Те са от редките местни породи и много добре се приспособяват към суровите природоклиматични условия. Млякото им е с много висока масленост - 8-10,5 процента
Животните от рядката местна порода Средностаропланинска овца принадлежат към типа на каракачанските, но са по-едри, с по-дълго тяло и по-висока средна продуктивност. Животните са разпространени са в района на Средна Стара планина (Априлци, Троян и Севлиево).
Среднопланинските овце са подвижни, с много добре развит инстинкт за самосъхранение и активно търсене, познаване и използване на пашата.
Голям плюс: Средностаропланинските овце са резистентни към простудни и някои паразитни заболявания.
0 Живото тегло на овцете майки е около 40-45 кг, а на кочовете - 60-65 кг.
0 Мъжките животни са с добре развити, с охлювообразно завити рога, женските са безроги, но се срещат и с къси недоразвити рога.
При по-голяма част от овцете се установява пигментация по главата и краката. Наблюдава се голямо разнообразие на пигментацията както на вълната, така и на незарунените части на тялото (сиво, бежово, червено или черно оцветяване).
Вълната на Средностаропланинската овца е груба, руното - отворено, с косичест строеж. Главата и коремът са зарунени в различна степен. Опашката е тънка, дълга и зарунена. Средната дължина на вълната на Средностаропланинската овца е 11-19 см, но се срещат животни и с по-дълга. Вълнодобивът от овцете майки е 2,5-3,0 кг, а от кочовете - 3,5-4,0.
Лактационната млечност на Средностаропланинската овца е около 75-80 л, а биологичната й плодовитост - 110-115%. Отглежданите в Балкана средностаропланински овце дават по-малко мляко - по 0,5 л дневно, но затова пък маслеността му е много висока - 8-10,5%, а вкусът - неповторим.