинели.
В инвазираното свинско месо най-често трихинелите се локализират в голямо количество в диафрагмата (на границата между сухожилната и мускулната част), дъвкателните мускули (масетерите) на долната челюст, междуребрената мускулатура и др. Парче месо за трихинелоскопиране се дава от посочените места - най-често от диафрагмата.
През студените зимни месеци, когато естествено нараства консумацията на свинско месо и когато е ловният сезон за отстрел на диви свине трябва да бъдем предпазливи към източниците, откъдето се снабдяваме с месо. Когато всичко е проверено и контролирано така, както е разписано във ветеринарномедицинските изисквания за добив на такива меса, не може да има никакви притеснения за консуматора.
Профилактични мeрки за предпазване на фермите и стопанствата от тринелоза:
Задължително трихинелоскопиране на всички домашни и и диви свине.
Най-важната предпазна мярка е да се унищожават мишките и плъховете във фермите. Тази дейност трябва да се извършва периодично, като се използват родентицидни препарати - ракумин, сторм, вертокс и др.
На свинете да не се дават за храна труповете на домашни и диви всеядни и месоядни животни.
Кланични и кухненски отпадъци могат да се дават за храна на свинете само след преваряване.
Непрекъсната борба срещу канибализма в свинефермите.
При всеки установен случай на трихинелоза задължително се търси източникът на инвазията и се предприемат мерки за ликвидиране на огнището. При установяване на чревна трихинелоза на всички свине във фермата се дават противопаразитни препарати.
Разпространение на заболяването в природата и човешкият фактор
Човешкият фактор е изключително важен за разпространението на трихинелозата в природата.
Дивите месоядни животни активно участват в силватичния (горския) цикъл на циркулация на трихинелите в дивата природа. Ловците
оставяйки труповете на отстреляни вълци, чакали, лисици
(диви кандиди), без да ги загробват или унищожават, допринасят за поддържане на епизоотичната верига и инвазираност сред дивите свине (като всеядни животни).
Основен източник на заразяване и заболяване на хората остават дивите прасета (52,9% от 17 епидемични взрива), които или не се проверяват, или се извършва само трихинелоскопиране (чрез стария компресионен метод) на месото, което не е достатъчно сигурен метод за доказване наличието на трихинелни ларви.
При бракониерския лов част от месото на отстреляните диви прасета не се изследва за наличие на трихинелни ларви.
Задължително изследване за наличие на трихинели по ензимния метод
следва да се извършва не само при кланичния добив на свинско месо, а и на това от извън кланичен добив за лична консумация.
Оглавяваме еврокласацията по брой заразени с трихинели хора
Според годишния доклад на EFSA (Европейският орган за безопасност на храните) и на ECDC (Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията) за зоонозите и зоонозните причинители, регистрирани в ЕС за 2016 г., България има най-много случаи на трихинелоза (0,49 случая на 100000 души), следвана от Румъния и Хърватия (съответно с 0,13 и 0,12 случая на 100000 души). Това стана ясно на конференцията, която проведе Центърът за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.
Трихинелозата при хората е зооантропоноза, която се причинява от нематодни ларви от родаTrichinella. Заразяването става по хранителен път при консумация на недобре термично обработено заразено месо. Значимостта на зоонозните заболявания и тяхното влияние върху здравето, икономиката и обществото в България нарастват през последните години, тъй като се касае за частично или трайно инвалидизирани хора.
Специалистите припомниха, че България и Румъния са страните с най-висок дял (60,4%) от всички потвърдени случаи на трихинелоза, докладвани в ЕС през 2016 г. По данни от годишния доклад на EFSA и ECDC за зоонозите и зоонозните причинители не само за 2016 г., но и за последните 10 години България е на челна позиция в ЕС по брой на заразени с трихинелоза (над 700) случая при хора.
Според Регламент на Комисията 2015/137527/ЕС всички възприемчиви към трихинела животни, предназначени за човешка консумация на европейския пазар трябва да бъдат изследвани с ензимния метод за наличие на паразитни ларви в мускулите или в труповете. Правилното отглеждане на домашните свине в частни стопанства изисква спазване на добра хигиена, хранене с чиста и термично обработена (преварена) храна, осигуряване на пест-контрол (унищожаване на гризачите) и невъзможност за проникването на гризачи свинефермите.
Трябва да има контрол върху спазването на забраната за хранене на прасета със сурови, термично необработени кланични отпадъци или с трупове на диви животни, както и допускането им до сметоразтоварищата
Коментари