Физалисите са членове на семейството на “нощните сенки” (Solanaceae). Имат си отделен род и към него принадлежат над 70 вида, но има само двайсетина, чийто плодчета са ядливи. Повечето видове роизхождат от Америка, а по-конкретно районите със субтропичен и топъл климат.

В зависимост от вида растенията могат да достигнат до 3 метра. Облистени са добре. Цветовете са много характерни. А най-отличителната им черта са плодчетата и тяхното “хартиено” покритие. Всъщност името е дадено заради характерната форма на обвивката. Physalis означава пикочен мехур. Независимо от неподходящата асоциация, плодовете намират приложение в необикновени сладки изкушения.

А ето кои са най-често срещаните физалиси в градината.

Китайски фенер

Той е студоустойчив и леко опасен

У нас този физалис е познат още като мехунка или вълча ябълка. Развива се добре навсякъде. Няма претенции към почвата. Изключително устойчив е на ниски температури и на много високи. Размножава се бързо благодарение на кореновата си система и превзема площи доста агресивно. Обича вода.

Цъфтежът започва през лятото, а скоро се появяват и фенерчетата. Те запазват цвета си, дори в изсушено състояние, поради което намират място във флористиката и приложните изкуства.

Всички части на растението са отровни освен малките зрели плодчета без обвивката. Те са богати на витамин С и физиалини. Въпреки това не се препоръчват за наяждане.

Могат да се хапват в прясно или изсушено състояние. Намират приложение в народната медицина и фитотерапията. Твърди се, че помагат на бъбреците, пикочните пътища, при подагра и ревматизъм, а и че стимулират имунитета, облекчават кожни проблеми.

Листата и корените се употребяват в китайската медицина, но няма научни доказателства, че билката е ефикасна.

Инка бери е с приятен вкус

Може да достигне 2 метра

Physalis peruviana е вид, култивиран в някои части на Америка.

Историята му може да се проследи до времето на инките.

Днес инка бери, златна череша, перуанска земна череша или пок пок, както още се нарича, расте в диво състояние в много райони.

Екзотичните му плодчета са много богати на витамини, минерали и хранителни вещества. Имат редица лечебни свойства, дори е доказано, че действат добре при диабет, високо кръвно и ракови заболявания. Намират широко приложение в сладкарството и кулинарията.

Размножаването на инка бери става чрез семена и резници. Според много градинари се отглежда подобно на доматите. Изисква много вода и съвсем леко подхранване, само ако е необходимо.

В условия на умерен климат плодчетата узряват в края на лятото.

Растенията се повреждат от първите слани, но може да се приберат или да се заложат резници.

Мексиканско томатио

Зелено е и е чувствително на ниски температури

Ph. Ixocarpa или Ph. philadelphica достига около 60 см височина. Одомашнено е в Мексико, откъдето идва и в Европа.

Растенията се развиват добре при различни почвени условия с добър дренаж и много хранителни вещества. Изискват умерени до високи температури, много слънце. Чувствителни са на студ, затова в края на зимата се прави разсад, който се засажда на открито от април.

Плодовете узряват в средата на лятото, имат сладък, необикновен вкус. Консумират се свежи или в различни супи, десерти, ястия. Могат да се консервират. От тях се приготвя и мексиканска салца. Добър източник са на фибри и витамини.

Твърди се, че още от древността се използват за лечение на главоболие и болки в стомаха.

Няколко са сортовете, които се култивират. Плодовете им варират по размер и цвят, но най-често са колкото топка за голф и в зелен или виолетов цвят. Сортът Амарила обаче е със жълти плодове.

Ягодов домат

Растенията са сравнително компактни

По отношение на изискванията си Ph. Pruinosa е много сходен с останалите физалиси. Образува компактно едногодишно храстче със сърцевидни листа. Приспособява се лесно и расте бързо. Има голяма декоративна стойност. Може без проблем да се отглежда в контейнер.

Цялото растение е отровно (съдържа соланин) с изключение на зрелите и освободени от “пакетчето” плодове.

Цъфти в жълто, а зрелите плодчета също са такива. На вкус са сладки, леко кисели, с аромат на ягода или ананас. Могат да се хапват в свежо състояние. Когато преминат термична обработка, отделят силен аромат на боровинкови мъфини, според някои готвачи.

Джудженце

Има аналгетични свойства

С височина между 20 и 50 см Physalis minima е един от най-дребните видове. Листата му не са овласени. Цъфти в нежно, кремаво жълто.

Кутийката на плода става сламено кафеникава, когато той узрее напълно.

Самият плод е ярко жълт, има черешов аромат. Интересно е, че може да бъде пренасян от вятъра заради въздушното пространство между него и защитната му обвивка.

Джудженцето има сходни изисквания с останалите физалиси, но не е много познат заради дребните плодчета и защото има склонност да се превръща в плевел.