Маслодайната култура е с по-малко поражения от студовете, показва състоянието на посевите в Южна и Североизточна България

Ваня Велинска

В последните години рапицата значително отстъпи от добрите си позиции, които заемаше и благодарение на които се нареждаше до най-атрактивните култури в страната. И ако имаше периоди, когато площите с маслодайната култура достигаха над 3 млн. декара, то днес, за съжаление, са едва под 1 милион декара.

Причините са много, но основните, които посочват земеделските производители, са две. Първата е, че културата е доста взискателна, съответно по-трудна за отглеждане, а втората е в есенното засушаване, което няколко поредни сезона силно редуцира посевите.

Неблагоприятните климатични условия в края на февруари – началото на март създадоха доста притеснения за състоянието на пшеницата. Потърсихме мнението на фермери и специалисти, за да разберем има ли опасност и за маслодайната рапица, и ако да – каква е.

Рапицата в района на Пловдивско е в много добро състояние, разяснява Ангел Вукодинов, земеделски производител от района, въпреки че и тази есен тя тръгна много трудно, тъй като сушата беше сериозна. Още тогава имаше площи, които колегите се наложи да развалят, защото растенията не поникнаха. Тези, които останаха обаче към момента са с възобновена вегетация.

Въпреки лошия старт на сеитбата на рапицата в Южна България, по-късно следствие на валежите, които паднаха през октомври и ноември, тя „живна“ и ситуацията коренно се промени. И ако в началните периоди поникналите посеви бяха със затормозено развитие, то влагата, в комбинация с добрите температурни условия, даде сериозен старт на растенията. Те нараснаха и компенсираха изоставането си. Благодарение на това

още през есента рапицата достига оптимална фаза на презимуване

Резките температурни промени през третата десетдневка на февруари, които доведоха до т. нар. „опърляне“ на пшеницата в много райони на страната, не оказаха толкова голямо влияние на рапицата.
Студовете, които имаше през миналия месец, не повлияха на рапичните растения, няма измръзвания към момента, допълва състоянието на полетата в Южна България Ангел Вукодинов. Не зная доколко ще им се отразят обаче ниските температури, които се прогнозират през тази седмица (т.е. миналата, когато е проведен разговорът). Разбира се, надяваме се, че няма да има много големи студове, които да се отразят неблагоприятно на по-нататъшното развитие на културата.

В момента рапицата в района е във фаза 10-12-и лист, диаметър на шийката 10-12 мм и 10-12 см дължина на корена. Това е правилото за доброто състояние на растенията през пролетта, т.е. три 12-ски, за да има успешно презимувала рапица, а през есента съответно е три 8-ици. Така че засега растенията имат добър потенциал. Да се надяваме да има подходящи условия, за да може той да се развие и

да се получат добри производствени резултати

За стопанството на фермера рапицата е важна част от сеитбооборота. С цел за по-ефективно прилагане на добрите практики там се отглеждат разнообразни култури. А и още повече, че маслодайната култура е много подходяща за месторастения, където други култури не стават. Така че или рапица, или нищо.
Не бива де се подценява и фактът, че в последните няколко години, основно заради намаленото производство не само у нас, но и в Европа, търсенето на маслодайна рапица е голямо. Изкупната цената също е прилична, тъй че културата в много отношения е неоснователно пренебрегвана.

Разбира се, като всяко културно растение и рапицата изисква грижи. Да, факт е, че маслодайната култура има доста изисквания, затова често я наричат „капризна“, и не всеки производител се наема да я отглежда. От друга страна има немалко производители, които харесват рапицата и споделят, че когато свикнеш и стриктно спазваш технологията й, няма проблем с отглеждането й. Рискът има, но както и при всички останали растениевъдни производства.

Рапичните полета в района на Търговище, Разград, Попово са в нормално за периода развитие, разяснява Петър Недков.

Растенията са в добро състояние, няма видими повреди

от мразовете, които имаше през изминалия месец. И ако при пшеницата в региона се наблюдават доста поопърлени растения, то при рапицата това се среща по-рядко. Със сигурност рапицата, поне в тази част на страната, се представи много по-добре от останалите есенници. Чувам от колеги, че около Варна растения, които са засегнати от студовете, са с поизсъхнали листа, но предполагам, че това е временно и те ще се възстановят с повишаване на температурите и възобновяване на вегетацията.

Полетата вече започват да зеленеят, макар и бавно, тъй като все още температурите са ниски, но все пак това е началото. В тези райони е по-студено и почти няма развитие на распицата, е професионалното мнение на агроспециалиста. В момента растенията все още са на 6-8-и лист, което е нормална фаза за този период.

В тези райони няма и развалени полета с рапица, за разлика от на други места в страната.

Няма да има проблеми с рапичните посеви, особено с онези, които бяха в оптимална фаза на презимуване, продължава оценката на състоянието на културата Петър Недков.

Възможни са известни измръзвания при „по-дребните“ рапици

където може да има леко редуциране на бройките, евентуално на добива. Но при останалите, които през есента имаха добро, или наваксаха в развитието си и достигнаха 6-8-и лист, за тях няма сериозна опасност.

Със сигурност оптимистичната прогноза, която се дава за тези части на страната не се припокрива за някои други райони. Най-вероятно има компрометирани полета, които ще се наложи да се развалят. И с това обаче не бива да се прибърза, а е препоръчително предварително да се направи оценка на състоянието им.

На някои места има рапица, която поизостава в развитието си, но при подходящи условия би могла навакса и през пролетта. Кои от по-слабите полета обаче да се оставят, и кои да се развалят?

Важно е посевите с рапица много добре да се обследват

категорични са агроспециалистите. Тези, които са встъпили в началото на зимата във фазите 3-4-и до 6-и лист най-много, като цяло са доста рискови. За растенията имаше сериозна опасност от измръзване, както и от изтегляне на кореновата шийка, в периодите, когато бяха подложени на ниски температури и без снежна покривка. Дори и на пръв поглед сравнително добре развитите растения имат слаба коренова система, което също може да създаде проблеми. Така че положението наистина никак не е добро и трябва да се направи обоснована преценка дали дадено поле да се запази, или не. Препоръката е при установяване под 10-15 бройки на квадратен метър, неравномерно поникнали посеви, които са провокирани от шарена влага през есента, да се развалят, тъй като от тях няма как да се получат добри добиви.

Някои фермери споделят, че ще оставят част от полетата, но това е на собствен риск и те трябва да знаят, че от тях няма да получат добри производствени резултати. Говорим за добиви около 200 кг/дка, които са незадоволителни за маслодайната култура.

Разбира се, фермерите, които са сключили застраховка, която се предлага от някои от семенарските компании, могат да са спокойни, тъй като ще бъдат компенсирани.

Друга алтернатива за производителите, които искат да запазят културата в сеитбооборота си,

е да засеят пролетна рапица

Въпреки че в нашата страна културата все още не е много популярна, но тя е една добра алтернатива.
Пролетната рапица е много подходяща за полета, където има частични поражения, за подсяване, коментира Петър Недков. Има такива хибриди, така че фермерите само трябва да се поинтересуват как да го направят.

В някои райони в момента посевите с рапица не изглеждат много добре, има жълтеещи и съхнещи стари листа, както и признаци на хранителни дефицити. Това обаче е нормално състояние на растенията за периода, така че тези визуални характеристики не са повод за тревога.

Със сигурност рапица ще има, и макар че е рано да се коментират добивите, засега прогнозите са за сравнително добри резултати. Така че фермерите, които са заложили на маслодайната култура, трябва да положат добри по-нататъшни грижи, за да си гарантират възможно най-високи добиви.