Производителите призовават държавата да помогне за разрешаването на проблема, който е изострен допълнително в условията на криза
Ваня ВЕЛИНСКА
Стотици тонове картофи препълват складовете и стопанските дворове на родните производители. А част от продукцията дори все още не е извадена. Кризата при картофопроизводителите е огромна, като има реални предпоставки да стане неконтролируема.
Такова е положението за производителите от района на Ихтиман, Самоков, както и в другите райони на страната, където отглеждането на картофи е традиционно застъпено. За проблемите на сектора знаем и пишем от години. Предвид извънредното положение обаче този сезон положението стана още по-тежко.
Безспорно земеделците, които отглеждат картофи, са едни от най-засегнатите от ковид кризата, категоричен е Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Причините българският картоф да стои още на полето или в складовете са няколко и взаимно свързани. От една страна има много жесток ценови натиск от европейските страни
Гърция, Румъния, Белгия, Холандия, Полша, Германия. Т. н. свободно движение на стоки оттам предопределя абсурдно ниски цени на картофите, които те предлагат. А ето на какви цени по-конкретно ги продават: 5 евроцента – гърци, 10 – румънци, 2-3 – белгийци, 4 – поляци, 5-6 – немци.
„Как може да се предлага един земеделски продукт за някакви си евроцента? За си позволят колегите от Европа да продават на тези цени, това означава само едно - нивата на субсидиране са много различни. Явно това, че уж сме на единен пазар и нямаме право на национални мерки, за да защитаваме родните производители, не е така за всички, тъй като получаваме различни субсидии. Сумите, които се отпуснаха като обезщетение, предвид коронакризата, са доста различни. Видно е, че така не може да продължава. След като сме на единен пазар, след като има еднаква конкуренция, трябва да сме поставени и на равно подпомагане, което да води до приблизително еднаква себестойност, иначе всичко се оказва безсмислено“, разсъждава Джиков.
Предвид извънредното положение не само у нас, но и в европейските страни, консумацията на картофи и изделия от тях е с паднала драстично
Ако преди пандемията ежедневно в ЕС са се консумирали около 6500 тона картофи, то в момента са едва 2000 тона на ден. И това е закономерно, тъй като картофите и продуктите от тях са търсени от сектори, заети с туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Кризата ги засегна сериозно, съответно и земеделското производство, осигуряващо им суровини. В същото време се отчита много добра картофена реколтата както в ЕС, така и в България.
В условия на тотална социална и икономическа криза е разбираемо, че някои сектори са много по-силно засегнати от други. Но, разбира се, важно е да се търсят и адекватни решения. За съжаление у нас, както в повечето случаи, се оказва, че те са по-скоро популистки, а не работещи.
В момента на гърба на картофопроизводителите още по-ясно изкристализират проблеми, които те имат от години, но са успявали къде успешно, къде не толкова да се справят с тях, казва Тодор Джиков.
В тази ситуация, когато всяка една държава анализира положението и взема съответните мерки, за да подпомогне финансово картофопроизводителите си, се видя каква огромна разликата има в подпомагането. Нашите производители са поставени в условия на неконкурентна среда и слаба ценова политика тъй като в момента ние с парите, които получихме от държавата по двете мерки: ковид 1 и де минимис, на практика нямаме достъп до пазарите. Ние дори не сме конкурентни на колегите ни от съседните ни страни Гърция и Румъния, които получиха доста по-голяма финансова подкрепа и си позволиха лукса да свалят цените на равнище, което за нас е немислимо, добавя той.
Неформално родни картофопроизводители споделиха, че гръцките им колеги ще получат по 500 лв./дка или 250 евро компенсация на разходите. В България сумата, която земеделците са получили, е общо 80 лв./дка. Тези пари, казват те, в момента им стигат да платят надниците на трима работника, за да извадят картофите от този 1 декар. Повечето производители вече дори се чудят дали да продължат да вадят или да оставят картофите в земята.
Засега сме извадили около 100 декара, а сме засадили 150, споделя Николай Терзийски. Не само аз, но и останалите колеги се чудим дали да вадим или да пуснем дисковете, за да разорем. До момента сме реализирали едва 13 тона, което на фона на общата ни продукция са минимални количества.
Подобна е картината и при останалите производители в района на Ихтиман. Така например Георги Балабанов има насаждение от 180 дка, като е извадил 100 декара, Георги Йончин??? от 180 дка е прибрал 120-130 дка, а Йорданка Терзийска при 400 дка - едва 250 дка.
И прибирането е най-малкият проблем, казват всички те. Защото след това тези картофи отиват в складове, които вече са пълни догоре
Наложи се да наемем допълнително складови помещения, тъй като картофите са много, казва Йорданка Терзийска. Складираме и в стопанските дворове, където се обърнете само бигбагове се виждат, дори и на нивите оставяме. А всеки ден задържана продукция за нас е разход. Ако не започнем да продаваме, съвсем скоро ще се наложи да изхвърляме. Дори има колеги, които започнаха да изхвърлят продукция, прибрана преди няколко месеца. Наистина ситуацията е кризисна и затова искаме помощ.
Реално ние, истинските производители, сме в изключително неизгодни позиции, разказва Георги Балабанов. Никой в държавата не се интересува кой изкупува картофа на българския производител. Това трябва да става само от лицензирани търговци, които да имат договор със земеделците, от които изкупуват продукцията. Нека БАБХ да се намеси. Как може 1 кубик дърва, за да се прекара от едно място на друго и затова да се изисква превозен билет, а за картофите, които са хранителен продукт, да може да се возят от всеки и във всяко превозно средство. И ако това не е пълен абсурд.
Има изисквания към земеделските производители но няма изисквания към прекупвачите, защото те дори не са търговци. Какъв по-добър пример за сива икономика – те бягат от закона, в българското законодателството няма думата прекупвач, съответно те не плащат данъци. А аз като юридическо лице трябва да издам фактура, която обаче никой не иска. И постоянно подлежа на проверки. Проверяват се само регистрираните производители.
Да не говорим също за безпроблемното преминаване на картофите от европейските страни, коментират още родните производители. Проблемът е от години, но в условия на криза е особено изострен.
За да продаваш в страните от ЕС, изискванията са сериозни, а трябва и да си член на разни търговски камари, за които има вноска по 4-5 хил. евро, и, разбира се, трябва да те одобрят, казва Николай Терзийски. А те доставят до нас без никакви изисквания. Като разграден двор сме. Докарват се всякакви картофи, дори боклуци (без извинения), които са без фитосанитарни документи, а само с някаква хвърчаща фактура се минава на митницата.
Какво се получава? От тях купуваме семена, торове, препарати, техника, а сега и консумираме техни картофи и то от най-ниско качество, допълва друг производител. Никой официално не казва, но се знае, че в много страни индустрията им допълнително субсидира всеки камион, който изнася продукция. И така се стига до абсурдните 4-5 евроцента на килограм картофи защото има дотации на всякакво ниво. Излиза, че не се борим с европейските производители, а с техните гигантски индустрии. Как да оцелеем при такива условия?
Груби сметки показват, че разходите на декар са около 1000 лв., казва Йорданка Терзийска. Няма как да се справим, ако продаваме картофа за 25 ст./кг, защото това е себестойността му. Не говорим за оцеляване на бизнеса ни, а за оцеляване на семейство ни, тъй като всички сме ангажирани с тази дейност. Така е и при останалите колеги, целите им семейства работят. Това, което прави държавата, особено в момента, е прах в очите. Реално подпомагането ни е минимално, трябва ни адекватно.
Към реални действия призовава и Георги Балабанов, който казва, че истинските производители страдат от псевдо земеделците, които са такива само заради субсидиите. И най-вече нежеланието на държавата да се справи с тях. Нека обвързаната подкрепа да е само за производители с история, предлага фермерът. Например 5 години отглеждаш картофи и чак на 6-ата получаваш подкрепа. Има начини, има механизми, нека експертите, които решават как и на кого да дадат парите, да се срещнат с истинските производители и наистина да чуят проблемите и предложенията им.
Ясно е, че високата себестойност е причината българската продукция да е по-складовете и да не се изкупува от търговците.
Да, ние не може да обвиняваме търговците, те са в пълното си право, коментира Тодор Джиков. В условията на кризата обаче пазарът е свит и ситуацията е особено критична. Българските производители не достигат до търговците. Разбираемо е, магазините – дали малки, или пък големите вериги, всички те са търговски организации и се интересуват от печалбата, която с минимални средства и усилия да е по-голяма. Да, малка част от картофите са български, но по-голямата част от тях е чужда продукция. Големият проблем е, че контролът на предлаганите стоки в България, както и проследяването им, са трудни. А и се създават условия на търговците да внасят евтина продукция от европейски страни, да я препакетират и да я продават на веригите и по пазарите като българска. Разбираме, че това е трудно проследимо, изисква и ресурс, и възможности, а държавата в лицето на БАБХ и НАП не успява да се справи.
Липсват и адекватни регулации в посока търговията на едро на плодове и зеленчуци, както и при търговията на дребно. Това създава предпоставки за огромна сива икономика и такива практики, при които се стига българските картофи да стоят на полето и по складовете непродадени, а в същото време пазарите са изцяло залети с „бгкартофи“. Явно има много, изключително много производители, за които ние не знаем.
В тези трудни времена всички искат пари от държавата. И тя раздава. Къде напълно основателно, къде доста необосновано. А това създава недоволство сред наистина работещите сектори, включително и в земеделието.
Вярно е, че ние си мислим, че получаваме малко средства, а държавата, в лицето на експертите смята, че дава достатъчно за компенсации, казва Тодор Джиков. Със сигурност истината е някъде там и трябва да продължим да я търсим. Виждаме как някои страни се справят по-добре в тежката ситуация, други – недотам. Така че нека държавата да насочи всички сили и средства да подпомогне българските производители да реализират продукцията си.
Доколко реално обаче е това и как може да стане?
Ако има воля, могат да се намерят начини, казва още управителят на Асоциацията на картофопроизводителите. Има редица държавни и общински структури - социални кухни, болници, домове за възрастни хора, детски градини, училища, затвори и т. н., които могат да се ангажират доставките им от картофи да са от наши производители.
В момента държавата постоянно изтъква социалния елемент и съпричастност, време е да го покаже и към родните производители, в момента и към нас, казват земеделците, отглеждащи картофи. Сигурно сме, че ще срещнем както разбиране, така и неразбиране. Но това е прехрана ни, въпрос на оцеляване на семействата ни, изтъкват още те.
Да не забравяме, че голяма част от производството на картофи е съсредоточено в полупланинските и планински райони, където икономическата конюнктура е най-тежка, а обезлюдяването нараства с изключително бързи темпове. В тези райони земеделието е една от малкото възможности на хората да останат там. А и на моменти като че ли забравяме основната цел, с която са създадени европейските субсидии. А именно да подпомагат рискови райони, тежки производства, както и да се осигуряват евтина и качествена храна за европейското население.
Разбира се, производителите очакват реакция от държавата. За целта те са изпратили писмо до министъра на земеделието Десислава Танева, с копие до министър председателя Бойко Борисов, за иницииране на разговори, съобразени с мерките, които действат в страната. А ние ще следим развитието на проблема.
Коментари