Топлата зима и минусовите температури през март-април са сринали реколтата

Девора Недялкова

Над 90% пропаднали площи, заради топлата зима и последвалата пролет с много ниски температури, очакват производители на кайсии от силистренския регион.

“Тази година е полунулева, не очаквам повече от 10% реколта. Всичко това се дължи на пролетния замръз. Имаше три поредни периода със студове, които бяха от края на март до началото на април. Заради топлата зима се предизвика по-ранно сокотечение на дръвчетата, по-ранно влизане във вегетация. Те не успяват да се зазимят, а през пролетта цъфтежът започна 10 дни по-рано спрямо предишни години”, разказва Симеон Търпанов.

32-годишният производител отглежда около 140 декара кайсии в тутраканския регион. Регистриран е като млад земеделски стопанин от 4 години, а семейството му е в сферата от над 25.

Той определя годината като

пагубна за реколтата

от кайсии, особено сравнена с 2019 г., когато е имало свръхпроизводство. Негови колеги от силилстренското село Иширково тогава оставили 300 декара покрити с плод, защото пазарът е бил пренаситен.

“В добра година кайсията стига средно до 1,5-2 т/дка. През тази не очаквам и 200 кг”, обяснява земеделецът.

Преди дни стопанството му е приключило с брането на първия сорт - Кишиневка, с добив около 950 кг. За сравнение през миналата година този сорт е дал 12 тона плодове. Точно в етапа на пълен цъфтеж на кайсията, когато тя е най-чувствителна на замръз, температурите паднали до минус 6-7 градуса.

“Ако пъпката е затворена, може да издържи до около минус 2-3 градуса. При отворена пъпка и при още по-ниски температури, ефектът е пагубен за растенията”, обяснява Търпанов.

Докато срещу сланата има методи, които биха дали някакъв ефект, то в условия на замръз (вледеняване) земеделците трудно могат да се справят.

“Замръзът пада от полунощ и е до сутринта. В световен план почти няма спасение. Има система наречена дъждуване - дръвчетата се обливат цяла нощ с вода, добивана от кладенец с температура 15-16 градуса, за да се вдигне атмосферното налягане. Твърде скъпо е и не мисля, че в България има много, които го прилагат”, казва той.

Търпанов е администратор на организация от шестима местни производители.

Сдружават се,

за да постигат обща реализация и да разполагат с достатъчно количества за експорт, както и да са конкурентоспособни. С колегите си отглеждат череши, кайсии, праскови и малко десертно грозде. Имат обща заготовка и транспорт, машини за сортировка, предварително охлаждане, амбалажи и т.н. Успяват да работят с малко български и няколко чужди вериги. Изнасят кайсии в Румъния, а през предишни години - в Холандия и Англия.

“Ако не се обединим няма как да се случват нещата. Ние сме агрономи, администратори, счетоводители и т.н. Нещата са много комплексни. С организацията гледаме да облекчим общата си работа”, обяснява той.

Според него българският пазар основно разчита на гръцки и турски кайсии, особено защото в Южна България най-рентабилна е логистиката от Гърция.

“Това, което идва от Гърция обаче, е второто качество, нереализираните количества на западноевропейския пазар”, казва той. Добавя, че по-засиленият контрол за пестициди, който се упражнява на границите, е необходим, особено за стоката, която влиза от Турция. Тъй като страната не е в ЕС, там не се прилагат високите изисквания за препаратите, които европейските държави спазват.

Прогнозата на Търпанов за тази година е за по-високи цени на кайсията заради свитото производство. Малкото количества плодове ще стигнат предимно до Букурещ, заради близостта на румънската столица със силистренския регион. Освен това сравнявайки цените - пазарът там водел с около 20-30% спрямо българския.

Той не вижда риск Румъния да се превърне в конкурент на страната при производството на кайсии. Единствено в южната част на Румъния имало масиви, но били твърде малко. Наблюденията му сочат, че в северната ни съседка има разрастване на насажденията от череши, сливи, ябълки и круши. Кайсиите обаче изискват специфично отглеждане и климат.

“Неслучайно от цяла България, кайсия от години основно се отглежда в силистренския регион. Това растение иска дълга вегетация и зимен покой. Последното освен в Северна България, много трудно може да се постигне.

За това в нашия регион сме силно специализирани в производството на кайсии”, казва той.

Търпанов смята, че интересът на българските овощари към засаждане на кайсии и праскови, се проявява на вълни.

В момента се наблюдавал спад, а пикът при насажденията на кайсии бил през изминалите години.

Очакванията му са за

още по-голямо свиване на

новите насаждения,

заради климатичните условия и трудната пазарна реализация.

“Тази година е показателна, че гаранция за доход от кайсиите няма. Може би колеги ще се насочат към други овошки, които цъфтят по-късно и плодове, които имат по-лесна реализация”, коментира стопанинът.

Миналите месеци са показали и друго - без държавни помощи и обвързана подкрепа около 40% от стопанствата, заети в производството на кайсии, били пред фалит.

“Доходът на практика е нулев, а разходите няма как да ги спреш. Не ги ли направиш тази година, през следващата не може да очакваш реколта. Субсидиите са някаква базова гаранция, че ние имаме възможност да оцелеем от едната до другата година в тези недобри периоди”, добавя Търпанов.

Според колегата му Шенол Шакиров от силистренското село Искра обаче не трябва да се разчита само на държавата, защото нищо няма да се постигне.

“Държавата помага, има програми, министерството ни подаде ръка. Заявихме помощ за пропаднали площи и очакваме обезщетение. Но ще е добре да се направи една борса, където всеки да идва да купува и продава, да се срещат търговци и заинтересовани страни. Трябва да се мисли за годините, в които иначе няма пазар за нашите плодове”, казва Шакиров.

Той има градини на повече от 15 години, но не си спомня досега да е бил свидетел на подобни климатични условия. Кайсиите е отписал напълно. Отглежда около 100 декара овощни градини, от които 40 са с кайсиеви насаждения. На 60 - растат сливи, които засега били в добро състояние.

“В нашето село доста семейства очакваха някакви приходи, но тази година няма да има. 99% от кайсиите измръзнаха след 2-3 вълни от студове, стресови ситуации, слани и накрая температурата беше паднала доста ниско - минус 7-11 градуса. Януари и февруари бяха топли и слънчеви. В началото на март беше топло, дърветата се събудиха. Критичните дни дойдоха между 1 и 10 април, когато окончателно студът нанесе щетите, макар че слани имаше и в средата, и в края на март”, спомня си той.

Шакиров следи постоянно прогнозите за времето и как се движат температурите. От стопанството му дават дежурства при очаквана слана. Излизат в 2-3 часа през нощта, за да палят бали слама, с чиято топлина да се неутрализира донякъде сланата.

“Дежурихме постоянно, но това не даде резултат. Всяка година има моменти със слани или студ, но през тази беше някак различно. Може да се каже, че сланата беше преодоляна до някаква степен - 30% примерно, но студът, който дойде през април, не ни даде никакъв шанс, колкото и усилия да вложихме”, обяснява овощарят.

Прилагали са и други методи като непрекъснато пръскане с вода - през 10 минути, за да не замръзват венчелистчетата. Използвали са и машини, но те също не били напълно ефикасни.

Според него освен климата, неприятелите и болестите по дръвчетата,

бариера са и свитите пазари

А опасенията му са, че в един момент регионът може да спре да се свързва с касията.

“За кайсии от няколко години много сериозен пазар е румънският. На българския кайсията ни не върви. Ако не са румънците, с нашата продукция ще търпим загуби. Засега те спасяват положението. Но как бихме се справили - нямаме маркетинг, липсват възможности за реализация. Имаме организация на плодопроизводители, обмислят се варианти как да се измъкнем от тази ситуация. Но тези моменти се наблюдават от няколко години и то основно защото намаляват румънците с интерес”, казва Шакиров.

Той отчита, че загубата на земеделеца се усеща по цялата верига - липсва стока по магазините, а потребителят е най-ощетен. Казва, че досега хората от с. Искра и региона са разчитали на тютюн и кайсии. Тютюнът все повече намалява, а семействата, които разчитат само на земеделие, търсят начини да се справят с негативната ситуация.

“Тя е много неприятна, настроението изобщо е негативно. Ние сме район без заводи и предприятия, които да осигуряват заетост. Селото ни е голямо, имаме мандра, тя дава работа, но не е достатъчно. За съжаление хората се насочват към работа в чужбина”, добавя Шакиров.