26° C, ясно небе
Фермерите трябва да бъдат подкрепени, за да преминат към по-устойчиви практики, е категоричното становище на експерти от ООН
Ваня ВЕЛИНСКА
Почвата е фундаментът, на който стъпва земеделското производство. И не само. Определено почвата има огромно значение за човечеството като цяло. През последните години опазването на този ценен ресурс е във фокуса не само на специалистите, но и на обикновените хора. Навсякъде по света се организират различни форуми и разяснителни кампании, които имат за цел да популяризират значението на почвата и най-вече защо трябва да се грижим с особено внимание за нея.
България не изостава от световната тенденция. И у нас се провеждат различни събития – Ден на почвата в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията – Пушкаров, а през миналия декември движението „Save Soil“ беше домакин на кръгла маса, на която се събраха 134 учени, земеделски производители и организации от 31 държави. Съвсем наскоро се проведе среща, организирана по европейския проект NATI00NS, посветена на възможностите за финансиране и нови контакти за създаване на ферми, чрез които да се демонстрират добри практики и живи лаборатории, които да се развиват съвместно от публични институции, образователни организации, неправителствения сектор и бизнеса и т.н.
Земеделското производство, което в голямата си част е пряко свързано с почвата, също не прави изключение. Все повече
в практиката навлизат съвременни технологии,
които ограничават почвените обработки
– минимални или нулеви, внасяне на органични или микробиални торове, които подобряват плодородието, както и използване на продукти за растителна защита, които щадят както полезните насекоми и микроорганизми, но и почвата. Разбира се, има много какво да се желае в таза насока, както и да се работи. Но началото е поставено. А и на всички е ясно, че това няма как да стане нито бързо, нито на 100%. Важно е обаче да се мисли за това, за да се търсят именно нови практики, с които да имаме по-добро отношение към заобикалящата ни среда, включително и почвата.
Факт е, че земеделието е отрасълът, който осигурява прехраната на човечеството. От една страна хем искаме да се произвежда повече и по-качествена храна, от друга – почти да не се нанася вреда. Стига се до доста противоречия, за които тепърва трябва да се търсят разумни, и най-вече работещи решения.
В земеделието това е постепенен процес, който изисква както време, за да се прилагат определени практики и най-вече те да започнат да дават резултат, но изисква и промяна в мирогледа. Защото, за да въведеш по-иновативни технологии на работа, много по-различни от тези, които си практикувал в продължение на години, означава да промениш начина си на мислене. Пионерите вече започнаха.
В България има редица стопанства,
които промениха организацията си,
именно с цел да опазят почвата и околната среда,
както и да направят производство си по-устойчиво. Не бива обаче да забравяме, че земеделието е бизнес и като такъв, той трябва да има добра производителност и да носи печалби. Едното не изключва другото, стана ясно по време на кръглата маса, организирана от „Save Soil“.
Всяко евро, инвестирано във възстановяването на земята, може да върне 2-9 евро печалба за 30 години, каза д-р Алишер Мирзабаев, председател на Групата по икономика на производството в Университета в Бон. Устойчивото управление на земята, възстановяването и поддържането на почвеното здраве, е изключително икономически изгодна инвестиция. В зависимост от региона и от екосистемата и биома, които трябва да бъдат възстановени от деградация, всяко едно евро или друга валута, инвестирана във възстановяване на земята, се възвръща.
Д-р Мирзабаев представи казуси, проведени от университета в Бон, които последователно показват, че подобряването на достъпа до консултантски услуги и до пазара, осигуряването на правото на собственост върху земята, диверсификацията на културите и други мерки могат да помогнат за по-доброто възприемане на технологиите за устойчиво управление на земята.
В един от примерите за успех, представени от д-р Мирзабаев, при дъждовно земеделие в Казахстан правителството е предоставило малка сума субсидии - 7 долара на хектар, за възприемане на практики за безпочвена обработка на почвата. В резултат на това консервационното земеделие се разпространи върху няколко милиона хектара в страната, което доведе до увеличаване на доходите на земеделските стопани и подпомогна икономиката като цяло.
Проучването на „Save Soil“ доказва колко голяма финансова стойност
може да бъде постигната чрез инвестиции
в почвата и политика в подкрепа
на почвеното здраве
В резултат на политическите инициативи, предизвикани от инициативата на Садгуру „Рали за реките“, която стимулира земеделските стопани да преминат от интензивно монокултурно земеделие към агролесовъдство, местните земеделски стопани успяха да увеличат приходите си от 300 до 800%.
Въпреки че възвращаемостта от инвестициите, вложени в опазване на почвата, не е за подценяване, много ползватели на земя и дребни собственици не разполагат със свободни средства в излишък и не могат да чакат десетилетия, за да осигурят прехраната на семействата си. Ето защо от голямо значението е да има сериозни инвестиции, както и на нужните политики за възстановяване на почвите.
Проучванията на д-р Мирзабаев през последните 10 години показват, че дори когато земеделските стопани и ползвателите на земя са готови да инвестират в земя, съществуват много предизвикателства, включително липса на достъп до пазари и несигурност на собствеността върху земята.
Земеделските производители се нуждаят от подкрепа при преминаването към методи, които запазват органичната материя в почвата, е становището на международен екип от учени.
Глобална криза в деградацията на почвата
може да бъде предотвратена чрез предлагане
на стимули и подкрепа на фермерите,
докато преминават към по-устойчиви практики, заключи панел от експерти по почвите.
Около 40% от земята в света сега е деградирала според последните данни на ООН, което, ако не бъде разрешено, може да навреди на производството на храни и биоразнообразието и да заплаши да провали усилията за смекчаване на климата, както и да причини масова миграция.
Здравите почви са пълни с биоразнообразие и поддържат целия живот на Земята. Само една шепа почва съдържа повече организми, отколкото хора на планетата
Органичната материя в почвите обаче постоянно намалява вследствие на прилагане на неустойчиви практики, които ги правят по-малко плодородни и отслабват способността им да съхраняват въглерод.
Експерти от ООН са категорични, че фермерите трябва да бъдат подкрепени да преминат към по-устойчиви практики.
Те предлагат три варианта: сертифициране, при което потребителите плащат повече за устойчиво управление на почвата, както при органично произведените храни; държавни субсидии за фермери, които възприемат устойчиви практики; и търговия с въглеродни емисии.
Трябва да преминем от управление, което просто използва почвата, към управление, което поставя почвата като основен фокус, каза проф. Роза Мария Поч, председател на Междуправителствената техническа група по почвите. За тази цел обществото трябва да има по-добри познания за това какво представляват почвите и какво е значението им. Освен осведомеността за почвите, държавите трябва да извършат подробни проучвания на почвите, за да знаят какви почви имат. Ако не познаваме нашите почви, няма да можем да управляваме този ценен ресурс според техния потенциал.
Със сигурност европейските, а и световните политики трябва да работят по-сериозно в тази насока, като предложат добри стимули за фермерите, които да се насочат към устойчиво производство. Това важи и за отделните държави, които също на местно ниво могат да предприемат инициативи. Бизнесът, както и научните институти и неправителствени организации, също не трябва да остават безучастни, важно е да се разработват и да се предлагат подходящи технологии.
Възможности
В тази връзка е проведената наскоро среща, организирана от екипа на NATI00NS. Проектът се стреми да съчетае уменията и знанията на земеделци, учени, граждански организации и институциите в две направления - Водещи решения и Живи лаборатории. Първото предложение е да се финансират ферми, в които да се демонстрират добри практики и популяризират решения. Идеята за живи лаборатории е да се създаде консорциум от земеделски производители, учени, неправителствени организации от 3-4 държави от Европейския съюз, като се осигурява 100% финансиране за 4-5 регионални живи лаборатории с по 10-20 обекта.
NATI00NS правят заявка, че предлагат свързване с потенциални партньори за консорциум и помощ за изготвяне на проект, за да се подкрепи политиката на ЕС за опазване на почвите. А за да се случи това, трябва да се кандидатства онлайн до 20 септември. Финансиране от Европейския съюз по проекти, свързани с почвата се предлага по Здрави почви (0108) по HORIZON-MISS-2023-SOIL-01-08 и Въглеродно земеделие (0109) HORIZON-MISS-2023-SOIL-01-09.
Коментари