Ива Тончева

Самардалата! Обичана пикантна подправка, неповторима за сандвичи, варени яйца, свежи салати, домати и краставици, картофи, агнешко, пилешко, супи, гъби, ястия с ориз…

Има я в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска области. Знаят я като кучи лук, стрижак и самаришка трева. Расте в Кавказ, на полуостров Крим, както и в Румъния, Турция и най-южните части на Италия и Франция.

Но знаете ли, че има страни, в които самардалата е известна като цвете. През 2008 г. самардалата бе луковиченото цвете на годината в Нидерландия, известна с лалетата и пролетните луковичи цветя. Познават я под името „българският лук“, но никой не я използва като подправка. Можете да си я поръчате с онлайн доставка.

Самардалата (Nectaroscordum siculum) е многогодишно растение. Луковицата й достига 2-3 см в диаметър и е покрита с тъмнокафяви люспи. Лесно разпознаваема е по специфичното си трискатово стебло, чиято височина е средно 70 сантиметра до метър. Цъфти красиво през май и юни в пъстро съцветие, съставено от 30-40 дребни зеленикави камбанки.

Вкусът й е силен и лют, особено когато е прясна. Дори нагарча и затова като подправка я смесват със сол.

Ето два лесни начина да я имате в кухнята си цяла година:

1. Накълцвате стръкове самардала на едро или ситно според вкуса си. И после във фризера. Ще я имате прясна цяла година!

2. Накълцаната самардала смилате с готварска сол в съотношение 1:1. Сушите я, а после държите на сухо, тъмно и проветриво място. Разбърквайте няколко пъти на всеки 4-5 дни. След това съхранявайте на тъмно в буркан. Ако я обичате по-ситна, счукайте в хаванче.

Има райони в България, където със самардалата правят смес тип „вегета“: към самардала и сол се добавят сушени зелении, като листа от моркови, счукани печени тиквени семки и зърна от млечна царевица.

Още рецепти -  от #ТвоятаХрана на hrana.bioselena.com