А това означава на една и съща страна на отделна пита да се вижда разновъзрастно пило. Между запечатаните килийки се виждат яйца, съвсем млади и по-възрастни личинки, а също и незасеменени килийки. Това се дължи на неравномерното осеменяване от страна на майката вследствие на постепенното загиване на част от пилото. Ако се разгледат внимателно запечатаните килийки, ще се установи’, че между нормалните (с леко изпъкнали капачета) се намират и килийки, капачетата на които са потъмнели, повече или по-малко хлътнали, а на някои от тях се забелязват и .малки дупчици. В тези именно килийки се намират загиналите личинки.

А продупчванията на капачетата се дължат на опитите на пчелите да извадят умрелите личинки. В началото на болестта тези характерни изменения на капачетата на килийките се срещат много рядко, поради което откриването на злокачествения гнилец е съпроводено с известни трудности. По-късно заболяването обхваща все по-голям брой личинки, а при тежките форми американският гнилец може да порази 50— 80% и повече от пилото. При такава тежка клинична форма на протичане у болното семейство може да се констатират умрели личинки и преди запечатването им. За да се уверим, че в килийките с променени капачета се намират загинали личинки, достатъчно е да се отпечатат някои от тях с тънка клечица. Загиналите личинки са с променен цвят, наскоро след смъртта те стават сивобелезникави, а по-късно добиват кремав цвят. Консистенцията им е водниста, но след няколко дни поради загубване на водно съдържание става лигава и силно точеща се. Успоредно с развитието на гнилостните процеси цветът на загиналите личинки се променя към тъмнокафяв до шоколадов, а консистенцията става все полеплива и трудно отделяща се от стените и дъната на килийките.