Все по-често българското земеделие подновява използваните в миналото съоръжения за дъждуване и капково напояване, прилагайки съвременните технологии в тази насока. Необходимостта им се обуславя от съвременните тенденции за ефективно използване на водата, прецизност на подаваната поливна норма, устойчиви добиви и занижени експлоатационни разходи за труд. Изборът е свързан с предимствата и недостатъците, които имат различните метод за напояване като се взема под внимание културата, която се отглежда, формата, размерите и начина на ползване на площта. Бихме могли да разгледаме основните аспекти поотделно за две от най-популярните възможности за напояване, което да подпомогне избора на напоителна система.

ДЪЖДУВАНЕТО като метод отразява най-близко естествения дъжд като в зависимост от геометрията на площта дава възможност за използване на пивотни /кръгови/ или линейни напоителни системи, изградени от поцинковани стоманени елементи и разпръсквачи. Инсталацията е надземна, което позволява бърз и лесен оглед на всички разпръсквачи от един човек по време на работа, лесната им подмяна при необходимост, възможност за използване на годни за напояване води без допълнителна филтрация, възможност за преместване на поливната инсталация от една площ на друга, както и редуването на различни култури на една площ, обслужвана от една система.

Може да се използва за всички земеделски култури и насаждения до 5 м височина. Колкото една площ за напояване е по-голяма, толкова по-рентабилна става инсталацията за дъждуване. Това от своя страна прави механизираното напояване неприложимо при парцели по-малки от 100 декара. Друг аспект на дъждуването, е че се напоява цялата поливна площ, което от една страна се приема като недостатък, поради по-голямата евапотранспирация, но от друга страна това спомага за създаването на оптимален водно-въздушен режим.

Напояване чрез дъждуване се използва дори в Саудитска Арабия и Израел, които са едни от най-сухите и топли страни в света, което е показателно, че увеличената евапотранспирация не създава негативен показател.

КАПКОВОТО напояване от своя страна е също напълно автоматизиран начин за напояване като водата предварително се нуждае от филтриране, за да се предотврати запушване дюзите на капкообразувателите и чрез тръбопроводи поливната вода се отвежда до корена на всяко растение. Това води до по-занижени поливни норми, по-ниска евапотранспирация и ограничено разпространение на плевели, но от друга страна се губи създаването на оптимален водно-въздушен режим, който е от основно значение за устойчивото развитие на едно растение. Също така при капковото напояване се наблюдава засоляване на почвата, което налага промиване на кореновата система, за да се запази плодородността на почвата. Поради по-високите инвестиционни разходи, необходими за капковото напояване, често се прибягва до полагане на маркучи през ред, при което растенията страдат поради недостатъчно количество вода следствие, на което се получава изкривяване на кореновата система и неправилно функциониране. По отношение обслужването на поливната система при капковото напояване е необходимо обстойно обхождане по цялата поливна площ с оглед контролиране работа на всеки капкообразувател. Целта е да се предотврати намаленото подаване на вода при евентуално запушване.

В случай че маркучите са положени под повърхността, откриването на такива проблеми е затруднено и често те биват открити вече при липсата на вода. Също така подземното полагане на тръбопроводи го прави трудно за поливане при покълване на семената. Повърхностното полагане на маркучите изключва недостатъците на подземното, но се налага след всеки сезон оборудването да се прибира от полето. От друга страна, по отношение на торенето при капковото напояване с по-ниските поливни норми, съответно се намаляват и нормите за торене, като тяхното разпределение е равномерно и достига до всяко растение.

Използването на една и съща площ, обезпечена с капково напояване затруднява отглеждането на различни култури, тъй като те изискват различни разстояния между тях, което води и до необходимост от промяна на разположението на капкообразувателите. Този факт, както и по-високите инвестиционни разходи на единица площ, правят капково напояване по-рентабилно за по-малки площи и отглеждане на трайни насаждения. Също така то е приложимо в площи, където има високи дървета и далекопроводи, които затрудняват работата на дъждовалната инсталация.

И двата метода имат своите предимства и недостатъци като важен фактор е поливната система да е оразмерена правилно, за да подсигурява точно нуждите на културата, която се отглежда в региона.