Нашият консултант инж. техн. Николай Бакалов напомня правилата за работа с костилковия плод
Тази година се очертава да се посегне към доста повече черешов плод за изваряването на ракия, поради това че отсега много стопани се опасяват, че кампанията по прибирането и реализирането им ще е трудна, а изкупуването не им е гарантирано.
Въпрос:
Величка Петкова от Кюстендил, наш редовен читател, поиска да обясним подробности за домашното производство на ракия от череши, защото тази година е решила а пръв път да си прави, а ни казва, че е чувала, че костилките създават рискове.
Отговор:
Изваряването на череши не е новост за много наши стопани, които са почитатели на плодовата ракия. А знаем, че в Германия, Австрия и Чехия черешовицата например е много популярна и е традиционна от години.
Какво съдържа плодът, кога да се бере за ракия?
Черешата съдържа от 6 до 13% захари и малко киселини. Поради това се създава чувството, че е по-сладка, отколкото е в действителност. Количеството на захарите, разбира се, много зависи и от сорта.
Плодовете обаче притежават много малко количество ароматични терпенови вещества, затова и ракиите, произведени от тях, имат много по-слаб аромат от останалите.
За правилното домашно производство на ракия трябва да се берат само добре узрели череши, които вече са придобили и по-силен аромат.
Гроздомелачката се настройва по-специално за смилането
Черешите могат да се смачкват в гроздомелачка, на която обаче валците трябва да се раздалечават малко повече, отколкото при гроздето, за да не се чупят костилките.
Ако има стопани, които са готови да пробват, могат да опитат като колегите си в Австрия, където е традиция например в плодовата каша да се оставят до 10% счупени костилки. Те придават специфичен, дори силен аромат и вкус на счупена костилка на ракията. Но у нас се смята, че вкусът, дошъл от цяла костилка е по-добър, казва инж. Бакалов.
В домашни условия, дори и след смачкването, месестата част на плода може да остава заедно с костилката при ферментацията. (ХФ)
Коментари