Райската ябълка (Diospyros kaki) е студоустойчива субтропична овощна култура. За родина на този екзотичен вид се счита Китай. В България към средата на XX век райската ябълка започва да се отглежда в южните райони и по Черноморието с декоративна цел, заради красивите жълто-оранжеви плодове, а по-късно – заради ценните им качества.

Райската ябълка е дърво, което достига на височина до 10-12 метра. Растението е двудомно и цъфти в края на май. Характерна особеност за този вид е, че освен чрез оплождане може да плододава и партенокарпно (без оплождане). В масивите с райска ябълка се отглеждат специални сортове - опрашители на женските цветове. Културата се размножава чрез присаждане – за подложка се използва кавказката хурма. Облагородените дръвчета започват да плододават 3-4 години след засаждането.

Райската ябълка е дълголетно дърво с продължителност на живот над 100-200 години. Срещат се видове на възраст повече от 300-400 години. Културата може се отглежда на различни типове почви, но предпочита дълбоките, влагоемни, богати на органични вещества с неутрална реакция.

Райската ябълка проявява повишени изисквания към влагата в почвата през периода на цъфтеж, формиране и наедряване на плодовете. Продължителните сухи периоди през вегетацията и се отразяват неблагоприятно и могат да бъдат причина за преждевременен листопад и пригори по плодовете.

Дръвчето се засажда през есента или рано през пролетта в предварително подготвени за целта ямки (50/50/50). При създаване на насаждение разстоянието между редовете и между фиданките в реда трябва да бъде най-малко 5 метра. Преди засаждане е необходимо да се извърши торене – в ямките се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. Корените на фиданките трябва да се опреснят, а след засаждането на дръвчетата да се извърши поливка. При прилагането на добра агротехника (почвообработки, торене, резитби – фитосанитарни, просветляващи и подмладяващи) и отглеждане на добри сортове - опрашители, добивите достигат до 5000-5500 кг от декар.

Райската ябълка се напада от брашнеста мана, а при влажно време – и от патогени причиняващи гниене (сиво гниене). Растително защитни пръскания при райската ябълка се провеждат в началото на вегетацията, преди цъфтежа, с медсъдържащи фунгициди.

Плодовете узряват през втората половина на октомври. Те се прибират, когато достигнат характерната за сорта големина. Райската ябълка достига консумативна зрелост по-късно, след омекване на плодовете. Дръжката на плода трябва да се реже до чашката. Плодовете на райската ябълка се съхраняват при температура 1-2?С и относителна влажност на въздуха над 85%. Те могат да се прибират и след листопада (слабите слани не повреждат плодовете).

Лечебните свойства на райската ябълка са били познати от дълбока древност. В миналото тя е била използвана за лечение на скорбут, при инфекции, възпалителни процеси и др..

Узрелите плодове са богати на витамини, каротин (жълто-оранжеви растителни пигменти, които са мощни антиоксиданти), танин, пектин, голямо количество йод. Те се препоръчват при стомашно-чревни проблеми, при проблеми с щитовидната жлеза, за подобряване на зрението, за укрепване на имунната система. В узрелите плодове от захарите преобладава съдържанието на фруктозата, което ги прави подходящи за консумация от диабетици. От плодовете се приготвят сладка, мармалади, плодови напитки и сладкиши, а от дървесината – скъпи сувенири, музикални инструменти, мебели и др.