3° C, ясно небе
Скоро с резитбата на младите лози ще трябва да им придадем желаната форма, която да облекчава изпълнението на останалите манипулации по отглеждането, които ни предстоят - обработка, борба с болести и неприятели, с плевели, гроздобер.
Лозите могат да се формират през първите 2 до 4 г. след засаждането. С резитбата им се постига правилно разпределение и равномерно разположение на леторастите върху частите на главината. Отделните системи на рязане дават различни възможности за постигане на тази цел.
Резитбата трябва да се извършва така, че с нея в значителна степен да се предопредели оптималният брой на леторастите, които ще се развият на една главина.
Кои леторасти използваме
Стремежът е при резитбата да използваме за чепове, плодни пръчки и стрелки само едногодишни пръчки, които имат най-родовити пъпки. Много лозари се заблуждават, че при лозата са родовити само пъпките по едногодишните пръчки, излезли от миналогодишен чеп или двегодишна дървесина.
Не е така. Наблюденията са показали, че пъпките на лакомците, развили се от по-старите части на главината при винените сортове, имат нормална родовитост. По-слаба е тяхната родовитост само при някои десертни сортове, като Болгар и др.
Ето защо, макар че при резитбата се дава предпочитание на едногодишните пръчки от двегодишна дървесина, лакомците също може да бъдат използвани за чепове, а при необходимост - и за плодни пръчки.
На кои пъпки разчитаме?
Плодни при лозата са видимите зимни очи. В тях по-родовити са главните пъпки, а заместващите имат по-малко съцветия.
С удължаване на стъблото и рамената (кордоните) родовитостта на пъпките се повишава. Освен това при формировките с повече стара дървесина пъпките в основата на пръчките са по-родовити.
Полярността при лозата е силно изразена, но за нея вече написахме в предишен брой. Тя не е желана, защото предизвиква бързо издигане на главините, неравномерен растеж на леторастите, една част от пъпките не покарват и т.н.
Но с резитбата тя може да се подтиска.
Използвани формировки и системи на резитба
Многогодишните части на главината - стъблото, рамената и кордоните, както и тяхната височина и пространствено разположение определят формировката на резитбата – ниска, средно висока и висока.
Различаваме къса резитба, когато се оставят само чепове, дълга - когато се оставят само плодни пръчки, и смесена - когато се оставят едновременно плодни пръчки или стрелки и чепове. При всяка формировка може да се прилага една или друга система.
Например при високостъблената формировка резитбата може да бъде къса - само с чепове или смесена с чепове и плодни пръчки и т.н.
Коментари