Задължително е да имате дръвче в градината

Дюлята е овощен вид, който присъства почти във всяка овощна градина, най-често само с едно дръвче. Въпреки това не бива да се пренебрегва, тъй като плодовете ѝ са вкусни, ароматни и много полезни. Така че любителите, които нямат дюля в градината, могат да коригират пропуска, като си засадят фиданка още през есента.
Отначало младите дюлеви дръвчета имат силен растеж, но след няколко години той позатихва.

Залагането на цветните пъпки при дюлята започва късно - през септември. Растежът също продължава до късно през есента, а листата опадват чак в началото на зимата.

Дюлята е един от най-късно цъфтящите овощни видове, ето защо по-рядко измръзва през пролетта.

Дюлята има по-високи изискванията към топлината в сравнение с ябълката и крушата например. На по-топли места се получават по-едри и по-ароматни плодове.

При температура под минус 23-25°С измръзват плодните пъпки и някои клонки, а под минус 27°С загива цялото дърво.

Неподходящи за дюлята са песъчливите, бедните, прекомерно влажните и студени почви. Чувствителна е към варовика и страда от хлороза на алкална почва.

Дюлята встъпва рано в плододаване, на 2-3-ата година и ражда редовно и обилно. Животът на дюлята е над 30 години.

Поливане и подхранване

* Дюлевото дръвче трябва да се напоява, тъй като видът е един от най-влаголюбивите. Когато влагата е недостатъчна, дървото закържавява, добивите са малки и плодовете остават дребни, с лошо качество и с много каменисти клетки.
Много важна е поливката по време на наедряване на плодовете – през юли и август.

* Както всички овощни видове и дюлевото дръвче трябва да се тори. Подхранва се с угнил оборски тор, както и с минерални торове. Амониевата селитра се внася през пролетта, а фосфорните и калиевите торове през есента.

Резитба

Най-подходящата формировка за дюлевото дръвче е подобрената етажна корона.

Основен акцент при формирането ѝ е силните едногодишни клонки, които растат навън и встрани, да се съкращават с 1/3.

Когато започне пълното плододаване и растежът на дървото отслабне, трябва да се прави по-силна резитба - периодично през 2-3 години. По-старите клони се режат на 1/2 или на 2/3, ако растежът е много слаб. Силните едногодишни леторасли се съкращават с 1/3 до 1/2 от дължината им.

.

2 важни болести

Загиване на завръзите

Това е една от най-опасните болести за дюлята. Заразяването става още в началото на вегетацията. Болестта напада цветовете, листата, летораслите и плодовете. При силно нападение може да причини безплодие на дървото. Благоприятни условия за развитието на заразата са хладно и дъждовно време в ранните фази от развитието на дюлята.
Мерките срещу болестта включват третирания, които започват още рано през пролетта с 1% бордолезов разтвор. Следващите пръскания се правят във фазите: при показване боята на цветовете (розов конус), в началото на цъфтежа и при пълен цъфтеж. Използват се регистрирани за болестта фунгициди.

Късно кафяво гниене

Това е другата по-важна болест за дюлята. Лесно разпознаваема е, особено след като се появят симптомите – кафяви кръгли петна, по които по-късно се образува налеп и те започват да загниват. Петната имат концентрична структура.
За да се предотврати развитието на късното кафяво гниене, важно е да се извършват редовни пръскания с подходящи продукти за растителна защита.

Дюлята се напада още от кафяви петна, ръжда и някои други болести.

От неприятелите по-сериозна вреда нанасят мъхнатият бръмбар, ябълковият миниращ молец, източният плодов червей и други

ЛЕЧЕБЕН ПЛОД

Плодовете на дюлята са много полезни и се използват като лечебно средство. Имат високото съдържание на пектин, което е от 1.1% до 3% . Пектинът помага за прочистване на организма от отпадъчните продукти от червата.

Плодовете са подходящи за лечение на заболявания на белите дробове, черния дроб и дихателните пътища.

сн. 03-5