Прецъфтелите пролетни луковици

За да получим, трябва да дадем. За градинарите това важи с пълна сила.

За да имат реколта, първо трябва да обработят почвата, да засадят/засеят растенията, да ги обгрижват и едва след това да получат каквото са си заслужили. Колкото по-добри грижи полагат за градините си, толкова повече реколта.

Методи и модификации на градинарство има безброй. Но добрите и утвърдени практики са най-ефективни.

А какво са цветята?

Храна за душата! Подкрепа за духа! Радост за очите! Благодат за сетивата! От всички цветя най-чакани са онези, които първи даряват красотата си, онези, които изправят главички насред лютата (или не чак толкова люта вече) зима.

Красота, бизнес, разочарование

Мнозинството цветари казват: “А, това лале е холандско, догодина няма да е същото, ако изобщо оцелее”.

Прави са, но донякъде, и е редно да си зададат въпроса защо се получава така.

Култура, технологии и бизнес са хванати ръка за ръка. Стремежът е да се произвежда максимум продукция с оптимално качество за кратък период от време.

Модерни, механизирани, автоматизирани производствени бази работят именно с тази цел. Прилагат се все по-нови и по-нови рецепти за подхранване на растенията, контролират се условията до прецизност, поливните системи се подобряват все повече и повече.

И още нещо важно, при производството цветовете на растенията се премахват веднага щом се оцветят и докажат сортовата си характеристика, за да не се отнема излишно енергия.

Ние засаждаме здрави и охранени луковици, те цъфтят прекрасно през първата година и после идва разочарованието. Особено видимо е при зюмбюлите. Но не технологията на производство е виновна, а ние.

Запазете дълго листата

Снимка: Wikimedia.org

Те са фабриката! Огромна грешка е след прецъфтяване на цвета да се отрежат и листата или грижите за растението да се занемарят!

Посредством фотосинтезата, която се извършва с участието на слънчевите лъчи, водата и въглеродния диоксид, листата произвеждат органични съединения (захариди), а като остатъчен продукт се отделя кислород.

Процесът е нагледно описан в цикъла на Калвин, цикъла на Кребс и т.н., но основното е, че за да се произвеждат захариди, са необходими трите съставки, посочени по-горе, и преработвателните фабрики - листата.

Без листа биохимичните процеси замират, а запаси не се натрупват. Луковицата изпада в покой, без да е подготвена за това. Без да се е запасила с достатъчно хранителни вещества, с които да даде нов живот през следващата вегетация. И се получава така, че цветовете да са дребни, бледи, по-малко на брой или изобщо да ги няма. Доста често и луковицата загива.

Подхранете след цъфтежа

Почвата съдържа в себе си известно количество хранителни вещества за растенията. Но когато едно цвете стои на едно място дълго време, почвата се изтощава едностранно. С други думи, както ние си имаме различни любими храни, така и растенията извличат определени елементи повече отколкото други.

Подходящи периоди за подхранване на луковичните цветя са няколко:

1. Наесен, заедно със засаждането се внасят бавно действащи торове, които обаче освобождават нутриенти при определени условия (влага и температура). Съдържанието на азот е ниско, докато фосфор и калий са завишени. Най-добре е да присъстват и микроелементи.

2. В ранна пролет, преди цъфтежа - с бързо действащи торове (разтворими във вода) и при подходящи условия. В този период се набляга на азота, но в подходящи норми. Предозирането с него води до редица неприятности.

3. След прецъфтяване, когато луковицата започне да складира запаси. Фосфорът, калият и микроелементите са от съществено значение в тази фаза на развитие. Това е основното и най-важно подхранване за луковичните цветя.

Оптималният воден режим също играе ключова роля! Без достатъчно вода в почвата хранителните елементи се усвояват слабо или никак.

На едно място - до 3 години

Многогодишните и студоустойчиви луковични цветя могат да останат в почвата, когато преминат в покой. А може да бъдат и извадени, и съхранени, както препоръчват повечето специалисти.

Повечето от тях обаче имат една характерна особеност. Луковиците потъват в дълбочина в почвата след няколко сезона. В резултат се компрометира цъфтежът, защото развитието на листа в началото на вегетацията е отнело енергията и запасите.

Естествено, тази особеност е в пряка зависимост с множество фактори. Дълбочината и структурата на почвата са най-важни.

При всички положения, ако цветята не цъфтят, луковиците трябва да се извадят и засадят на ново място и при подходяща дълбочина.

Съхранение по учебник

След прецъфтяване и отмиране на листата, луковиците са готови за покой. Те се вадят от почвата и се оставят на място докато просъхнат. Почвените частици се почистват добре с помощта на мека четка или се измиват с вода. След това се подреждат на сенчесто и проветриво място за поне два дни, като редовно се разбъркват.

Варианти за съхранение има много. Например, всяка луковица индивидуално се увива във вестник и всички се подреждат в плитка касетчица. Мрежичките за съхранение на картофи са подходящи. Чекмедженцата на хладилника също. Мястото на съхранение да бъде хладно, тъмно и с добра въздушна циркулация.

Важно е преди лагеруването всички луковици да се проверят за загниване, наранявания, напетнявания и всякакви отклонения от здравия вид. Препоръчва се третиране с фунгицид с цел обеззаразяване.

Задължително е да се проверяват поне веднъж в месеца. Повредените луковици се унищожават, а останалите се проверяват по-често за по-голяма сигурност.

Лагеруването продължава не по-малко от 12 седмици. Съхранените луковици се засаждат отново след месец септември.