Рейхан Алиосман не би се отказал от бащиния поминък, вече продават млечни продукти във Варна и Бургас

Семейният бизнес е поемане на щафетата, но без модернизация, той няма бъдеще. В това вярва младият Рейхан Ружди Алиосман, потомствен животновъд от бургаското село Каменяк, с когото се срещнахме на Националния събор на овцевъдите край Лясковец.

Научил и поел занаята от баща си, с общи усилия, но и с подкрепата от инвестиционните мерки по Програмата за развитие на селските райони успяват да затворят цикъла: от отглеждането на животните до преработката на краен продукт в собствена мандра.

В Каменяк - село в община Руен, във вътрешността на Източна Стара планина, работна ръка не се задържа. Това е най-голямото изпитание за Рейхан в тази професия, още повече, че недалеч е примамливият Бургас. Затова в дейността е ангажирано цялото семейство. А двата големи морски града са местата, до където достигат продуктите им – сирене, кашкавал, моцарела и кисело мляко. Успяват да пласират продукцията си по малките специализирани млечни магазинчета, както и по фермерските пазари. Не се наемат с договориране с големи търговски вериги, първата пречка е, че не разполагат с капацитет да поддържат целогодишно продукцията, а оттам няма и да успеят да изпълнят ангажимента по договора. Някои вериги за това налагат санкции.

През пролетно-летния сезон трупаме склад и през този период произвеждаме киселото мляко, през останалото време – предлагаме узрелите кашкавал и сирене, казва той.

В отдалеченото планинско селце притеснения за пашата нямат, имат достатъчно площи, някои от тях попадат в Натура 2000. Техните овце, крави и кози пашуват през по-голямата част от времето. Спрели са се на Лакон – най-вече заради устойчивостта му в този район, и Асаф при овцете, говедата са кръстоска межу местна порода и Сиво Искърско говедо, козите са френската Алпин.

Рейхан коментира и болезнения днес проблем за животновъдите - цената на фуража. Тяхното увеличение, заедно с това на другите разходи вдига производствените харчове с 50%, пресмята той. “Смятаме по една таблица, изчисляваме себестойността и максимално се стремим да се вмъкнем на пазара. Ако вдигнем с 50%, клиенти няма да има“, притеснява се младият стопанин.

Но спирачка за него няма, максимално ще се стремят да удържат на трудностите. Заели сме се с това, имаме проекти, които трябва да спазваме, и това ни заддържа, допълва Рейхан. Те са по подмярка 4.1 за модернизация в стопанството. Закупили са доилна инсталация, трактори, инвентари за балиране, косене. Мандрата е финансирана изцяло по 4.2. Този ангажимент е трата година, почти на финал. За проекта казва, че ако го нямаше, нямаше да успеем да направим тази мечта – да затворим цикъла. Помогнати са с 60%, а останалото е тяхното самоучастие.

Фуражите няма да поевтинеят

Фуражите няма да станат по-евтини, дори и по време на жътва, нито ще се върнат на миналогодишните цени. Това казаха от представители на фирма за фуражи – изложител на събора на овцевъдите. Процесът няма да спре, заради влиянието на войната. В момента ценообразуването е много сложна дейност, всеки месец има корекция на цените, а те за всеки отделен продукт се различни – при някои с 10%, при други с 60% увеличение. Това е причината фирмите да не могат да гарантират цена след няколко месеца и да предложат предплащане. Надяват се държавата да намери решение как да подпомогне българските животновъди.

По думите на Иван Траянов, генерален представител за завод за фуражи в Сърбия, понякога се оказва, че човек с по-ограничени ресурси си прави по-добре сметките и излиза на печалба. Тънък е моментът и зависи от това колко информация може фермерът да поеме. Според периода на хранене, целите, които стопанинът гони, и възможностите препоръките към него са различни, перфектна рецепта няма, казва той. Но най-добри резултати се получават, когато фермерите споделят от практиката си.

На събора на овцевъдите се опитват да обяснат на земеделските стопани, че агне до 15 кг има нужда повече от протеин, след това от повече енергия и чисто икономически е по-добре така. Само със стартери не е правилно. Опитват се да ги научат, че е много важно храненето в последния етап на бременността, за да имат по-добра стартова лактация и по-лесно раждане на агнетата.