Брашнестата мана по краставиците е икономически важна болест, която нанася сериозни щети по реколтата от късното полско производство. Тя се причинява от две аскомицетни гъби - Erysiphe cichoracearum и Sphaerotheca fuliginae. Болестта засяга всички вегетативни части на растенията, като най-силно поразява листата и листните дръжки.По-уязвими на брашнеста мана са растенията с нарушен воден баланс (намален тургур на листата), в по-напреднала вегетация.

Признаците на болестта са типични - петна по двете страни на листните петури, покрити с бяла (кремава) плесен. Листата на болните растения имат вид на посипани с брашно и изсъхват.

Важна агротехническа мярка за ограничаване разпространението и развитието на брашнеста мана по краставиците и другите зеленчукови култури е унищожаването на растителните остатъци, поддържане на подходящ поливен режим през вегетацията.

При поява на първите признаци на болестта е наложително третиране със системни фунгициди с подходящ карантинен срок: Сивар – 0,08%, Таегро – 0,03%, Трунфо – 0,08%, Фитосев – 0,2%, Флинт Макс 75 ВГ – 0,02%, Фонтелис – 0,24%. За да се предотврати появата на резистентност към прилаганите фунгициди е задължително редуване на препарати с различни активни вещества.

Брашнестата мана по доматите и пипера се причинява от аскомицетната гъба Leveillula taurica. Признаците на болестта се наблюдават по най-ниско разположените листа на растенията. По горната страна на листата се появяват бледозелени петна, които от долната страна на листната петура са покрити с бял налеп. При доматите петната прегарят и листата се деформират. При пипера листата бързо увяхват и окапват.

Фунгицидите посочени за борба срещу брашнестата мана по краставиците са приложими и срещу брашнестата мана по доматите и пипера.

Литература
Справочник по растителна защита – Земиздат
Справка за препаратите - БАБХ 2024