Бактериалният пригор има икономическо значение за кайсията, черешата и вишната. Причинителят на болестта е бактерия, която напада всички растителни органи.

Интензивно развитие на болестта и съответно висока степен на нападение се наблюдава при продължителни хладни периоди, значителна атмосферна влажност и чести и продължителни валежи.

Бактерията презимува в раковите образувания върху пъпки, клонки, клони, заразени стволове. Заразява първоначално пъпките и кората на летораслите.

Бактериалните клетки се разсейват от дъжда – през пролетта и заразяват и цветовете и младите листенца. Заразяването става през рани от различно естество, въздушните устица, незарастнали листни отпечатъци. По-късно при засушаване и затопляне на времето бактерията преминава в епифитна фаза – без да заразява и така остава върху тях до листопада.

През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.

По кайсията бактерията заедно с причинителя на ранно кафяво гниене причинява опожаряване на цветовете, а с гномонията – хлоротично-некротични напетнявания на листата. По старите листа се появяват бледозелени разляти петна, които по-късно некротират в средата. Петната са оградени от жълто-зелен ореол. Много рядко се наблюдава отпадане на некротиралата тъкан. При засушаване краищата на заразените листа се завиват ладиевидно нагоре около главния нерв. Нападнатите листа окапват преждевременно.

При черешата симптомите се наблюдават най-често по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите.

Разрез на кора на клон при череша
Разрез на кора на клон при череша

Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекцията и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят.

Повреди по клоните и стъблото
Повреди по клоните и стъблото

Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, а остават сухи и покрити със смола.

По листата и плодовете причинява повреди от сачмянков тип. Петната по зелените плодове са кафяви, с водниста периферия. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко.

При благоприятни условия за развитие на болестта и при липса на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.

Борба

Ако има изсъхнали дървета, те се изкореняват и унищожават.

За ограничаване заразата напролет се пръска от набъбване на пъпките до началото на цъфтежа (предцъфтежно). Достатъчно е едно предцъфтежно пръскане. Оптималният срок е до набъбване на пъпките, преди разпукването им. При благоприятни условия за развитие на бактериален пригор се третира и след прецъфтяване.

Могат да се използват медсъдържащи препарати - 1 % бордолезов разтвор, Бордо Микс 20 ВП – 375-500 г/дка, Фунгуран ОH 50 ВП (110-240 г/дка), Шампион 50 ВП (300 г/дка), , Капър Кий (240-300 гр/дка), препарати с активно вещество каптан – Мерпан 80 ВГ (225 г/дка), Каптан 80 ВГ (150-180 г/дка).

Непосредствено след беритбата се изрязват до здраво изсъхналите клони и клонки.

Раните от резитбата да се замазват с блажна боя с добавка на меден препарат – меден сулфат, шампион 50 ВП, фунгуран OH 50 ВП. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт за горене.