Възможен е и недостиг на пазара, предупреждават пчелари
Когато през февруари пчеларят Недялко Радев отива да подхрани пчелите в кошерите си край Силистра, открива меко казано неприятна гледка. Почти всички от пчелните му семейства са мъртви. Отваряйки един по един близо 30-те си кошера, Радев установява, че от 25 семейства едва две са оцелели.
“След зимата е необходимо да се подсилят. Толкова много мъртви пчели не са само тъжен факт за мен като стопанин. Това, което се случва, е отражение върху природата и човечеството”, казва Радев. За 15-годишния му опит в пчеларството му се е случвало годишно да умират не повече от 2-3 семейства.
“Веднъж намерих 5-6-сантиметров стършел. Но дори и тогава пчелите са се защитили, покрили са го с восък, въпреки че е бил поне 10 пъти по-голям от размерите на пчела”, казва той и добавя, че се надява, че ще успее да възстанови поне част от семействата. В същата ситуация са и колегите му, които твърдят, че може да има недостиг на български мед.
Недялко Радев си спомня, че в силни години
от добро пчелно семейство се вадят
около 35-40 кг липов или слънчогледов мед
Според него за ниските добиви има редица причини, сред които и климатичните промени.
Когато започне цъфтежа на акацията около 7-8 май, започват слани, дъждове, а от там се намаляват и добивите на мед. Когато цъфти акацията, но при твърде високи температури, нектарът трудно се отделя и това също ограничава добивите, подобна е ситуацията и с липата и горещините. В кошера има хигиена, ред, чистота и дисциплина, всяка една пчеличка си знае мястото и каква работа трябва да свърши. Експертът казва, че пчелата е най-интелигентното животно, което още от излюпването си започва да се труди. Малките излюпят ли се започват да се грижат за почистването на кошера, вентилацията в него.
„Те се защитават, когато влезе неприятел в кошера. Големият стършел, който открих, мога да закача в близост до кошерите, за назидание на другите стършели”, казва шеговито пчеларят.
Радев е опитал да се сертифицира като биопроизводител, платил е капариращата вноска на пловдивска сертифицираща фирма, поръчал е всичко необходимо, но фирмата изобщо не е дошла на проверка.
“Когато отида, отворя кошера и чуя жуженето, значи там се върши работа. Когато видиш полета на пчелите, да отиват и се връщат с прашеца, осъзнаваш, че си дал живот на това семейство. Въпросът не е само да го имаш, изискват се много грижи. Отстрани някои си казват - какво толкова има да гледаш или чистиш на пчели”, казва той. Обяснява, че изпитва облекчение и разтоварване с работата по пчелите, колкото и трудна да е понякога.
Съветва тези, които биха започнали работа в сектора да не бързат да забогатяват. Ако все пак това са плановете им, да се трудят усилено и да вадят само чист мед, без подобрители.
Иван Желязков сътрудничи на фирма за изкупуване на мед, а кошерите си е преотстъпил на сина си, а в момента му помага с труд и експертиза. Казва, че
половината от пчелите му са загинали,
а половината от оцелелите били твърде слаби.
“Есента беше сушава, нямаше прашец. Няма ли го, те се изтощават. Пчелите са като майки-кърмачки, ако са слаби и трябва да кърмят се изтощават твърде много”, казва той.
Според него малките земеделци успявали да ползват забранени препарати, внесени от страни извън ЕС, върху тях нямало достатъчен контрол и резултатът бил налице - пчелите умират.
“Айнщайн го е казал - измрат ли пчелите, след 4 години умираме и ние от глад. Медът може и да заменим с друго, но как ще се случва опрашването? Като китайците с клечици и на ръка ли?”, казва Желязков, но все пак припомня, че медът се е търгувал като злато в исторически времена. Обяснява, че е чувал много градски легенди, но една от честите е, че български мед се влага в комбинация с продукти от други държави, за да се повишат качествата му.
Според него географското местоположение на страната ни, е предпоставката за качествен мед.
“Германците го знаят, но познават и манталитета ни. Изследват меда за десетки компоненти, а накрая го изкупуват на ниски цени. Ако открият обаче антибиотик или препарат, който е попаднал в меда и потребителят е алергичен, може да се стигне до голям риск за здравето”, смята той.
Според Желязков
има много нелоялни практики в сектора
Например използване на апаратура за разграждане на захарта на прости захари, достигайки до нещо като мед, но по-скоро фалшив такъв.
Представител на една от големите фирми за изкупуване и износ на мед обясни, че през миналата година се е наблюдавал срив на цените. Тогава се обяснявало с вноса на мед от Украйна, Аржентина и Бразилия. Около 8-9 лв. са били цените на едро през 2019 г., година по-късно започват да спадат до 5,50 и 4,60 лв. за букет, което е и най-ниското равнище, регистрирано през последните години.
“В момента ЕС прави реверанс пред Украйна. Преди вносът на мед се ограничаваше заради Чернобил. Китайският мед, макар и пълен с пестициди, отново е на европейския пазар и има пренасищане”, казва той.
Отбелязва, че през миналата година с колегите му наблюдавали прецедент в бранша - мед, който остава на склад. “Фирмите изкупуват, плащат и затварят едни пари. От другата страна стои пчеларят, за много хора и семейства, това е единствен поминък. Не продадат ли продукцията си, те няма как да се изхранват”, твърди още специалистът. Според него българският е сред най-качествените в Европа, но започва да губи почва с условията на пазарна икономика. Пречка се оказва и излизането от зимния сезон заради жертвите, а оцелелите пчели били слаби, неподготвени за първата паша. Според експерта трябва да се работи по отношенията и правилата за земеделци и пчелари. Твърди, че в пробите от меда през последните години се появяват пестициди, което го прави негоден за употреба.
„Докато не дойде началото на юни, когато започва кампанията по изкупуване на меда, не можем да кажем категорично, само се надяваме на добра година”, казва той.
Прогнозите сега са основно за слаба година
От бранша обаче смятат, че намаленият брой на пчелите и трудното зимуване, драстично свитият добив на мед, биха довели до по-висока цена на меда. „Проблемите на този, който има 100 кошера и този, който гледа 10, са едни и същи. Разликата е, че първият търпи загуби в много по-големи размери”, добавя той.
Заетите в бранша все пак се надяват, че след тежкото зимуване и свитите добиви, пазарът може да е добър. Качествата на българския мед и високото му търсене може да се справят с тежката конкуренция на европейския пазар на мед от Аржентина, Китай и Украйна, казаха пчелари и търговци пред “Български фермер”.
Според последните официални данни на отдел „Агростатистика“ на министерството на земеделието в страната към 1 октомври 2019 г. са произведени 11 518 тона пчелен мед, което е с 11,4% над нивото от предходната година, при среден добив от 16,4 кг от пчелно семейство. През 2019 г. броят на стопанствата в страната нараства с 12,3% на годишна база до 13 771, а пчелните семейства се увеличават с 10,8%, достигайки 867 561. Средният брой пчелни семейства в стопанство остава 63, колкото е бил и през 2018 г.
През 2019 г. за трети страни са изнесени почти 429 тона български мед и продукти. Най-големи количества са предназначени за САЩ – 85 тона, Израел – 61 тона, Швейцария – 59 тона, отчитат от Българската агенция по безопасност на храните. За 2020 г. износът за трети страни възлиза на 375 тона, а най-големите количества са за Япония - 97 тона, Швейцария – над 58 тона и САЩ – 51 тона.
От агенцията по храните обясниха, че предприятията, които ще изнасят за трети страни
трябва да отговарят на изискванията,
разписани в Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига. Необходимо е например да имат издаден сертификат или друг документ за износ на храни от животински произход. Последните се издават от официалния ветеринарен лекар на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ).
“Изискванията при износ на български стоки за трети страни по същество се определят от приемащата държава и обектите, от които се извършва износ трябва да отговарят на тях. Това се удостоверява чрез извършване на официален контрол от официален ветеринарен лекар от ОДБХ”, обясниха от агенцията.
Официалният ветеринарен лекар, контролиращ обекта, присъства при товаренето на
пратките, предназначени за изнасяне,
издава сертификат или друг документ, върху
който се поставят печатът на съответната ОДБХ, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта. След издаване на документите официалният ветеринарен лекар уведомява граничния инспекционен пункт, през който пратката напуска България.
Преди да влезе в страната ни мед, произведен в друга държава, той също трябва да отговаря на нормативни правила и разпоредби, които се прилагат от граничните служители. През 2020 г. в България са внесени от трети страни около 350 тона пчелен мед. Количеството е с близо 200 тона по-малко, отколкото през 2019 г., когато е било 576 т. Инспекторите от „Граничен контрол“ към БАБХ
не са допуснали внос от трети държави на общо 29 тона пчелен мед,
предназначен за България или ЕС през 2019 г. През 2020 г. дирекцията не са допуснали внос от трети държави на общо 28 тона пчелен мед, предназначен за България или ЕС. Най-често се оказвало, че пратките не отговарят на законодателството по отношение на документална и идентификационна проверка.
От БАБХ обясняват, че у нас се изпълнява Програма за надзор и контрол на болестите по пчелите в България. Целта е да се гарантира благополучен здравен статус на отглежданите на пчелите и гарантиране на качествена продукция от тях.
Регистрационният режим на пчелините е уреден чрез Закона за ветеринарномедицинската дейност и чрез този за за пчеларството.
“Собствениците или ползвателите на регистрирани животновъдни обекти имат задължението да сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на профилактичните мерки”, обясниха от БАБХ.
Животновъдите, включително пчеларите, са длъжни незабавно писмено да уведомят обслужващия ги ветеринарен лекар за умрели животни, както и кмета на населеното място.
През изминалата година БАБХ е издала предписания на стопани, защото не са изпълнили изискванията за регистриране на обект, сключване на договор с обслужващ ветеринар или не са уведомили за наличие на смъртност в обекта.
Секторът е подкрепен от няколко държавни програми и европейски мерки
Основен инструмент за подпомагане на земеделските стопани - пчелари е тригодишната Национална програма по пчеларство (НПП),
която се разработва с активното участие на представители на сектора, обясниха от земеделското министерство. .
“Това е единственият сектор в животновъдството със своя самостоятелна програма за финансова помощ, общият бюджет по която се формира, чрез предоставяне на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет в съотношение 50:50”, казват от ведомството. Програмата е с най-висок процент на усвояване на средствата. В настоящия момент България прилага петата поред за периода 2020-2022 г.
Други финансови инструменти са например de minimis, които целят да може да се реагира бързо и своевременно на създали се сложни или тежки състояния за определени сектори. Предвидена е държавна помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на
природни бедствия като свлачища, наводнения, смерчове, урагани, горски пожари, възникнали по естествен път. Помощта се изплаща във вид на директни субсидии за унижените пчелни семейства и кошери.
“Важно е да се отбележи, че единствено за пчеларството е предвидено обезщетение и за пчелните кошери, докато при другите видове животни – само за унищожените животни”, обясняват експертите на МЗХГ.
Пчеларите получават субсидирана услуга, предоставяна от регистрираните ветеринарни лекари за извършените от тях клинични прегледи на пчелните семейства и лабораторно изследване на проби от пчели и пчелно пило. Мерките са свързани с Държавна помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, с Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните.
В сектор „Пчеларство“, се предоставя държавно подпомагане за определяне продуктивност и генетични качества, както и за създаване и поддържане на родословна книга.
Отглеждащите пчели могат да се възползват от мерки по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., държавната схема за инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване на земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Предвидена е и мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19” за 2020 г. Възможности има и за помощи, предоставяни под формата на данъчни облекчения – преотстъпване на корпоративен данък и намалена акцизна ставка за газьола.
Коментари