Myrtus communis или обикновената мирта е вечнозелено средно голямо храстче. Листата му са лъскави, съдържат етерични масла и отделят аромат при нараняване. Цветовете на миртата не са много едри - около 2 см в диаметър. Но отделят невероятен нежен аромат, когато се разтворят. Неслучайно миртата е наречена цветето на богините Афродита и Деметра.

Ароматичните и лечебни свойства на това растение са били познати още в древността. Днес то се използва във фармацефтичната, козметичната и парфюмерийната промишленост. Мирта се прилага в различни форми при настинки, колит, диария, синузит. Използва се за подобряване състоянието на имунната система. Лапа от растението се използва за спиране на кръвотечение от рани или при разширени вени. След прецъфтяване се оформят малки плодчета наподобяващи боровинки. Те са годни за ядене.

Миртата цъфти от началото на пролетта до лятото.

Най-светлото място вкъщи е за нея

Растението не е много популярно у нас, но заслужава внимание. Цената му започва от десетина лева за малко храстче и варира в зависимост от големината. Ако решите да отглеждате мирта, трябва да осигурите най-светлото място вкъщи.

Температурата не е от голямо значение. Колкото по-топло е, толкова по-често ще се налагат поливки. Не е желателна близостта с отоплителни уреди през зимата. В такъв случай е препоръчително оросяване на листната маса, за да се повиши въздушната влажност. През активната вегетация се полива умерено и се подхранва рядко. Едно подхранване месечно е напълно достатъчно.

Със затоплянето на времето миртата може да се изнесе навън и да прекара лятото на слънчево място или лека шарена сянка. След прецъфтяване, ако плодчетата няма да се използват, е редно да се отстранят, за да не изтощават растението. В този период се прилага лека резитба. Тя е само за оформяне на компактно храстче или малко дръвче със симетрична корона.

Размножава се чрез резници

Вегетативното размножаване гарантира пълна наследственост на качествата на растението. Резниците се подбират така, че да имат малка част от двугодишна дървесина (пета). Отрезите се третират с вкоренител и се подреждат в съд с торфен субстрат. Покриват се със стъкло или полиетилен, за да се запази влажността.

Мястото на резниците трябва да бъде добре осветено, но не пряко огрявано от слънчева светлина. Температурата в помещението се поддържа около 15 градуса. Около 8 седмици са необходими, за да се развият коренчета.При първи прояви на нов растеж резниците се прехвърлят в индивидуални саксийки за доотглеждане. Периодично се съкращават връхчетата, за да се оформи храстче.

Вкореняване на резници може да се извърши почти по всяко време на годината. Най- подходящият период обаче е пролет или есен преди цъфтежа.

Щитоносните въшки са проблем

Миртата не е имунизирана срещу нападения от болести и неприятели. Най-честите са от щитоносни или памукови въшки. В топли и сухи условия не е изключена появата на акари по долната повърхност на листата. Трипсите също се появяват, но по-рядко.

Болестите, с които може да се сблъскате при отглеждането на мирта са мана и кореново гниене.

При първи съмнения за нападение от вредители са необходими спешни мерки и оптимизиране на факторите на средата.