Интервюто взе Ваня Велинска

- Ще се променят ли тенденциите за по-балансирано торене и у нас?

- Естествено, но ще трябва доста работа в тази насока. Приятно съм изненадана от активизирането на НССЗ например, тъй като имаше период, когато не се работеше активно по въпросите на торенето. Ето сега си сътрудничим добре и със специалистите от Селскостопанската академия и експерти от службата. Извършваме опити, организираме мероприятия в помощ на фермерите, т.е. има напредък, но е необходимо да се работи още.

Освен това у нас все още се говори, че торенето нанася вреда и е опасно, което е абсурдно. Не може да получим нещо от нищо. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно добре е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните.

Балансът на хранителните елементи в почвата е изключително важен както за самата почва, така и за растенията. А у нас този баланс е тотално нарушен, дори е негативен. Особено зле е ситуацията при фосфора и калия.

- Добрите практики, които са в основата на европейското земеделие, нали изискват и правилно подхранване?

- Да, и наистина се вижда, че се работи, но както казах, сме още в началото. В България няма национална политика, както и не се следи състоянието на почвите в агрохимично отношение. Наскоро бях на работна среща на Асоциацията по торене в Брюксел. Когато показваха диаграми за ситуацията в различните страни, срещу Българи имаше празно каре, тъй като нямаме система, която да обработва и предоставя необходимата информация.

Само ние от страните-членки нямаме.

- Каква е причината, кой е отговорен за това?

- Както казах липсва държавна политика, Министерството на земеделието и храните е органът, който трябва да реагира. Преди години в Службата за растителна защита имаше система, която лесно можеше да се адаптира към пазарните условия, за да функционира. Това обаче не се направи, а сега става все по-трудно да се направи, но ще трябва.

Необходима ни е нова адаптирана програма. Може да се направи, тъй като имаме опит, традиции, на които да се стъпи. В Пушкаров има данни, както и в регионалните служби НССЗ и в други звена, които могат да подпомогнат процеса.

- Относно крайният продукт, т.е. софтуерът, кога се очаква да е готов?

- Данните ги имаме, но информацията трябва да се обобщи, което ще отнеме известно време. А и трябва да изберем модел, по който ще се работи при въвеждането на данните, което също не е лека работа. Иска ни се да е през септември, но по-вероятно е да се забавим и да стане по-късно. Но "Български фермер" със сигурност ще информира първи земеделските производители, тъй като през тези години, вие бяхте достоен участник в проекта, като го отразявахте на страниците на вестника.

Процесът е по-бавен, тъй като искаме да направи продукт, който да е максимално полезен на фермерите, защото ще включва всички изисквания - почвени анализи, диагностика и др., но при липса на подробна информация, да може да се дава приблизителна препоръка. Искаме да имаме опция, които да адаптира съветите в зависимост от изискванията на стопанството, като препоръките да са за конкретно поле и култура. Самата ориентация на торене трябва да е насочена към добива, но после икономически може да се окаже, че фермерът не може да използва оптималния вариант. В този случай ще се търси вариант какво може да смекчи, за да се нахрани културата балансирано, но с по-ниски норми, които ще се отразят на добива. Всичко това обаче е добре да се обсъди на място. Целта ни е информацията да е достъпна за фермерите, а и напълно безплатна. Тя ще се разпространява от службите, експерти и агроконсултантите. Искам да подчертая, че този проект е от голяма полза за страната ни, който буквално ни се подарява и ние трябва да оценим това, тъй като мисията на проекта е да опазва почвеното плодородие, и то глобално, тук няма комерсиални цели, ползата е за цялото обществото, интерес от него имаме всички ние.

- Как фермерите, с които работихте реагират на проекта?

- Повечето са положително настроени, особено при полските култури, където ефектът от торене проличава още същата година. Така че сме оптимисти. Торенето е факторът, който в значителна степен определят както количеството, така и качеството на произведената растителна продукция. Ето защо ако нашите фермери искат да са конкурентни и да получават отлични добиви, трябва да се отнасят сериозно към храненето на растенията.

МНЕНИЯ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ

Д-р Пол Фиксен (сн. 3), вицепрезидент на Международния институт по хранене на растенията, САЩ и отговарящ за проекта от страна на финансиращата организация, и д-р Томас Поп (сн. 4), KALI GmbH, Германия, външен консултант на проекта, изказаха следното мнение на заключителното заседание на Консултативния съвет по проект "Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България":

През изминалите почти 5 години е събрана, систематизирана, статистически обработена и анализирана голям обем информация, свързана с храненето и торенето на земеделските култури. Използвани са данни от извеждани в предишни години у нас опити, проследяващи влиянието на хранителния режим върху добивите и качеството на продукцията, както и данните от проведените, 28 торови опити в рамките на този проект в продължение на 4 години.

Ценното е, че тази информация е за различни култури - полски, зеленчукови, овощни и лозя и е от експерименти извеждани върху различни почвено-климатични условия в страната. Оценката на резултатите се прави с използването на голям набор от съвременни индикатори за ефективност на внесените с торовете хранителни елементи. Тези данни ще бъдат използвани при разработването и прилагането на една бъдещата съветваща система за препоръки за торене в България, което е крайната цел на проекта.